Решение № 5361 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5361 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100504891 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Предмет на въззивно разглеждане е въззивна жалба на молителя И. В.

Д. срещу решение № 3430/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 44354/2025 г. на СРС, 84 състав.

Във възизвната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото за събитията от 30.05.2025 г. и 13.06.2025 г., като е игнорирана и същността на актовете на домашно насилие под формата на психическо насилие. Сочи се, че районният съд е допуснал съществена грешка, като е приел, че липсата на преки доказателства за физическо поставяне на устройство AirTag от страна на ответника Н. Ж. В.-Х., асоциирано с мобилния телефон на последната и намерено в автомобила, ползван от молителя, изключва наличието на домашно насилие, изразяващо се в 1 протИ.правно проследяване, тъй като фактическото възползване от В.-Х. от наличието на устройството и неправомерното получаване на информация за местонахождението на молителя без негово знание и съгласие съставлява завършен акт на психическо насилие поради неправомерното навлизане в личната сфера на Д.. Добавено е, че съдът не е отчел очевидната недобросъвестност в поведението на ответника и разминаванията в поддържаната от последната версия пред полицейските органи (категорично отрича да знае за каквото и да е устройство) и в отговора на молбата (закупеното от нея устройство е предназначено единствено за „багажа на детето, което обаче с оглед възрастта му не може да се предвижва само).

Отправено е искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата за защита от домашно насилие вх.№ 283259/25.08.2025 г. на основанията и предвид твърденията, изложени в нея.

В съдебно заседание въззивникът пледира за уважаване на въззивната жалба, като излага съображенията си за това, вкл. и в писмени бележки.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, вр. чл.17, ал.4 ЗЗДН от ответника Н. Ж.

В.-Х. е подаден отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва, като се излагат съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност и законосъобразност на обжалвания акт.

В съдебно заседание пледира за оставяне на атакуваното първоинстанционно решение в сила. Излага подробни съображения досежно правилността на обжалвания съдебен акт, вкл. в писмени бележки.

Претендира разноски за възизвната инстанция.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден и допустим.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 25.08.2025 г. на И. В. Д. срещу Н. Ж. В. (лице, с което молителят е живял във фактическо съпружеско съжителство, и от което има родено дете – Я.И. Д.а) с искане за 2 защита от домашно психическо насилие, което се твърди да е извършено на 30.05.2025 г. и в неустановен период след това, както и на 13.06.2025 г., и двата в гр. Варна, изразяващо се в протИ.правно проследяване на молителя без негово знание и съгласие чрез устройство AirTag на Apple, асоциирано с ползван от В. телефон с номер ****.

Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея домашно насилие спрямо молителя.

С решението по гр.д. № 44354/2025 г. Софийски районен съд, 84 –ти състав е отхвърлил молбата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН в полза на И. В. Д. , като неоснователна, и е отказал да издаде заповед за защита срещу Н. Ж. В.-Х.. С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските в процеса, като е осъдил И. В. Д. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 12,78 евро, а на Н. Ж. В.-Х. – сумата в размер на 409,03 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на молителя за осъществено от ответника домашно психическо насилие спрямо него на процесните дати са останали недоказани.

Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Молбата за защита от домашно насилие е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна. Ответникът попада в кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН, срещу които молителя може да търси защита по реда на ЗЗДН. Страните не спорят, че са живели във фактическо съпружеско съжителство, и въз основна на писмените доказателства по делото се установява, че И. В. Д. и Н. Ж. В. са родители на малолетното дете Я.И. Д.а, родена на 25.02.2021 г.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се 3 установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти.

Посочил е кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР на ЗЗДН). Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно.

Молителят И. В. Д. не е доказал неправомерно поведение на ответника Н. Ж. В. на процесната дата 30.05.2025 г. и в неустановен период след това, както и на 13.06.2025 г., което да покрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН и което да оправдае налагане на ограничителните мерки по чл.5 от ЗЗДН.

Правилно районният съд не е издал заповед за защита само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, подписана от молителя И. Д., въпреки, че на последната е придадена доказателствена стойност по силата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, от една страна, защото по делото са събрани и други доказателства за релевантните факти и обстоятелства, между които и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите –очевидци Е. и Д.а, а от друга заради това, че декларацията не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. В нея липса конкретика относно „начина и другите факти и обстоятелства“ за извършеното домашно насилие. Отразеното в декларацията, че на 30.05.2025 г. в гр.Варна и в неустановен период след това, както и на 13.06.2025 г. в гр.Варна, Н. Ж. В. – Х. е проследила И. Д. без негово знание и съгласие чрез устройство AirTag на Apple, асоциирано с ползвания от последната телефон с номер ****, описва единствено връзката между устройството и ответника и крайния извод (резултата), а не реалното 4 поведение на сочения за извършител (липсва описание на начина на извършване – кога и от кого устройството е поставено в автомобила, с който се е придвижвал молителя - лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. № **** ), а други доказателства за авторството на твърдяното домашно насилие по делото не са ангажирани.

По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да бъде направен извод, че Н. Ж. В. е поставила устройството в лекия автомобил или пък такива, установяващи поставеното му от трето лице (пряк извършител) и връзка между него и въззиваемата. Обратният извод (че Н. Ж. В. лично или чрез друго лице е поставила AirTag-а в автомобила) не може да бъда направен само от факта, че ответникът и въззиваема страна в производството е собственик на AirTag на Apple, засечено на 30.05.2025 г. около 17:08 ч., чрез звуков сигнал, идващ от багажника на колата и получено от молителя известие на неговия телефон за непознат AirTag в близост (без данни, това устройство действително да е открито в багажника на лекия автомобил), а на 13.06.2025 г., около 22.43 часа, в гр.София – засечено чрез звуков сигнал, възприет от св.Е. и намерено от последния в багажника на лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. № ****. Притежанието на устройството и фактът, че В. е можела да види локацията на самия тракер, не са достатъчни, за да се направи категоричен извод за неправомерно проследяване именно на Д. от последната като акт на домашно насилие, доколкото подобен извод би почивал на предположения.

Още повече, че са възможни и различни хипотези за това как устройството е попаднало в чуждия автомобил на датата 13.06.2025 г., като например устройството да е поставено от трето лице, да е изпаднало от багажа на детето, включително и при предходно съвместно ползване на колата, или пък дори да е извадено от багажа на детето и поставено от самия баща в автомобила. Липсват и данни за дигиталната активност на собственика на устройството, като например дали същата е отваряла приложението Find My и колко често е проверявала локацията на този конкретен AirTag, докато устройството се е движило с чуждия автомобил.

Извод за извършено от В. –Х. домашно психическо насилие спрямо Д. не може да бъде направен и заради това, че В. –Х. не е предупредила Д. за това, че е закупила AirTag на Apple за следене на багажа на детето и/или самото дете, по отношение на което упражнява родителските права.

Използването на съвременни технологии (GPS часовници, AirTag, 5 приложения за родителски контрол) по принцип се приемат за легитимна грижа спрямо малолетен, а от друга страна - заради функцията на Apple (AntiStalking), служеща за автоматично откриване и предупреждаване за намиращ се в близост чужд Bluetooth тракер (като Apple AirTag), позволяваща както да се накара устройството да издаде звуков сигнал, за да бъде открито физически, така и да се види серийния му номер и да се получи инструкция как да се деактивира (например чрез изваждане на батерията му). Целта на функцията на Apple (Anti-Stalking) е именно да се предотврати злонамерено проследяване и чрез нея потенциалното "скритото" проследяване при „желание“ на „следения“ е възможно да бъде пресечено в самото начало.

Следва да бъде отбелязано, че умишлено преоборудване или използване на AirTag като скрито средство за събиране на информация за местоположението на лице без законно основание, действително би могло да се разглежда като домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, но за да бъде подобно поведение квалифицирано като домашно насилие, то трябва да притежава поне основните елементи на правното понятие за правонарушение - субективна страна (вина), обект и обективна страна (деяние, вреда и причинна връзка), наред с определена семейна, родствена или партньорска връзка с пострадалия (чл. 3 от ЗЗДН). В случая обаче, както бе посочено, липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че въззиваемата лично или чрез трето лице е скрила AirTag –а в багажника на ползвания от И. Д. автомобил и целта й е била именно да знае всяка стъпка на последния, за да ограничи личното му пространство, да го контролира психически или да събира информация за личния му жИ.т без негово знание и съгласие.

Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства обуславя извода за липса на установено неправомерно поведение на Н. Ж. В. –Х. спрямо бившият й фактически съжител и баща на малолетното й дете Я.И. Д.а – И. В. Д. на процесната дата 30.05.2025 г. и в неустановен период след това, както и на 13.06.2025 г., което да оправдае налагане на ограничителните мерки по чл.5 от ЗЗДН, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.