Решение № 263 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110205243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Д. С. против Наказателно Постановление № 25-0433002256/20.11.2025г. на Началника на 1 РУ ОД-МВР-Варна, с което на С. Д.

С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева/ 51,13евро/.

В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание редовно призоват жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата. Изпращат се писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2025г. в 13и40ч. в гр.Варна като пешеходец пресича бул. „Вл.

Варненчик“ на кръстовището с бул.„Съборни“ на червен сигнал на работеща светофарна уредба.

1

Бил съставения акт след което било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.113 ал.1 т.3 от ЗДП. За него на жалбоподателя на основание чл.184 ал.2 т.2 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева/ 51,13евро/.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление издадено от компетентен органв шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Николов нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.113 ал.1 т.3 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото –писмени и гласни, по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е 2 започнал да пресича пътното платно на зелен сигнал но при смяна на сигналите на светофарната уредба е продължил на червен сигнал, като не е изчакал на разделителната ивица. В тази насока са и показанията на свид. Д.

К.- очевидец на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДП пешеходците са длъжни при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки при спазване на светлинните сигнали. За неизпълнение на това задължение в разпоредбата на чл. 184, ал. 2, т. 2 от ЗДП е предвидена глоба в размер на 100 лв. Според посочените разпоредби при наличие на светофарна уредба и светещ червен сигнал не е предоставена възможност на пешеходеца да съобразява поведението си с наличието или липсата на преминаващи превозни средства, а е забранено да преминава през уличното платно. От изложената по горе - фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение, с което от обективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл. 184, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.

113, ал. 1, т. 3 от ЗДП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на свидетеля К. и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил посоченото в акта и в НП нарушение на ЗДвП. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл.

184, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗДвП е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въззивникът е 3 извършил не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на О*** гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление

№ 25-0433002256/20.11.2025г. на Началника на 1 РУ ОД-МВР-Варна, с което на С. Д.

С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева/ 51,13евро/.

ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110205243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Д. С. против Наказателно Постановление № 25-0433002256/20.11.2025г. на Началника на 1 РУ ОД-МВР-Варна, с което на С. Д.

С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева/ 51,13евро/.

В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание редовно призоват жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата. Изпращат се писмени бележки.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2025г. в 13и40ч. в гр.Варна като пешеходец пресича бул. „Вл.

Варненчик“ на кръстовището с бул.„Съборни“ на червен сигнал на работеща светофарна уредба.

1

Бил съставения акт след което било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.113 ал.1 т.3 от ЗДП. За него на жалбоподателя на основание чл.184 ал.2 т.2 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева/ 51,13евро/.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление издадено от компетентен органв шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Николов нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.