Определение № 233 от 02.04.2024, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Шумен, 02.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20243630200442 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

С определение №163/05.03.2024г. производството по АНД №442/2024г. е прекратено поради анулиране на ЕФ .

В срока за обжалване на определението за прекратяване по делото е депозирана молба от адв. Б. Симеонова пълномощник на жалбоподателя с искане за допълване на определението с искане за определяна на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА вр. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА като ОДМВР бъдат осъдени за го заплатят на адвокат Б.К.С. при АК Русе личен № 100001497

Препис от молбата е бил надлежно връчен на жалбоподателя.

В указания едноседмичен срок е постъпил отговор, в който се изразява становище.

Молбата е подадена в срока по чл.248 ал. 1 от ГПК, от заинтересована страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество, съдът намира направеното искане за основателно.

Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 ал.3 от АПК е регламентирано, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответната страна има право на разноски, освен ако с поведението си е дала повод за завеждане на делото като за неуредените въпроси чл.144 от АПК препраща към ГПК.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, т.е. за да бъдат присъдени разноските те трябва изрично и своевременно да бъдат поискани. Съдът не е задължен служебно да се произнесе по възлагане на разноските. Разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Разпоредбите на чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.4 от ГПК предвиждат правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установяват обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда.

Производството по настоящото АНД №442/2024г.по описа на ШРС е прекратено поради факта ,че ЕФ, срещу който е депозирана жалбата, а именно ЕФ серия К № 8047201 на ОДМВР – Шумен, не съществува в правния мир към момента на произнасяне на съда и не може да бъде предмет на проверка.Съдът съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят не е дал повод за завеждане на делото доколкото не е бил своевременно уведомен за анулирания ЕФ. Поради изложеното съдът намира , че му се дължат разноски .

Според нормата на чл. 38, ал.2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и 1 осъжда другата страна да го заплати.

Видно от приложените писмени доказателства договореното възнаграждение е с безплатна помощ по чл. 38 от ЗА.

Същевременно настоящата инстанция съобрази, че според Решение от 25.01.2024 г. по дело - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото,/ включително и съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК/, поради това, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.

По конкретно в решението на втори състав на СЕС се посочва, че :

“ Члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe aĸo ycтaнoви, чe нapeдбa, ĸoятo oпpeдeля минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния и нa ĸoятo e пpидaдeн зaдължитeлeн xapaĸтep c нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, пpoтивopeчи нa пocoчeния члeн 101, пapaгpaф 1, нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo oтнoшeниe нa cтpaнaтa, ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe, вĸлючитeлнo ĸoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa ниĸaĸъв дoгoвop зa aдвoĸaтcĸи ycлyги и aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe.

Члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, cъглacнo ĸoятo, oт eднa cтpaнa, aдвoĸaтът и нeгoвият ĸлиeнт нe мoгaт дa дoгoвopят възнaгpaждeниe в paзмep пo-ниcъĸ oт минимaлния, oпpeдeлeн c нapeдбa, пpиeтa oт cъcлoвнa opгaнизaция нa aдвoĸaтитe ĸaтo Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт, и oт дpyгa cтpaнa, cъдът нямa пpaвo дa пpиcъди paзнocĸи зa възнaгpaждeниe в paзмep пo-ниcъĸ oт минимaлния, тpябвa дa ce cчитa зa oгpaничeниe нa ĸoнĸypeнциятa „c oглeд нa цeлтa“ пo cмиcълa нa тaзи paзпopeдбa. Πpи нaличиeтo нa тaĸoвa oгpaничeниe нe e възмoжнo пoзoвaвaнe нa лeгитимнитe цeли, ĸoитo ce твъpди, чe пocoчeнaтa нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пpecлeдвa, зa дa нe ce пpилoжи ĸъм paзглeждaнoтo пoвeдeниe ycтaнoвeнaтa в члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC зaбpaнa нa oгpaничaвaщитe ĸoнĸypeнциятa cпopaзyмeния и пpaĸтиĸи.

Члeн 101, пapaгpaф 2 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe aĸo ycтaнoви, чe нapeдбa, ĸoятo oпpeдeля минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния и нa ĸoятo e пpидaдeн зaдължитeлeн xapaĸтep c нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, нapyшaвa зaбpaнaтa пo члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC, нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, вĸлючитeлнo ĸoгaтo пpeдвидeнитe в тaзи нapeдбa минимaлни paзмepи oтpaзявaт peaлнитe пaзapни цeни нa aдвoĸaтcĸитe ycлyги „

При тези обстоятелства съдът, след извършена преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия казус, вида на извършените процесуални действия както и като съобрази естеството на производството и размера на наложената глоба с атакувания ЕФ определи, че адекватен размер на адвокатско възнаграждение по казуса е 300 лева, която сума следва да бъде заплатена от ОДМВР Шумен на адв. Б.К.С. при АК Русе, вписана в регистъра с личен № 1000014970.Предвид гореизложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА ОДМВР Шумен ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.К.С. при АК Русе , вписана в регистъра с личен № 1000014970 адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. поАНД № 442/2024г. по описа на ШРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

2