Решение № 20 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300501509 по описа за 2022 година

Подадена е ВЖ от Н. М. Ч. против решение №260044/10.01.2022 г. на ПРС -13 гр.с. по гр.д.

№9597/2013 г., в частта, с която е отхвърлена претенцията му по реда на чл. 346 ГПК срещу С. Н. Г., ЕГН:**********, Ф. Н. Г., Д. К. Г., ЕГН:**********, Х. И. К. –лично и в качеството му на наследник на починалия ответник И. Х. К., И. Х. С., за заплащане на сумата в размер на 8 400 лева, представляващи 2/3 от 12600 лв.-стойността извършени разходи от него за имот *****023, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *****.*****.23, находящ се в гр. *****, местност *****, съобразно на притежаваната от ищците квота в съсобствеността за периода 10.05.1998 г. - 31.05.1999 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата по чл. 346 ГПК в съда - 03.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, а именно: изваждане с багер на 80 бр. бетонни късове х 20 лв.; изваждане с багер на 220 бр. бетонни късове х 10 лв.; изваждане с багер на 250 трасировъчни бетона +40 врати х3 лв.; притикване с фадрома за извозване- 2 машиносмяни за 640 лв.; натоварване на ремаркета 80 бр. с фадрома х 3 лв.; натоварване на 220 бетонни къса на ремарке с фадрома 320 лв., натоварване на 250 тарсировъчни бетона +40 бр. врати с фадрома – 5 ремаркета х 30 лв.=150 лв., транспорт до сметището – 5 км-10 курса х30 лв.=390 лв.; транспорт до сметището – 5 км-220 бр.-13 курса по30 лв.=390 лв.; транспорт до сметището – 5 км-250 бр. бетонни къса-3 курса=100 лв.; изкопяване с багер чакъл и баластра 2 пътя 120х 4 м+40х4 м широки, 40 см дебели+10 шахти 256 м3,64 ремаркета=1920 лв.;закарване до сметището 32 курса х30 лв.=960 лв.;изгребване с багер и натоварване с пръст 250м3 от ДЗС=1920 лв.;

1 изкопаване с багер от ДЗС – 80 м3 пръст и натоварване – 20 ремаркета х 30 лв. за насипване дупките на ивадените бетонни къса =600 лв.; транспорт до нивата с трактор от ДЗС – 5 км,10 курса х30 лв.=300 лв.. Счита, че искът му по чл. 346 ГПК е доказан; счита, че извършената работа в процесната нива е огромна, тъй като са извадени с багер над 600 тона парчета от по 1 тон, 2 пътя по 120 м. и 40 м., кръстосващи нивата, извършено е изгребване на чакъл и баластра с багер, закарване до сметището и докарване пръст за насипване; Вещото лице Ш. в протокола от 31.3.2021 г. е казал, че без да се извадят бетонните тела, нивата не може да бъде обработвана по предназначение. Следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля А., пряк съсед, който посочва нивата, имената на багеристите и казва, че бетоните се вадели с багери, а за въззивника Н.Ч. - че е вадил бетоните от оранжериите и това, че е бил там и го е видял през 1998-99 г. Неправилно съдът е изградил решението си единствено на показанията на свидетеля Г.. Счита, че вещото лице по СТЕ е посочило погрешни параметри по отношение на нивата счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи претенцията по чл.346 ГПК в обжалваната част. Претендира разноски.

Въззиваемите Ф. Н. Г., Х. И. К., И. Х. С., Н. С. Н. и К. С. Н. – конституирани като наследници на починалия в хода на въззивното дело С. Н. Г., Д. К. Г. с Егн:********** и Г.

К. Г.– конституирани като наследници на починалия в хода на въззивното производство Д.

К. Г., ЕГН:**********- чрез адв. Н. К. – оспорват жалбата. Не претендират разноски.

Въззиваемите Г. М. Т. и Т. М. К. чрез адв. Д. М.– оспорват жалбата. Не претендират разноски.

Въззиваемата Г. Д. М. не взема становище по въззивната жалба.

ПОС, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производство по чл.246 от ГПК – претенции по сметки във фазата на извършване на делба на земеделки земи.

РС е сезиран с иск за извършване на делбата на допуснатите до делба с влязло в сила решение по същото дело земеделки земи в землището на гр.*****, именно – в м.“*****“: имот №*****023, имот №*****, имот №*****; в м.“*****“ – имот №***** и в м.“*****“ – имот №***** при квоти 3/18 ид.ч. за С. Г., 3/18 ид.ч. за Ф. Г., 3/18 ид.ч. за Д. Г.,2/18 ид.ч. за Х. К., 1/18 ид.ч.за И. С., 2/27 ид.ч. за Г. Т. и 2/27 ид.ч. за Т. К. и 5/27 ид.ч. за Н. Ч..

Решението на РС в частта, с което е намалено на осн.чл.30 ЗН завещателото разпореждане, извършено от З. Д. Ч., починала в хода на процеса, в полза на Н. Ч., като е възстановена запазената част на Т. К.- 2/9 и на Г. Т.-2/9, обявен е на осн.чл.350 ГПК проект за разделителен протокол за делба на процесните ниви – не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на ВЖ е решението на РС в частта, в която е отхърлена претенцията на Н. Ч. по реда на чл.346 ГПК.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата е приета за разглеждане направената от Н. Ч. претенция по сметки, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.61 от 2

ЗЗД и чл.59 от ЗЗД за сумата от 8400 лв., за извършени от него разходи за имот №*****023 – нива от 4,179 дка в м.*****, съобразно притежаваната от З. Д. Ч. квота в съсобствеността, изразяващи се в изваждане с багер на бетонни късове, притикване с фадрома, натоварване на ремаркета, транспорт до сметището, изкопаване с багер чакъл и баластра и 10 шахти, закарване на сметището, изгребване с багер и натоварване с пръст, транспортни разходи, изкопаване с багер пръст за засипване на дупките на извадените бетони, транспорт до нивата с трактор, подробно описани по количество и стойност в молба вх.№46012/03.08.2020 г. и молба вх.№48508/12.08.2021 г. на ПРС /л.235,л.236, л.246 и л.252. Претенцията правилно е квалифицирана от РС като с пр.осн.чл.61, ал.1 ЗЗД вр. с 59,ал.1 ЗЗД- водене на чужда работа без пълномощие, с оглед изложените твърдения, че разходите за изваждане на бетонните блокове от нивата са извършени в периода 10.05.1998 г.- 31.05.1999 г., когато Н. Ч. не е бил собственик на процесната нива, поради което за доказване на претенцията следва да се установи: 1.обедняването му- стойността на извършението от него разходи; 2.обогатявенето на другите съсобственици чрез спестяване на извършени разходи за почистването на процесния имот; 3. Връзката между обедняването и обогатяването като отговорността е до размер на обогатяването т.е. на по-малката стойност между вложените разходи и увеличената стойност на имота.

По делото пред РС са разпитани свидетелите З. А. А.- без родство, Н. С. К.- без родство и Х. Г. – без родство, а пред ОС – св.Л. М. Б. – без родство.

Св.З. А. – съсед на навата в м.“*****“ установи, че е виждал само Н. Ч. да обработва нивата и да маха къните от нея; видял е, че през 1998-99 г. Ч. е вадил камъните от нивата с багери и фадрома, че Н. е наел трактор, с който е извозвал бетонните блокове; свидетелят е познавал трактористите, които са извършвали аботата – Р. К. и Н. П..

Св.Х. Г. не е виждал фадрома да вади перчета от нивата; Н. Ч. го водил на процесната нива и свидетелят го виждал да събира камъни – ситен чакъл;

Св.Л. Б., който е съсед на нивата, установи, че е видял как трактористите с трактори и фадрома са изваждали бетонните блокове от нивата и те му казали, че работят на Н. Ч., който ги е наел да чистят нивата.

Съдът кредитира показанията на сведетелите като обективни и безпристрастни, възпроизвеждащи своите преки впечатления, тъй като същите са съседи по нива и са очевидци на извършените подобрения, поради което приема за доказано, че Н. Ч. е извършил почистване на нивата от бетонните тела.

Пред РС е допусната и приета СТЕ, извършена от в.л.И. Ш. – заключение от 17.03.2021 г. – л.449 от д.РС, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, което е отговорило на въпроса каква е стойността на разходите, извършени със строителна техника, механизация и труд за почистване на нивата от едри бенотови парчета и строителни отпадъци през 1998-1998 г. Според ВЛ тези строителни и очистителни работи са на стойност 13610 лв. Съдът кредитира заключението на ВЛ , поради което приема за доказано, че въззивника е заплатил за почистването на нивата сумата 12600 лв.

3

От приетото по делото пред ПОС заключение на в.л.И. Г. – от 10.09.2024 г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че увеличената стойност на имота вследствие на извършената работа е 5827 лв.

Следователно, въззивникът има право да получи по-малката стайност между вложените разходи и увеличената стойност на имота, вследствие на извършената работа, от което следва, че въззиваемите следва да заплатят на въззивника сумата на увеличената стойност на имота, която съответствува на квотата им от съсобствеността, както следва: Ф.

Г. следва да му заплати 3/18 от 5827 лв.,Х. К. – 2/18 от сумата, И. С. – 1/18, Н. Н. – 3/36, К.

Н. – 3/36, Д. Г. – 3/72, Г. Г. – 3/72, Г. М. – 3/36, Г. Т. – 2/27, Т. К. – 2/27 или общо жалбата е основателна за сумата 4747,91 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2020 г.

/Разликата от 4747,91 лв. до 5827 лв. съставлява квотата на Н. Ч. от съсобствеността/.

Не до същият извод е достигнал и РС, поради което решението му в тази част следва да се отмени за сумата 4747,91 лв. и вместо него да се постанови друго с което да се осъдят въззиваемите да заплати на въззивникът посочените по-горе суми, съответстващи на квотата им. За разликата над сумата 4747,91 лв. до пълния предявен размер от 8400 лв.- решението следва да се потвърди. Следва да се отмени решението и в частта, с която на осн.чл.355 ГПК е осъден Н. Ч. да заплати ДТ по сметка на РС сумата 366 ДТ по отхвърленета претенция по чл.346 ГПК.

ПОС намира, на жалбоподателя, чиято жалба се уважава частично, има право на разноски по съразмерност за въззивното производство. Направените от въззивникът разноски, свързани с претенцията по сметки по чл.346 ГПК в производството са в размер на 381 лв. пред РС/в т.ч. 361 лв. за ВЛ и 21 лв. за свидетели/ и 624лв. пред ПОС, съгласно приложения списък на разноските или общо 1005 лв. По съразмерност на уважения иск следва да му се присъди сумата 568,05 лв. /4747,91х1005:8400/, платима от съделителите както следва: Ф. Г. следва да му заплати 3/18 от 568,05лв.=94,68 лв.,Х. К. – 2/18 от сумата 568,05=63,12 лв., И. С. –за 1/18=31,56 лв., Н. Н. – за3/36=47,34 лв., К. Н. – за3/36=47,34 лв., Д. Г. – за 3/72=23,67 лв., Г. Г. –за 3/72=23,67 лв., Г. М. – за3/36=47,34 лв., Г. Т. – за2/27=42,08 лв., Т. К. – За 2/27=42,08 лв.

Страните следва да заплатят ДТ по чл.355 ГПК по претенция по чл.346 ГПК, както следва:

Н. Ч. – 146,08 лв.ДТ по сметка на ПРС и 73,04 лв. – по сметка на ПОС; Ф. Г. -31,65 лв.ДТ по сметка на ПРС и 15,83лв.ДТ по сметка на ПОС,Х. К. -21,10 лв.ДТпо сметка на ПРС и 10,55лв.ДТ по сметка на ПОС., И. С. -10,55 лв.ДТ по сметка на ПРС и 5,28лв.ДТ по сметка на ПОС., Н. Н. -15,83 лв.ДТ по сметка на ПРС и 7,91лв.ДТ по сметка на ПОС, К. Н. -15,83 лв.ДТ по сметка на ПРС и 7,91лв.ДТ по сметка на ПОС, Д. Г. -7,91 лв.ДТ по сметка на ПРС и 3,96лв.ДТ по сметка на ПОС, Г. Г. -7,91 лв.ДТ по сметка на ПРС и 3,96лв.ДТ по сметка на ПОС, Г. М. -15,83 лв.ДТ по сметка на ПРС и 7,91лв.ДТ по сметка на ПОС, Г. Т. -7,03 лв.ДТ по сметка на ПОС и 14,07лв.ДТ по сметка на ПРС, Т. К. – 7,03 лв.ДТ по сметка на ПОС и 14,07лв.ДТ по сметка на ПРС.

Съгл.чл.280/3/ГПК – решението е окончателно.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №260044/10.01.2022 г. на ПРС -13 гр.с. по гр.д.№9597/2013 г., в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. М. Ч. по реда на чл. 346 ГПК за сумата 4747,91 лв. за осъждане на въззиваемите да му заплатят увеличената стойност вследствие извършени от Н. Ч. разходи за имот *****023, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *****.*****.23, находящ се в гр. *****, местност *****, съобразно на притежаваната от ищците квота в съсобствеността за периода 10.05.1998 г. - 31.05.1999 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата по чл. 346 ГПК в съда 03.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, с което на основание чл.355 ГПК е осъден Н. Ч. за царбани по сметка на РС сумата 366 лв. ДТ по отхъвърлената претенция по чл.346 ГПК и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: