Протокол № 1304 от 13.09.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1304 гр. Сливен, 13.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело частен характер № 20242230200593 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Частната тъжителка П. И. П., редовно призована, се явява лично и с адв.Д. Д. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Подсъдимият М. И. К., редовно призован, се явява лично и с адв.С. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Свидетел пор.№ 3 – М. Ч. С., доведена в с.з.

Свидетел пор.№ 4 – М. Л. К., доведен в с.з.

Свидетел пор.№ 5 – П. М. К., доведена в с.з.

Свидетел пор.№ 6 – М. В. П., доведена в с.з.

Адв.Д.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Да се гледа делото.

Адв.К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ:

1

М. Ч. С. - 24 г., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.

М. Л. К. – 37 г., български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, без родство с подсъдимия.

П. М. К. - 52 г., българска гражданка, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, майка на подсъдимия.

М. В. П. - 25 г., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Съдът РАЗЯСНИ на свид.П. К. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е майка на подсъдимия.

СВИД.П. К.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите М. К., П. К. и М. П. от залата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.М. С..

СВИД.М. С.: Предупредена съм за наказателната отговорност.

Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: М. го познавам от повече време отколкото П.. С нея се запознах след като вече познавах него. Запознах се с тях след като се разведоха. Преди това не знам дали са имали проблеми до този случай, което беше на Нова година, на 01.01.2024 г. На 01.01.2024 г. аз целия ден бях с П. и тя целия ден чакаше да вземе детето. Чакаше там, където беше отседнала, при една нейна приятелка. Чакаше да й се обадят да отиде да вземе детето. Тя звъня на телефона на детето, то е втори или трети клас. Първо говори с М., после с детето, след това започнаха да не вдигат. Накрая решихме да отидем до тях да го вземем, защото на следващия ден трябваше да пътува за Перник.

П. живее и работи в Перник, от около година и половина – две, не съм сигурна точно, но има година. Аз отидох с П. като до къщата на М. ни закара една приятелка на П.. Аз и нейната приятелка изчакахме в колата, а П. отиде сама до къщата. Имахме видимост към къщата. П. позвъни на пътната врата. Аз не можех да видя кой е отворил. Чухме гласове, които се караха, мъжки глас, 2 който не мога да кажа на кого е, и гласа на П.. Мъжкия глас отправяше заплахи да си ходи, че няма да вземе детето, някакви епитети, не помня какви бяха, обидни думи за нея. Не съм видяла кой ги каза тези неща, но със сигурност не беше М., защото аз му познавам гласа и щях да го разпозная ако е той. П. се върна в колата без детето, не й го бяха дали, и искаше да се обадим на полицията, но решихме, че е по-добра идея да отидем до полицията и я оставихме до полицията, и се видяхме чак на следващия ден преди да тръгне.

Докато пътувахме към полицията П. каза, че баща му на М. я е обиждал, не й е позволил да влезе, М. го е спирал да не й посегне. И. бил вътре, виждала го зад остъклението където баба му го държала за ръка. На другия ден като се видяхме П. каза, че е подала жалба, но в момента нищо не можели да направят в полицията и ще пътува без детето за Перник. Не съм присъствала на друг случай, при който П. да е отишла да вземе детето и да не са й го дали. П. сподели, че по време на тази разправия М. е казал, че няма да й даде детето.

Не разбрах защо. Доколкото разбрах, бащата на М. е бил агресивния към П., не съм разбрала М. да я е обиждал. Впоследствие разбрах, че са имали брак.

Когато се запознах с М. не съм знаела, че има жена и впоследствие разбрах коя е жена му. Миналата седмица когато П. дойде, си взе детето. Няколко дена преди това пак беше идвала да вземе детето, но не й го бяха дали. Не знам за друг случай.

Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси към свидетеля.

Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.

СВИД.М. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: П. ми е първа братовчедка, М. ми е комшия. След развода започнаха проблемите, те се изразяваха в това кой да притежава правата над детето, кой да се грижи повече за него. Лично не съм присъствал когато някой от тях е отказвал да изпълни решението на съда. Присъствал съм на разговори на П. когато тя говори по телефона с М. и има отказ от бащата на детето, поради какви причини не мога да кажа, защото чувам едната страна от разговора. П. не живее, може би, от две години в Сливен. По Нова година П. не можа да си вземе детето, даже мисля че беше точно на първи януари. Тя ми 3 каза, че М. й е отказал, не й е разрешил да вземе детето при условие, че съдът е разрешил. В началото на април месец бях с П. в нейната квартира. Тогава също не можа да си вземе детето, беше й отказано. Не зная дали е отишла до дома на М. да си вземе детето, знам само че имаше разговор. В началото на май месец П. си взе детето, тогава нямаше проблем. Не знам за друг случай.

След екскурзията до Велинград П. трябваше да го върне тук, за да може после пак да го вземе.

Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам разпитаните свидетели да бъдат освободени от залата.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да ги освободим.

Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъдат освободени.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободят.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните свидетели М. С. и М. К..

СВИД.П. К.: Предупредена

Обещавам да говоря истината. съм за наказателната отговорност.

РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на М., желая да свидетелствам. Тази година на първи януари детето трябваше да е при майка си. Тя дойде в 11,00 часа вечерта на първи януари да го вземе, но детето отказа да отиде с нея.

Това беше цялата ситуация. Каза „Не искам да отида да живея там, искам да остана в Сливен при съучениците си и да уча тук“. Това бяха думите на детето. Той се разрева и влезе вътре в къщата. Ние живеем във вилна зона, тя влезе вътре в двора, пътната врата не се заключва. М. излезе на двора, аз не чувах те какво си говорят. Детето излезе на двора където родителите си говореха. Тогава П. каза „Хайде, И., оправяй се, дойдох да те взема“. Тогава детето се разплака и почна да вика „Не искам да отивам, бабо, не искам“ и се прибра в къщата. След това П. каза „Мен не ме интересува, че той не иска да идва, трябва да дойде с мен“ и М. тогава й каза „Чуваш много добре, детето не иска да тръгва с тебе, по-добре си тръгвай“, това му бяха думите. След нея затвори дворната врата и заключи. Съпругът ми И. излезе на двора, каза на П.

„С какво право идваш посред нощ да искаш детето. По-добре си тръгвай да не 4 викам полиция“, това бяха думите му и се прибра. На другия ден П. не е идвала да вземе детето. Доколкото знам, П. живее в Перник от около две години. Никога не сме спирали детето да ходи с нея в Перник и не сме отказвали да го взема. Мисля, че по Великден ваканцията тя дойде да вземе детето и не й беше отказано, даже детето ходи да боядисва яйца при нея. Не е имало след случая на първи януари, друг случай тя да не е взела детето.

Когато го е поискала, никога не й е отказвано. На първи януари ние не сме отказали, детето не искаше. Доколкото знам от И., по време на великденската ваканция той беше с майка си във Велинград. Това беше май месец, защото тогава се падаше и шести май Гергьовден. Аз не зная дали е имало уговорка на първи януари П. да дойде да вземе детето. Аз бях изненадана когато тя дойде в 11,00 часа да вземе детето. Ние бяхме на имен ден – аз, мъжа ми и внучето, и след като се прибрахме тя дойде. Не съм чула мъжа ми или сина ми да обиждат П.. М. най-учтиво я помоли да си тръгне. На първи януари детето не е казало, че не иска да ходи при майка си, а не иска да живее и учи там.

Според съдебното решение детето трябва да е при П. от първи януари шест месеца, т.е. първите шест месеца от годината. Миналата година детето живя шест месеца в Перник и после го върнаха в Сливен. Шест месеца миналата година детето учи в Перник, след което се върна шест месеца да учи в Сливен.

Даже не знаехме, че П. го е отписала от училището в Сливен миналата година и го е записала в училището в Перник. На първи януари като вземеше детето, то щеше да е при нея шест месеца да учи в Перник. По великденската ваканция тя взе детето и го върна.

Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.

ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Нямам въпроси към свидетеля.