Протокол № 16018 от 03.10.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 16018 гр. София, 27.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА

Съдебни

Нели Цв. Миховска заседатели: СТЕФКА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА и прокурора С. Д. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ характер № 20231110209954 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ А. А., редовно призован, явява се лично. За него се явява адв. Е. Х., упълномощен защитник от досъдебното производство.

СЪДЪТ, имайки възможността и при условията на непосредственост да се убеди, че подсъдимия не владее говоримо български език на нужното ниво, позволяващо да реализира пълноценно своята защита, а по негови данни владее турски език, намира, че с оглед охраняване в пълнота на неговите права има основание да назначи за нуждите на настоящото производство преводач от и на турски език, в лицето на явяващия се такъв Б. Н. М..

Б. Н. М.: Мога да осъществя превода, в случай че бъда назначен по делото.

СЪДЪТ приема, че се разкриват предпоставки за назначаване за нуждите на настоящото производство на преводач по отношение на подсъдимия, от и на турски език, в лицето на явяващия се такъв, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА на подсъдимия А. А. за нуждите на настоящото съдебно 1 производство преводач от и на турски език Б. Н. М..

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА:

Б. Н. М., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без дела или родство със страните.

СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2, вр.ал.1 от НК.

ПРЕВОДАЧЪТ: Обещавам да извърша достоверен превод.

ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХХХ“ ЕООД, се представлява от адв. ЧД.

СРП, редовно уведомена, изпраща прокурор С. Г..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се продължи хода на разпоредително заседание.

СЪДЪТ, на основание чл.248, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Подсъдимият е със снета самоличност в предходното съдебно заседание.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото производство, включително предоставената му правна възможност за разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури, установени в Глава 27 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

ЗАЩИТНИКЪТ: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и 2 секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ: Нямам искания за отвод.

Поддържам предявения граждански иск за сумата от 100 000,00 лева, както и молбата за конституиране на дружеството в качеството на частен обвинител.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на участниците в разпоредителното заседание въпросите по чл. 248, ал. 1, т.1 до т.8 от НПК, които следва, да бъдат обсъдени.

ПРОКУРОРЪТ: Госпожо Председател, дел oто е подсъдно на СРС и няма основания за неговото спиране или прекратяване. Държавното обвинение счита, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимия или на пострадалия. На този етап не можем да направим изявления, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като не сме събрали необходимите предпоставки за това. Имаме информация само, че вредите са възстановени и обсебените вещи са върнати на правоимащото лице. Считаме, че няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия, резервен съдебен заседател, за назначаването на защитник, такъв подсъдимият има, вещо лице, преводач или преводач на жестов език, както и за извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Т. 6 изисква от нас да кажем по отношение на взетите мерки за процесуална принуда. Безспорно мярка за процесуална принуда не е вземане. В кориците на делото виждам, че има мярка „Забрана за напускане пределите на страната“. Държавното обвинение счита, че мярка за неотклонение не бива да се взима, с оглед процесуалното поведение на подсъдимия, който се явява в настоящото съдебно заседание и не дава повод за неговото отлагане. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

ОЩЕТЕНОТО

ЮРИДИЧЕСКО

ЛИЦЕ:

Поддържаме изцяло становището на прокуратурата. Относно размера на предявения иск ще 3 предоставим на съда доказателства в хода на бъдещите съдебни заседания.

Това е.

ЗАЩИТНИКЪТ: Почитаеми районни съдии, ние сме изготвили отговор в указания от Съда срок, но считаме да маркираме нашите отговори по въпросите на чл.248 от НПК. Считаме, че делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Нямаме оплаквания за допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, което да е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия. С оглед позицията, която сме изразили в отговора, моят подзащитен желае разглеждане на делото по общия ред, без да се прилагат диференцираните процедури на чл. 371 и възможността да се сключи споразумение с прокуратурата за решаване на наказателната му отговорност по този процесуален ред. Развили сме довод във вр. с чл.248, т. 6, както и с разпоредбата на чл. 270 от НПК, искаме да бъде отменена взетата мярка за процесуална принуда, а именно наложената забрана за напускане на страната и в тази връзка ще представя писмени доказателства за това каква е трудовата заетост на подсъдимия. Той вчера, поради объркване и недобро владеене на говоримия български език, вместо длъжността „преводач“, каза, че работи като „продавач“. Ние носим трудови договори, граждански договори, че той работи като преводач в българско търговско дружество от производствен характер. Нямаме искания засега за събиране на нови доказателства, извън това, което ще представим срещу оплакването за наложената забрана за напускането на страната, която несъмнено е вид мярка за процесуална принуда. Тази мярка е наложена от уважаемата прокуратура след приключване на досъдебното производство. Не ни беше предявена, както би трябвало и не правим довод за нарушение на процесуалните правила и права, но искаме да се произнесете с отделно определение по нашата жалба и настояваме за отмяна на забраната за напускане и пътуване извън страната.

По въпросите на чл. 248, ал. 2 от НПК, като защитник на подсъдимия, съм длъжна да се произнеса по искането на пострадалото дружество „ХХХ“ ЕООД да бъде конституирано, като процесуален участник в наказателния процес в две хипотези, като граждански ищец и като частен обвинител.

Първо, по искането за конституиране като граждански ищец на „ХХХ“ ЕООД, 4 считам, че молбата не следва да бъде уважавана на две основния. Молбата, с която пострадалото физическо или юридическо лице желае да предяви граждански иск в наказателния процес поначало е допустима, но молбата трябва да отговаря на всички изисквания за една редовна искова молба, такива изисквания, каквито предполага ГПК. В конкретната молба, която е депозирана в срок, молителят „ХХХ“ ЕООД, чрез неговия управител М Г., не е изложила никакви факти защо се претендират съображения и данни да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск, в размер на 100 000, 00 лева. По начало, в наказателния процес няма пречка да се претендира за съвместно разглеждане граждански иск, с който да се обезвреди пострадалия за вредите, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, т. е., вредите трябва да бъдат визирани такива, каквито са в диспозитива на обвинителния акт и в неговата обстоятелствена част, защото обвинителният акт е този, който определя фактическата и правна мярка на обвинението. На второ място, на плоскостта на основателността на иска, такъв не бива да бъде оставен за разглеждане, тъй като уважаемата прокуратура в обвинителния акт е приела и е посочила в изложението и в справката към него, че вредите от повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК, са възстановени и има доказателства за това в делото. Първо, на 16.06.2023 г., разследващият полицай, който е провел досъдебното производство, е оформил разписка, с която е върнал на „ХХХ“ ЕООД иззетите и предадени в досъдебното производство 2 бр. мобилни телефони, с конкретен номер и един преносим компютър-лаптоп. Това е станало с постановление, в което наблюдаващият прокурор Милен Г. е дал становище, че няма спор за собствеността на тези предмети и е дал разрешение да бъдат върнати на пострадалото търговско дружество.

Относно молбата, с която „ХХХ“ ЕООД е поискал да се конституира в наказателния процес по конкретното дело, като частен обвинител, считаме, че това искане е процесуално недопустимо. Нашият НПК допуска конституирането на пострадали от престъплението само когато този пострадал е физическо лице. Тази забрана за юридическите лица да се конституират като частни обвинители и да упражняват права, сходни с тези на прокурора – да обжалват присъдата, да обжалват размера на наказанието, нашият НПК обвързва единствено с физическо лице и това произтича от разпоредбата на чл. 74, ал.2 НПК, който казва, че при смърт на лицето, това 5 право преминава върху неговите наследници. Законодателят визира единствено физическото лице, а не другите участници, каквито се явяват корпорациите, търговските дружества, сдруженията с нестопанска цел и други, които се визират в Закона за лицата и семейството и в Търговския закон. Ето защо, Ви моля да отхвърлите искането, да не допускате „ХХХ“ ЕООД до участие, като частен обвинител в настоящото наказателно производство.

Позволете ми, във връзка с развитото искане за отмяна на забраната за пътуване и за напускане на страната, да кажа няколко думи. Подсъдимият А.

А., защото А. е неговото лично име и не знам как е издаден документът за пребиваване в България, като е посочена първо фамилията му, но той има установено местожителство, работи, продължително време-повече от 10 години пребивава в България, където е следвал медицина. След това не е успял да се дипломира. Започнал е да се издържа. Започнал е да следва в друг колеж и за да не го издържат неговите възрастни родители, той междувременно работи по граждански договор във „Ф“ ЕООД. Работил е от началото на 2023 г., а от 25.07.2023 г. има нов граждански договор, на длъжност „превод при срещи с клиенти“, с конкретни задачи. Дори на 27.07.2023 г., когато е пътувал със своя работодател за Македония за търговски преговори, е бил спрян, защото дотогава не е знаел, че на 17.07.2023 г. прокуратурата му е наложила забрана за пътуване. Представям три граждански договора - от 20.01.2023 г., от 04.04.2023 г., една командировъчна заповед за пътуването му до Македония, което не е могло да бъде осъществено, защото е наложената забрана за пътуване. Подсъдимият има и трети договор от 25.07.2023 г. Подсъдимият е бил много коректен.

Въпреки разпореждането на съдията да се връчи чрез съдебна охрана обвинителния акт и разпореждането, подсъдимият се яви в същия ден, в който книжата бяха получени в съдебна охрана, както дисциплинирано в партера получи и разпореждането и обвинителния акт. Желанието му да се предостави на съда, за да не осуетява и шиканира процеса, сочи ненужността на наложената забрана.

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на гражданския иск, госпожо Председател, прокуратурата счита, че не бива да бъде допускано съвместното разглеждане в настоящото производство. Причините за това са следните: В 6 молбата, депозирана от М Г., в качеството й управител на „ХХХ“ ЕООД, действително са посочени вреди в размер на 100 000, 00 лева. Не е посочено от какво произтичат, какви са вредите. В този смисъл, колегата е права, че не са изпълнени изискванията за реквизит, т. е. молбата не отговаря на необходимите изисквания, но не е това единствената причина. Другата причина е, че е повдигнато обвинение за обсебване на вещи, на стойност 1680,00 лева. Няма спор, че гражданският иск може да се повдигне и за поголеми вреди от съставомерните, да се претендират и пропуснати ползи, и лихви, но фрапираща е разликата. Това означава, че ще трябва да се депозират допълнителни доказателства, да се извършват допълнителни процесуални следствени действия, които прокуратурата счита, че ще затруднят производството. Считаме, че молбата не отговаря на необходимите реквизити, които следва да бъдат поправени и считаме, че ще затрудни настоящото съдебно производство. По основателността, разбира се, не му е време сега да се произнасяме.