Решение № 920 от 08.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106649 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от "А1 България" ЕАД, срещу Н. Т. Д., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 103,91 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 31.05.2022 г., за мобилен номер *** за периода от 07.11.2022 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 14.03.2025 г., до заплащане на задължението и сумата от 21,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 103,91 лева за периода от 25.12.2022 г. до 05.03.2025 г.; сумата от 2,88 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране по чл.

27.1 от ОУ към договора ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 14.03.2025 г., до заплащане на задължението и сумата от 0,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2,88 лева за периода от 26.03.2023 г. до 05.03.2025 г.; сумата от 140 лева, представляваща неустойка по т. 7.2 от Приложение № 1/01.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 31.05.2022 г. за предоставено, но невърнато оборудване „4G router Net Box“ след прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 14.03.2025 г., до заплащане на задължението и сумата от 24,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 140 лева за периода от 20.06.2023 г. до 05.03.2025 г.; сумата от 74,92 лева, представляваща неустойка по т. 7.1 от Приложение № 1/01.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 31.05.2022 г. за при прекратяване в размер на три абонаментни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 14.03.2025 г., до заплащане на задължението и сумата от 13,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 74,92 лева за периода от 06.05.2023 г. до 05.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/07.08.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

1

Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни услуги. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал абонаментни такси.

Посочва се, че при сключване на договорите на абоната е предоставено за временно ползване оборудване, което след прекратяване на договора, поради неплащане на задълженията от абоната не е върнато и за това са начислени неустойка за невърнато при прекратяването на договора оборудване. Сочи се, че при прекратяването на договора за мобилни услуги е начислена и неустойка при прекратяване в размер на три абонаментни такси Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство е противопоставено възражение № 37524/29.08.2025 г., в което е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се потреблението на услугата „неограничен интернет“, както и прекратяването на договора за мобилни услуги по надлежния ред. Противопоставено е възражение за погасителна давност.

В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.

Депозирано по делото е становище от 23.09.2025 г., с което заявява, че оттегля исковете за всички главници в общ размер от 164,48 евро, или 321,71 лева.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: договор за мобилни услуги от 31.05.2022 г., за мобилен номер ***, Приложение № 1/01.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 01.06.2022 г., включващо съответни абонаментни планове и условия за ползване на процесните мобилни услуги, предмет на предявените искове, всичките за срок от 24 месеца и уговорка за прекратяване с едномесечно предизвестие, съгласно т. 6 от Приложение № 1 и уговорена неустойка при прекратяване в размер на три месечни такси и неустойка ако при прекратяване на договора не бъде върнато предоставено оборудване, съобразно т. 7.1. и т. 7.2. от Приложение № 1.

Представен е екземпляр от общите условия на мобилния оператор, които с изрични разпоредби в договорите са обявени за неразделна част от тях. Представена ценова листа за абонаментни планове, според която неустойката за невърнато оборудване 4G router е уговорена в размер от 140 лева. Представени по делото са и описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор.

2

Представен по делото са двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 2022 г. за предаване от ищеца на ответника на „4G router Net Box“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която е подадено възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и предоставянето на твърдяното оборудване, включително и на вземанията за неустойки, а именно уговорените между страните неустойки за конкретния вид неизпълнение на съответния договор и че са изпълнени уговорените между страните предпоставки за дължимост на неустойката, поставянето в забава на длъжника и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Депозирано по делото е становище от ищеца, с което исковете за главници са оттеглени, поради плащане в хода на процеса. С оглед това и като съобрази чл. 235, ал. 3 ГПК, и че процесуалния представител на ищеца разполага с изрично пълномощно за разпореждане с предмета на делото, съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта относно главниците, на основание чл. 232 ГПК, а издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази част, съобразно разясненията дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Основателността на исковете за мораторна лихва върху оттеглените искове за главница е обусловена от това дали в действителност са съществували задължения за главници и какъв е бил техният размер.

Страните не спорят, а и от гореописания, приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, договор за мобилни услуги и приложение към него по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва.

По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за такси за мобилни услуги, съдът приема следното: Страните не спорят относно основанието и размера на претенцията, както и че същата е платена в хода на процеса, което обстоятелство съдът следва да съобрази, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно, доколкото сумата не е платена на падежа, а едва в хода на процеса, върху нея, по силата на закона, е начислявана лихва до плащането , поради което претенцията за законна лихва, считано от заявлението до деня предхождащ плащането – 14.03.2025 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за такси се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на иска за лихва върху главницата за такса за извънсъдебно събиране, съдът приема следното: Видно от чл. 27.1 от ОУ таксата е уговорена в твърд размер, без оглед това дали реално са осъществени разходи за извънсъдебно събиране и предвид потребителското качество на ответницата и липсата на предоставено от ищеца насрещно благо или доказателства за реално сторени разноски, съдът приема, че иска за такса за 3 извънсъдебно събиране е неоснователен, поради което неоснователна е и претенцията за акцесорното вземане за лихва върху тази главница.

По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за неустойки, съдът приема следното: и двете претендирани от ищеца неустойки са предвидени при прекратяване на договора за мобилни услуги. Нито в договорите и приложенията, нито в ОУ е уреден реда, по който това право се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор съответно приложение следва да намери чл. 87, ал. 1 ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на договора писмено изявление за разваляне на договора, в което на последния е предоставен подходящ срок да погаси задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Липсват и твърдения за осъществено разваляне на договора. Процесната предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен на 18.11.2025 г., към който момент двугодишният срок на договорите са изтекли.

По изложените съображения, съдът приема, че исковете за неустойки са неоснователни, поради което неоснователни са и претенциите за лихви върху тях.

Неоснователно е направеното в заповедното производство възражение на ответника за изтекла погасителна давност, доколкото най-старото претендирано задължение е от м.12.2022 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда м.03.2025 г., тоест преди изтичане на тригодишния давностен срок.

По изложените съображения, съдът приема, че претенциите за лихва върху главницата за месечни такси са основателни, а тези за такса за извънсъдебно събиране, и неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза на ищеца се полага присъждането на направените в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 191,73 евро. В производството ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение предвид фактическата и правната сложност на делото съдът определя в размер от 76,69 евро. В случая при определяне на разноските съобразно уважената част от исковете, следва да бъде взето предвид това, че производството по делото е прекратено, поради оттегляне, но не защото исковете на ищеца са били неоснователни, а поради изпълнение на задълженията на ответника едва в хода на процеса. С оглед на това в полза на ищеца се полагат разноски и за исковете, за които производството по делото е прекратено. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 87,90 евро, представляваща направени в производството съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.