Определение № 553 от 30.09.2020, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 553

29.09.2020 г.

Софийски окръжен съд

Град София

II Въззивен граждански състав

На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20201800500581 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 274, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. Н. А. , представлявана от упълномощения от нея адв. Катя Коцева от САК, срещу определение № 3491 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 760/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което, на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1, вр. ал. 2 от ГПК, исковата й молба е върната в частта по предявения от нея иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличен разход на електрическа енергия, поради неотстраняване в срок на нередевностите , и производството по делото в тази част е прекратено.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част, с молба за неговата отмяна с произтичащите от това законни последици. Твърди се, че в законоустановения срок нередовностите на исковата молба са отстранени, като е посочено, че претендираната от ищцата сума от 100 лева за електрическа енергия, представляваща обезщетение за имуществени вреди, е за период от 03.04.2020 г., който продължава и към настоящия момент, тъй като разходите за електрическа енергия продължават, но да се счита до датата на подаване на исковата молба 02.07.2020 г.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страната, намира за установено следното от фактическа страна:

З. Н. А. е предявила пред Ботевградския районен съд искове по чл. 45 ЗЗД срещу Агенция по заетостта – гр. София, за осъждането на ответника да заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие на теч от негов имот, формирана както следва: 1400 лева за каса, крило, монтаж, демонтаж; 500 лева за таван и стени и 100 лева за принудително увеличен разход за електрическа енергия.

С разпореждане № 2778 от 02.07.2020 г. БРС е оставил исковата молба без движение, с указания до ищцата, в едноседмичен срок от съобщението да отстрани 1 визирани нередовности, а именно: да посочи името на законния представител на ответника, както и периода, за който претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличен разход за електрическа енергия.

Съобщение за горното разпореждане ищцата е получила чрез упълномощения от нея процесуален представител – адв. Коцева – на 13.07.2020 г. С молба от същата дата е посочила, че периодът, за който претендира обезщетението от 100 лева е от 03.04.2020 г. до сега.

Съдът е приел, че указанията, относно този иск не са изпълнени, тъй като ищцата е посочила единствено началния момент на периода – 03.04.2020 г., но не и крайния такъв, при което на практика липсва конкретен период на претенцията, и с определение № 3491 от 10.08.2020 г. е върнал исковата молба в частта по иска за сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличен разход за ел.енергия, като е прекратил производството по делото в тази част.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез редовното му предявяване, а за да бъде редовна исковата молба, същата следва да има предписаното от закона съдържание – индивидуализация на спорния предмет, основанието на претенцията, както и да сочи ясно в какво точно се състои искането на ищеца – чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Ако е налице нередовност на исковата молба, съдът прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като дава точни, ясни и конкретни указания на ищеца за отстраняването й.

В разглеждания случай ищцата своевременно е уточнила претенцията си, като е посочила, че претендира процесната сума за период от 03.04.2020 г. до „сега“. С оглед факта на вече депозирана искова молба и претендиране на законна лихва от датата на нейното подаване, крайният момент на периода, за който се претендира тази главница, макар и непрецизно посочен, би следвало да се тълкува като съвпадащ с момента на предявяване на иска. В подкрепа на това тълкуване е и общият принцип, че предмет на защита в исковия процес са субективни права, реално възникнали и съществуващи към момента на подаване на исковата молба, а не бъдещи такива (освен когато, с оглед тяхната специфика, законът допуска изрично изключение). Поради това настоящият съдебен състав намира, че с уточняващата молба в достатъчна степен е индивидуализирана процесната претенция, за да се приеме, че са отстранени констатираните недостатъци на исковата молба.

Дори съдът да е преценил, че по този начин дадените указания не се изпълняват изцяло, той е следвало, отчитайки процесуалната активност на ищцата и факта на частичното им изпълнение, да й даде допълнителни указания и последна възможност за отстраняване на нередовностите и за пълно уточняване на исковата претенция. В 2 този смисъл е и съдебната практика (Определение № 53 от 20.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 872/2010 г., I т. о., ТК). Процесуалният закон (чл. 129, ал. 2 от ГПК) не ограничава съда да дава указания за отстраняване на нередовности на искова молба само еднократно (арг. от ал. 4). Напротив, оставяйки повторно исковата молба без движение (разбира се – само при положени от страна на ищеца добросъвестни усилия за изпълнение на дадените указания), съдът би съдействал за изясняване предмета на спора. Като не е сторил това, а е приложил негативната последица, предвидена за неизпълнение в срок на дадените указания, БРС е постановил неправилен съдебен акт.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3491 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 760/2020 г. по описа на Ботевградския районен съд, с което исковата молба на З. Н. А. е върната в частта по предявения иск по чл. 45 от ЗЗД срещу Агенция по заетостта – гр. София за сумата 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличен разход на електрическа енергия за периода от 03.04.2020г. до 02.07.2020г., и в посочената част производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3