Решение № 11486 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11486 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20231110152536 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу В. К. Х., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2356,40 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9056/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника В. К. Х. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми и постъпилото възражение срещу нея. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2 019,73 лева (двe хиляди и деветнадесет лева и 73 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 291,87 лева (двеста деветдесет и един лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., 38,35лева (тридесет и осем лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,45 лева (шест лева и 45 стотинки), представляваща 1 мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 10.02.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН ..., аб.№.... Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, поради липса на облигационно правоотношение и прави възражение за давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца “...“ ЕООД не изразява становище по основателността на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетата в хода на съдебното дирене Заповед № А-0-08-3157 от 18.10.1979г. на ИК на СОНС се установява, че процесният имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин ..., е предоставен в обезщетение на осн. чл. 100, ал. 1 ЗТСУ на К Ф Х. за отчужден поземлен имот за построяването на блока. В заповедта е записано, че имотът се придобива в съсобственост при равни квоти от по 1/2 ид.ч. с Г Б Х.а – съпруга на К Ф Х..

Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед. От приетото удостоверение за наследници от 12.04.1996г. на СО, район „Люлин“ се установява, че К Ф Х. е починал на 17.01.1996 г. и е оставил за наследници своите преки низходящи /синове/ В. К. Х. и Л К. Х., наследяващи при равни квоти. От приетото удостоверение за родствени връзки от 14.04.2022г. на СО, район „Люлин“ се установява, че Г Б Х.а е починала преди К Ф Х. на 05.03.1991г. и не е имало други призовани към наследяване лица освен нейния съпруг и двамата й синове. От същото удостоверение се установява, че Л К. Х. – брат на ответника В.

К. Х. е починал на 04.04.2020 г. От приетото заявление-декларация за откриване на партида от 30.11.2000 г. се установява, че В. К. Х. е приел наследството като е поискал от ищеца откриване на партида за имота на свое име. Поради това съдът приема, че качеството потребител В. К. Х. е имал през процесния период, като собственик на имота на основание наследствено правоприемство. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР 2 на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

По силата на договор от 31.10.2002 г. „Т...“ЕАД е възложила на „...“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Страните по делото не спорят и обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 2 019,73 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, изготвени от "..." ЕООД, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от "..." ЕООД и същата възлиза на сумата от 38,35лева за периода 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал.

1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата 3 нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в писменото изложение, приложено към възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в отговора на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.