Решение № 262411 от 02.08.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………........./02.08.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3751 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Предмет на разглеждане са предявени от Ж.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** № 43 (след допуснато изменение на предявените искове чрез заменяне на първоначалния ответник „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД) обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 12200 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на средствата, необходими за възстановяване на щетите по собствения на ищеца лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ с рег. № ***, причинени в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.02.2020 г. в гр. Варна поради преминаване на автомобила върху незаключена ВиК шахта на пътното платно, както и сумата от

3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания в резултат от същия пътен инцидент, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на увреждането – 18.02.2020 г., до окончателното им изплащане.

По твърдения в исковата молба, на 18.02.2020 г. около 13:00 ч. ищецът, управлявайки собствения му лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ с рег. № ***, се движел по ул. „Петър Попов“ в гр. Варна, к.к. „Ален мак“ в посока от отбивката на Варненския свободен университет към спирка „Журналист“, като малко след хотел „Торо Негро“ предната лява гума на автомобила попаднала върху шахта на ВиК, която се оказала незаключена, навдигнала се и се забила в задния долен ляв носач на превозното средство, което се занесло и спряло на около два метра от шахтата в бордюра, вдясно по посоката на движението. За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП, в който като причина за събитието била посочена шахтата. В резултат от същото ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания, за което се снабдил с медицинско удостоверение. Около месец след инцидента изпитвал силни болки и страдания, които влошили съня му и наложили прием на болкоуспокояващи. Въпреки проведеното лечение продължавал да изпитва болки в ребрата при допир върху болното място, както и при рязка промяна на климатичните условия. Събитието се отразило негативно и върху неговата психиката – изпадал в паника всеки път, когато покрай него преминавала кола или чувал мотор на превозно средство, а когато се налагало да се качи в автомобил, изпитвал силен страх. Освен посочените неимуществени вреди, вследствие на ПТП претърпял и имуществени такива, изразяващи се в разходите, необходими за възстановяване на щетите по собствения му лек автомобил.

В уточнителна молба от 05.01.2021 г. ищецът поддържа, че шахтата, станала повод за събитието, била собственост на Община Варна, като част от пътната инфраструктура, респ. ответникът имал задължение да я поддържа в изправно състояние и носел отговорност за вредите, претърпени в резултат от действията или бездействията на служителите, на които била възложена тази дейност. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат в размер на 3000 лв., а имуществените – на 9533 лв., които суми били дължими от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задълженията.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. А.Д., поддържа исковата молба и предприема изменение на предявения иск за имуществени вреди чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 12200 лв. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни съображения, съобразно събрания доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че пътният участък, където било реализирано процесното ПТП, не представлявал общинска собственост и не се стопанисвал от Община Варна и тя не отговаряла за поддържането му. Отделно оспорва механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и претърпените вреди, като оспорва и съдържанието на съставения протокол за ПТП.

Поддържа, че водачът на МПС бил в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се движел с несъобразена скорост, и това негово поведение довело до настъпване на вредите.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения протокол за ПТП № 1722125 от 18.02.2020 г. (л. 20), съставен от Н.Т. - мл. автоконтрольор при Пето РУ на ОДМВР

Варна, се установява, че на 18.02.2020 г. в 13:00 ч. в к.к.

„Ален мак“, до хотел „Торо негро“ в гр. Варна, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № ***, собственост на Ж. Д. М. и управляван от него, е пропаднал във ВиК шахта с незаключен капак, при което се ударил и завъртял. В протокола е отразено, че в резултат от ПТП са налице видими щети по целия автомобил.

Ангажирано от ищеца е и писмо от 11.12.2020 г., подписано от инж. П.Г., директор на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна (л. 65), според съдържанието на което шахтата, находяща се на пътното платно в гр. Варна, к.к. „Ален мак“, в посока отбивката на Варненския свободен университет към спирка „Журналист“, до хотел „Торо Негро“, е част от уличната канализационна мрежа на к.к. „Ален мак“ и публична общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, като мрежата е предадена на „Асоциация по ВиК

Варна“ и се поддържа и експлоатира от операторите съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

От приложения лист за преглед на пациент от 18.02.2020 г., издаден от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД (л. 22) се изяснява, че в деня на ПТП ищецът Ж.М. е посетил по собствена инициатива лечебното заведение с оплаквания за болка в лявата гръдна половина и ляво подребрие. На пациента е извършен преглед, поставена му е основна диагноза “constusio thoracis” (травма на гръден кош) и са му назначени изследвания – ехография на коремни органи и рентгенография на гръден кош.

Видно от приобщените медицински документи, обективиращи резултатите от изследванията (л. 21 и л. 23), при същите не са установени данни за свободна течност в коремната кухина и малкия таз, нито травматични промени в гръдния кош.

От приложеното медицинско удостоверение № 179/2020 г. (л. 19) се установява, че на 20.02.2020 г. ищецът е поискал да бъде прегледан в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД с цел установяване на получените негови травматични увреждания и при оплаквания от главоболие и болки в областта на контузиите. При извършения преглед са установени следните травматични увреждания: мораво-червеникаво кръвонасядане по кожата в областта на брадата и горна трета на шията и травматичен отток с размери 7 см/5-6 см, дълбоко линейно червеникаво ожулване по лявата половина на шията и на нивото на лявата ключица с дължина около 13 см, ориентирано отляво надясно, както и травматичен оток по страничната лява повърхност на гръдния кош, на нивото на 5-6 леви ребра, с болезненост при допир и вдишване. Според удостоверението се касае до контузия на гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулване, които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат от ПТП, при съприкосновението на водача на автомобила с отворените аербеци на МПС. Отразено е още, че уврежданията в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза (л. 90 и сл.) се изяснява, че от ПТП ищецът е получил контузия на гръден кош, оток и кръсвонасядане в областта на брадичката и горната трета на шията, които са резултат от удари с или върху тъпи предмети, както и дълбоко линейно ожулване на нивото на лявата ключица, получено при тангенционалното действие на същите предмети, всички довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се още, че естеството на травмите не налага специализирано или специфично лечение, като е възможно през първите няколко дни да се използват обикновени обезболяващи без рецепта. Според заключението всички увреждания, вкл. травмата на гръдния кош, минават напълно и без последици в рамките на две-три седмици, като не причиняват остатъчен деформитет и ограничения на движенията. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 113) доц. д-р В.Д. пояснява, че целият възстановителен процес е около 3 седмици и същият е приключил напълно, както и че е възможно установените травматични увреждания да настъпят при отваряне на аербег на автомобила.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 94 и сл.) се изяснява, че са налице следните увреждания по процесния лек автомобил, установени от вещото лице при извършения оглед, възстановими по следния начин, а именно: панел заден ляв - ремонт на степен 2 и боядисване, лайстна заден ляв калник - подмяна, основа заден ляв калник - ремонт на степен 2 и боядисване, броня задна - ремонт на степен 1 и боядисване, джанта задна лява - подмяна, гума задна лява - подмяна, калобран заден десен - подмяна, въздушна възглавница завеса лява - подмяна, тапицерия таван - подмяна, въздушна възглавница странична лява в предна лява седалка - подмяна, тапицерия облегалка предна лява седалка - подмяна, колан предпазен преден ляв - подмяна, колан предпазен преден десен - подмяна, въздушна възглавница предна лява на волан –подмяна, въздушна възглавница предна дясна в арматурно табло - подмяна, облицовка арматурно табло - подмяна, управляващ модул въздушни възглавници - подмяна. Според експерта посочените увреждания не са изчерпателни, тъй като не включват сигурните множество щети по ходовата част на МПС, които биха могли да се констатират при повдигане на автомобила, каквото не е извършено при огледа поради обективна невъзможност. Вещото лице определя общия размер на установените щети в размер на 13 035,51 лв., включващ стойността на необходимите за ремонт на автомобила резервни части, материали и труд, определени към датата на събитието, а средната пазарна стойност на превозното средство към същия момент – в размер на 12 200 лв. Според заключението възстановяването на автомобила е възможно технологично, но икономически необосновано.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на разпитаните по инициатива на ищеца двама свидетели.

От свидетелските показания на водения св. В.К.(л. 114) - без дела и родство със страните, дългогодишен приятел на ищеца, се изяснява, че след катастрофата последният му се обадил и той пристигнал на мястото на ПТП. Там свидетелят възприел ищеца като „жив умрял“, бил в шок и силно уплашен, с невъзможност да говори, вкл. имал изкривен лицев нерв, който породил у свидетеля съмнения дали не е получил инсулт. Ищецът имал още синини по тялото, не можел да диша и изпитвал болки в гръдната област, като травматичните му увреждания били получени при ударите на тялото в купето на автомобила. Свидетелят излага, че причина на ПТП било преминаването на лявата гума на автомобила през капак на шахта на пътното платно, който се отместил, ударил МПС и отхвръкнал на около 15 м встрани към пешеходна пътека на пътя. Твърди, че лично е възприел капака на шахтата на това разстояние, както и че по данни на ищеца при отхвръкването му в тази посока по пешеходната пътека е преминавала жена с количка с малко дете. От свидетелските показания се установява още, че след ПТП ищецът дълго бил неработоспособен, отказвал да шофира, както и да говори за автомобили въобще, които преди инцидента били обсъждани от тях при всеки разговор. Ищецът споделил на свидетеля, че нощем се будел често с мисли за катастрофата, по време на която имал усещането, че под колата е гръмнала бомба. По съвет на свидетеля ищецът потърсил специализирана медицинска помощ, като провел и консултация с психолог, при което му били изписани антидепресанти, но той отказвал да ги приема.