Определение № 2658 от 06.12.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2658 гр. София , 02.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20201000503540 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 2 74 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. Т. и В. В. Т. , чрез адв. С. срещу определение от 03.09.2020 г., постановено по т.д. № 67/20 г. по описа на Окръжен съд Благоевград с което е оставена без уважение молбата им по чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото до сумата от 1 000 лева за всеки от тях. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, тъй като молителите обективно нямат доходи да заплятат таксата в посочените размери. Иска се отмяната му и уважаване на молбите по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като обсъди жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: доводите на

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК цели да отстрани съществуваща 1 обективна пречка за разглеждане на възникналия между страните спор. С него се цели да се даде възможност на лицата, които са лишени от средства да заплатят държавна такса и разноските за производството не по тяхна вина, да получат защита на правата си.

В случая от представените от молителите декларации за материално и гражданско състояние е видно, че същите са съпрузи, хора на средна възраст, здрави са и получават доходи в общ размер на около 1 560 лева. Разполагат с жилище с площ от 120 кв.м. в с.***, както и земеделска земя от 500 кв.м, от която може да бъде реализиран доход, които очевидно умишлено не е посочен. Основание за такова съждение дава обстоятелството, че от служебна справка в Търговския регистър, се установява че ищеца В. Т. е едноличен собственик на капитала на търговско дружество – „Василякис” ЕООД с ЕИК 203601766, което обстоятелство обаче не е декларирано.

При тези данни съдът приема, че имущественото състояние на ищците им позволява да заплатят дължимата държавна такса по делото в определения от първоинстанционне съд размер от 2 000 лева – по 1 000 за всеки един от тях.. Законодателят е предвидил възможността по производството да не се заплащат такси и разноски от физически лица, които обаче са в изключително затруднено материално положение, в не добро здравословно състояние, във възраст, в която не са в състояние да полагат труд, не притежават имущество, нямат възможност да реализират други доходи и др.. Настоящия случай, очевидно не е такъв.

Предвид изложеното въззивният състав приема молбата за освобождаване от такса до сумата от 1 000 лева за всеки ищец, като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадение на крайните изводи на настоящият състав с тези на първоинстанциотнният съд, то обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.09.2020 г., постановено по т.д. № 67/20 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3