Решение № 199 от 17.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Видин, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20241320200429 по описа за 2024 година

Съдът съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от N. I., дата на раждане:

22.07.1979 г., Р.Турция, против Наказателно постановление №25-0000456/20.04.2023 г. на Началник ОО "АА" Видин към РД "АА", Враца, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93б,ал. 7,т. 3 от ЗАП – „Глоба” в размер на 500 / петстотин/ лв , за нарушение на чл. 8,§. 2, изр. 2 от регл. 561 във вр. чл.4 б.Ж , второ тире , във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и на основание чл. 93б,ал. 1 от ЗАП - „Глоба” в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение на чл. 6, §.1, изр.2 от от регл. 561 /06 във вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

За АНО , редовно призовани – представител не се явява и не заема становище в с. з.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетеля И. Николов Йорданов е съставил АУАН на жалбоподателя, за това , че на19.04.2023г. в обл. Видин по път Е -79 пред ТЕЦ Видин в посока към гр. Дунавци жалбоподателя е управлявал МПС влекач МЕРЦЕДЕС, с рег. № РВО 234 от кат. № N3 с прикачено към него полуремарке Тирсан с рег №№4BLU536 от категория О4 , като извършва обществен международен превоз на товари със заверено копие от лиценз по 1 маршрут от Р. Унгария до Р. Турция,като при проверката се установило, че водачът не е ползвал дневна почивка от най малко 9 последователни часа за периода от 10:03ч. на дата 04.04.2023г. до 10:03ч. на дата 05.04.2023г. и за това , че водачът е надвишил удълженото дневно време за управление от 10 часа с 1ч. и 35мин. на дата 05.04.2023г.

Съобразно чл.44 ал.3 от ЗАНН , тъй като нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт е бил предоставен незабавно на наказващия орган. Към акта не са приложени писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй като такива не са направени.

Разпитан в съдебното производство св.Йорданов уточнява , че в случая намалената дневна почивка е намалена с 9 часа –т.е водача въобще не е използвал дневната си почивка. Заявява , че горното констатирано от направена разпечатка от картата на водача за дигитален тахограф и снети данни на хартиен носител с помощта на програма. Уточнява , че обстоятелството , че автомобила е от категорията N3 т.е. над 12т., е установено по свидетелството за регистрация на МПС, а и На самите влекачи има заводски табели на които пише категорията на влекача. Твърди , че обикновено използват Гугъл преводач и водачите разбират за какво им е съставен акт.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.

НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля актосъставител следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на 2 товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя при проверката на инкриминираната дата е извършил следните нарушения:

1. Водачът не спазва изискванията относно намалената дневна почивка , определена в Регламент (ЕО) № 561/2006 за всеки период от 24 часа , като в случая не е ползвал дневна почивка от най – малко 9 последователни часа за периода от 10:03ч. на дата 04.04.2023г. до 10:03ч. на дата 05.04.2023г. , като намалената дневна почивка е намалена с 9 часа.

2. Водачът е надвишил удълженото време за управление от 10 часа с 1 час и 35 минути на дата 05.04.2023г.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията визирани в чл. 8,§. 2, изр. 2 от регл. 561 във вр. чл.4 б.Ж , второ тире , във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и чл. 6, §.1, изр.2 от от регл.

561 /06 във вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащите за тези нарушения санкционни разпоредби, като правилно е квалифицирал нарушенията и ги е санкционирал съобразно размера в посочените разпоредби.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията.

Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

3

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган- съставен е от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор при РД“АА“ Враца, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗАвПр и който по силата същия е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон , притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Възраженията на жалбоподателя, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин са неоснователни.

ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административно наказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление. Освен това съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбирало съдържанието на акта и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да организира защитата си, като е упълномощил адвокат който да го представлява.

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на 4

Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.