Решение № 27 от 21.04.2022, Районен съд - Трявна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Трявна, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря В. Хр. Драгановска като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20224240100001 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК, както и при условията на евентуалност спрямо него иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

В исковата молба на М. И. П. против „МАКРОАДВАНС“АД – София се твърди, че със заповед №93/16.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК постановена по ч.гр.д. №117/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна са били признати следните вземания на „Уникредит Булбанк“АД по договор за банков кредит към солидарните длъжници М. Д. М. и М. И. П. /вторият като поръчител/: 9561,53 лв.

– главница, ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане на вземането;

2960,18 лв. – лихва за периода 20.08.2007 г. – 10.06.2009 г.; 850,95 лв. – разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист за горните суми било образувано изпълнително дело №20097340400797 по описа на ЧСИ З. В.. След изпращане на покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до трето задължено лице – касиер на ЕТ „Владамар – В. Д.“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, били извършени редица изпълнителни действия от взискателя „Уникредит Булбанк“АД. С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 22.06.2015 г. вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на ответника по делото, който конституиран като взискател и на основание чл.18 ЗЧСИ изрично заявил, че оттегля възложените от предишния взискател действия. В исковата молба се твърди, че за извършената цесия ищецът не бил надлежно уведомен. По силата на клаузата на т.4.3. от договора за цесия, банката – цедент упълномощила цесионера да уведоми от нейно 1 име длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договора. В случая цесионерът уведомил единствено длъжника М. Д. М., но не уведомил ищеца за извършената цесия. Освен това, в договора за цесия липсвало прехвърляне на вземането към ищеца, а само по отношение на длъжника М. Д. М. Поради липсата на надлежно съобщаване за цесията на ищеца, същият не дължал на ответника плащане на сумите по изпълнителния лист от 16.06.2009 г., а ответникът не притежавал активна материалноправна легитимация на кредитор. С изх.№14774/09.12.2015 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение от ответника, връчена на ищеца. От 10.11.2015 г. до 18.12.2017 г. включително, неоснователно били запорирани суми по трудово възнаграждение на ищеца и по тях начислени такси от ЧСИ, които в цялост били недължими. Общият размер на погасената сума бил 2070,00 лв., от които: на 10.11.2015 г. – 40,00 лв.; на 08.12.2015 г. – 40,00 лв.; на 12.01.2016 г. – 40,00 лв.; на 01.02.2016 г. – 200,00 лв.; на 11.02.2016 г. – 40,00 лв.; на 09.03.2016 г. – 40,00 лв.; на 12.04.2016 г. – 30,00 лв.; на 10.05.2016 г. – 40,00 лв.; на 09.06.2016 г. – 40,00 лв.; на 11.07.2016 г. – 80,00 лв.; на 12.08.2016 г. – 80,00 лв.; на 13.09.2016 г. – 80,00 лв.; на 12.10.2016 г. – 80,00 лв.; на 09.11.2016 г. – 80,00 лв.; на 13.12.2016 г. – 80,00 лв.; на 17.01.2017 г. – 80,00 лв.; на 14.02.2017 г. – 100,00 лв.; на 15.03.2017 г. – 100,00 лв.; на 13.04.2017 г. – 100,00 лв.; на 10.05.2017 г. – 100,00 лв.; на 13.06.2017 г. – 100,00 лв.; на 14.07.2017 г. – 100,00 лв.; на 14.08.2017 г. – 100,00 лв.; на 14.09.2017 г. – 100,00 лв.; на 19.10.2017 г. – 100,00 лв.; на 15.11.2017 г. – 100,00 лв.; на 18.12.2017 г. – 100,00 лв.

Като обезпечение на вземането по изпълнителния лист била вписана възбрана върху недвижим имот в гр. *********, ул. „*********“ №***. Наложен бил запор на всички вземания на ищеца, включително и бъдещи, по всички банкови клонове. Поради ненадлежното извършените действия по цедиране на вземането, всички извършени изпълнителни действия не прекъсвали давността. След извършената цесия на 22.06.2015 г. нямало доказателства за съобщаване на цесията на ищеца като длъжник и към 22.06.2020 г. изтекъл 5-годишния давностен срок.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, както следва: сумата от 9561,53 лв. – главница по договор за банков кредит №1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 2960,18 лв. - лихва за периода 20.08.2007 г. – 10.06.2009 г.; сумата от 850,95 лв. – разноски по делото. В условие на евентуалност, при уважаване на този иск, се претендира да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 2070,00 лв., представляваща платена без основание сума по изпълнително дело №20097340400797 по описа на ЧСИ с рге.№734 З. В., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се в исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от ответника, депозиран чрез 2 юрисконсулт Д. Г. – З.. В него се сочи, че се прилага уведомително писмо, с което длъжникът се уведомява за извършената цесия, като се твърди, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника по този начин. Заявява се също, че с покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ З. В. с изх.№14774/09.12.2005 г. ищецът бил уведомен за начислени разноски по делото в полза на взискателя „Макроадванс“АД. Тази покана била получена лично от ищеца на 29.12.2015 г. и с нея той узнал за извършеното прехвърляне на вземания и факта, че има нов кредитор, на който следва да плати. Твърди се и, че след образуване на изпълнителното дело, считано от 07.10.2009 г. до 15.12.2017 г. редовно постъпвали удържани суми от запор на трудово възнаграждение, получавано от ищеца, които след 22.06.2015 г. били превеждани на ответника, като нов кредитор. По тази причина нямало неоснователно обогатяване и получените суми не следвало да бъдат върнати на ищеца. След преустановяване на удръжките от запора /след 15.12.2017 г./ по делото били извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсвали сроковете за погасяване на вземането по давност – на 09.08.2019 г. възбрана върху недвижим имот на М.П.; на 02.06.2020 г. изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“АД, а през м. септември 2021 г. наложен запор и на банкова сметка в „Обединена българска банка“АД. Твърди се и, че с договора за цесия е прехвърлено вземането по договора за кредит в неговата цялост и по отношение на всички задължили се по него лица.

Претендира се в писмения отговор отхвърлянето на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В отговора се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат. Възразява се и срещу искането за присъждане на разноски за копие на изпълнителното дело.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Р. Н., поддържа предявения иск. Уточнява, че изтеклата пет годишна погасителна давност е започнала да тече на 31.08.2015 г. Ответникът, чрез писмено становище на упълномощения юрисконсулт Н.И., поддържа направеното в писмения отговор оспорване на иска.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Със заповед №93/16.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №117/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 16.06.2009 г. М. Д. М. и ищецът М. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“АД следните суми: 9561,53 лв.

– главница по договор за банков кредит №1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 2960,18 лв. – лихва за периода 20.08.2007 г. – 10.06.2009 г.; 850,95 лв. – разноски по делото. Въз основа на заповедта и изпълнителния лист, с вх.№8328/02.09.2009 г. е образувано изпълнително дело №20097340400797 по описа на ЧСИ Звезделина Василева с рег.№734 на Камарата на 3

ЧСИ срещу длъжниците М. Д. М. и М. И. П..

Със запорно съобщение изх.№9411/2009 г., получено на 26.09.2009 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца – за дължимите по изпълнителното дело суми, като въз основа на него са удържани суми от изплащаното му трудово възнаграждение в ЕТ „Владимар-В. Д.“.

С молба от 31.08.2015 г. ответникът „Макроадванс“АД, представляван от В. Г. С., е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на „УниКредит Булбанк“АД по договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г. С молбата ответникът е заявил, че оттегля извършеното възлагане на действия от страна на предишния взискател „УниКредит Булбанк“АД. С приложения към молбата договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г. „УниКредит Булбанк“АД е прехвърлил и продал на „Макроадванс“АД необслужени вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента с физически лица описани в приложение №1, съставляващо неразделна част от договора. В Приложение №1 под №2337 фигурира вземане към длъжника М. Д. М.. Заедно с молбата за конституиране е представено пълномощно, по силата на което „УниКредит Булбанк“АД, чрез изпълнителните й директори Л. Х. и А. К., е упълномощило „Макроадванс“АД, представлявано от В. Г. С., да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по всички вземания на банката, възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката е цедирала съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.06.2015 г. между „УниКредит Булбанк“АД като цедент и „Макроадванс“АД като цесионер.

С покана за доброволно изпълнение изх.№14774/09.12.2015 г., получена на 29.12.2015 г., ищецът е уведомен че дължи суми, представляващи разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя „Макроадванс“АД.

След получаване на горната покана за доброволно изпълнение, чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищеца или чрез нареждане на платежни нареждания от негова страна, по изпълнителното дело са преведени следните суми: на 10.11.2015 г. – 40,00 лв.; на 08.12.2015 г. – 40,00 лв.; на 12.012.2016 г. – 40,00 лв.; на 01.02.2016 г. – 200,00 лв.; на 11.02.2016 г. – 40,00 лв.; на 09.03.2016 г. – 40,00 лв.; на 12.04.2016 г. – 30,00 лв.; на 10.05.2016 г. – 40,00 лв.; на 09.06.2016 г. – 44,00 лв.; на 11.07.2016 г. – 80,00 лв.; на 12.08.2016 г. – 80,00 лв.; на 13.09.2016 г. – 80,00 лв.; на 12.10.2016 г. – 80,00 лв.; на 09.11.2016 г. – 80,00 лв.; на 13.12.2016 г. – 80,00 лв.; на 17.01.2017 г. – 80,00 лв.; на 14.02.2017 г. – 100,00 лв.; на 15.03.2017 г. – 100,00 лв.; на 13.04.2017 г. – 100,00 лв.; на 10.05.2017 г. – 100,00 лв.; на 13.06.2017 г. – 100,00 лв.; на 14.07.2017 г. – 100,00 лв.; на 14.08.2017 г. – 100,00 лв.; на 14.09.2017 г. – 100,00 лв.; на 19.10.2017 г. – 100,00 лв.; на 15.11.2017 г. – 100,00 лв.; на 15.12.2017 г. – 100,00 лв.

В хода на изпълнителното производство, по молба на ответника „Макроадванс“АД, на 4

09.08.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника М.

И. П., находящ се в гр. *******, ул. „************"№*** вх.* ет.* ап.**.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.439 ГПК

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Съгласно чл.439 ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предявеният по делото иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК се основава на изтекла погасителна давност на вземането към ищеца, за което е образувано изпълнително дело №20097340400797 по описа на ЧСИ З. В.. Същият е допустим, тъй като установяването на такъв факт е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане.

Погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността почва да тече нова давност /чл.116 б.“в“ ЗЗД и чл117 ал.1 ЗЗД/. Съгласно разясненията дадени в т.10 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя по чл.18 ал. ЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването или извършването продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. С т.10 на тълкувателното решение е обявено за изгубило сила постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.