Решение № 11261 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11261 гр. С., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20221110170523 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца Е. Д. М. осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците С. А., Л. Н. и В. К. да заплатят на ищеца сумите от по 5 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразно поведение на трима служители на Г. д. „О.“ към МП, за това, че в Софийски градски съд по повод гр. д. № 4924/2021 г. на СГС, служителите го изтезавали с белезници на краката и ръцете.

Ищецът Е. Д. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 15.12.2022 г. по повод участието си в открито съдебно заседание гр. д. № 4924/2021 г. по описа на СГС, в качеството си на ищец, бил изтезаван с поставени белезници на ръцете и краката, като счита, че така му били нарушени подробно посочени в исковата молба права.

Посочва, че в резултат на описаното е търпял неимуществени вреди през периода 15.12.2022 г. - 16.12.2022 г., изразяващи се в болки, страдания, унижение, уронване на достойнството, подлагане на психически и физически тормоз, като оценява същите на по 5 000 лева, която сума претендира от всеки един от ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - С. А. е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с които оспорва предявеният иск като неоснователен. Навежда твърдения, че на посочената дата е действал в качеството си на служител, който работи по законоустановени правила и инструкции, като не е извършвал нито едно действие или бездействие спрямо ищеца като гражданин.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. К. и Л. Н. не са подали отговори на исковата молба.

С определение №31210/23.07.2025г. съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството в частта, касаеща предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу В.

К., поради оттегляне на искова молба от ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение на ответниците, а именно, че на 15.12.2022 г. по повод провеждане на открито съдебно заседание по гр. д. № 4924/2021 г. по описа на СГС, в качеството си на ищец, бил държан противоправно от ответниците с белезници на ръцете и краката, претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие извършеното от ответниците противоправно деяние, пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите 1 неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от ищеца да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение от страна на ответника. При успешно доказване на посочените факти от ищеца в доказателствена тежест на ответниците е да установят, че поставянето на белезници на краката на ищеца е било необходимо и правомерно.

По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че поведението на причинителя на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до доказване на противното.

При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

На първо място, следва да се установи, дали е налице противоправно поведение от страна на ответниците.

Съгласно Заповед №1212/14.12.2022г., издадена от Директор на РД „О. – С.“, при ГД „О.“ към МП, е назначен конвоен отряд от служители на РД „О. С.“ в състав С. Р. А., В. А. К. и Л. К. Н. за осъществяване на конвой на територията на гр. С. от служители при сектор „К.“ по утвърдени маршрути, включително от и до З. гр. С. и ...ъс служебен автомобил с ДК №... и вътре в сградите на съдебната власт. Служителите са инструктирани за провеждане на възложената конвойна дейност.

Съгласно приложена заявка за к. по издадената заповед №1212/14.12.2022г. на 15.12.2022г. е конвоирано лицето Е. Д. М. от З.-С. до СП-С. /сграда на СГС/, при условията на усилен конвой /УК/ във връзка провеждане на открито съдебно заседание на 15.12.2022г. от 11:00 ч. гр. д. 4924/2021г., при посочени сведения за лицето – чл. 199 НК, ООБ /особено опасен за бягство/.

От представената докладна записка от гл. инспектор Ц. – началник на сектор К. към РД „О. С.“ се установява, че на 15.12.2022г. ищецът Е. М. е конвоиран в СГС за участие в ОСЗ по гр. д. №4924/2021г. от служители при РД „О. С.“ - С. Р. А. и Л. К. Н..

От изисканите справки от Прокуратурата на Република България и Министерство на правосъдието се установява, че ищецът Е. М. е задържан на 11.01.2018г. в арест на бул. „Г.

М. Д.“ №42 – С. по пр. пр. №2464/2008г. по описа на СГП /пр. пр. №7/2018г. по описа на СПП/ по ЗМ №706/2008г. по описа на Сектор КП 02“Грабежи“ – СДВР /по ДП №22/2018Г. по описа на ГД „БОП“ – МВР за престъпление по чл. 199 и чл. 321 НК, и е приведен в З. - С. на 07.11.2018г. като подсъдим по НОХД 3555/2018г. по описа на СГС – СпНС-закрит.

Ищецът е задържан като подсъдим по НОХД №646/2015 на СПпНС, като от 16.04.2020г. търпи наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №646/2015 на СПпНС в размер на 17 г. и 6 м.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Инструкция №И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Г. д. „О.“, обн. ДВ. Бр. 80 от 07.10.2022г. Съгласно чл. 17, ал. 3 при к. на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително, освен в случаите, свързани с физически или медицински причини. При отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебната власт сваляне на белезниците се извършва след разпореждане на съдия, прокурор или следовател. Предвидено е задължително да се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака на особено опасни за бягство лица /ООБ/ от посочените в чл. 17, ал. 7 от Инструкцията лица.

О.та на конвоираните лица в съдебни зали се осъществява при спазване на изискванията, предвидени в чл. 26, ал. 2 от Инструкцията, като конвоираните лица се настаняват на определените за тях места /далеч от прозорци/, като се изолират от станалите присъстващи, а белезниците на конвоираните лица се свалят само по разпореждане на председателя на съдебния състав.

С изслушаните свидетелски показания на свидетеля Й. И. се посочва, че познава ищеца от 2016г. Заявява, че ищецът му споделял за осъществен върху него тормоз от страна на ответниците чрез връзване на краката и отправяне на обидни прякори. Ищецът разказал на свидетеля за случай, при който ответниците конвоирали ищеца за конкретното дело и го оставили пред съдията и прокурора с поставени белезници по време на съдебното заседание.

Ответниците оставили ищеца с поставени белезници на ръцете и краката от З. в гр. С. до започването на конкретното заседание, без да се интересуват за началния час на конкретното съдебно заседание, за което бил конвоиран. Свидетелят не конкретизира номера на делото и 2 съдебното учреждение, до което е бил конвоиран ищеца. Посочва, че след връщането си в з. ищецът му споделил, че се чувства потиснат и зле психически. Към настоящия момент ищецът продължавал да изпитва срам, унижение и притеснение, избягвал за общува със свидетеля. Свидетелят посочва, че в периода 2018г. – 2020г. бил зачислен към обща з.ническа група с ищеца при изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“.

След 2020г. се виждал в ищеца по-рядко, т. к. ищеца бил отделен за самостоятелно придвижване в з.. В периода 2021г. – 2022г. не бил в обща група с ищеца, а след 2022г. се засичали много рядко.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че за проведеното на 15.12.2022 г. открито съдебно заседание по гр. д. №4924/2021г по описа на СГС ищецът Е. М. е бил конвоиран до съдебна зала от ответниците С. Р. А. и Л. К. Н., в качеството им служители при РД „О. С.“. По делото не се оспорва обстоятелството, което се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателствени средства, че при отвеждането и настаняването на ищеца в съдебна зала на същия са били поставени белезници на ръцете и краката.

Съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР служителите в МВР не носят имуществена отговорност пред увредените граждани, щом са причинили вредите по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения; надлежен ответник, посочен от закона, е държавата. В чл. 216, ал. 3 ЗМВР са уредени три различни хипотези, при които искът за обезщетение може да бъде предявен направо срещу служителите в МВР /а според препращата норма на чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и срещу служителите в ГД “О.” към МП/, по общия ред на ЗЗД. Една от тях е при умишлено причинени вреди при или по повод изпълнение на служебните задължения, каквито са твърденията на ищеца в частност.

По делото не са ангажирани доказателства за продължителността на времето, през което ищецът е бил с поставени белезници в съдебна зала при провеждане на съдебното заседание, за което е бил конвоиран, както и за конкретните обстоятелства, при които ответниците в нарушение на възложените задължения по о. на ищеца умишлено и незаконосъобразно са оставили ищеца с поставените белезници в съдебна зала.

Съгласно цитираните нормативни изисквания за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Г. д. „О.“ при к. на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително, като в случай на лице, за което има данни, че е особено опасно да избяга се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака съгласно чл. 17, ал. 7 от Инструкцията. При к. в съдебна зала конвоираните лица се настаняват на определените за тях места и се изолират от станалите присъстващи, а белезниците на конвоираните лица се свалят само след нарочно разпореждане на председателя на съдебния състав.

В този смисъл твърденията на ищеца за осъществено незаконосъобразно бездействие от ответниците, доколкото е бил оставен с поставени белезници в съдебна зала преди провеждане на конкретното съдебно заседание, за което е бил конвоиран, са неоснователни предвид наличието на служебно задължение за ответниците за осъществяване на о. на ищеца в съдебна зала до нарочно разпореждане на председателя на съдебния състав за премахване на белезниците, както и липсата на данни по делото за необосновано продължително поставяне на белезниците върху ищеца в нарушение на цитираните разпоредби от инструкцията.

Релевираното оплакване, че престоят на жалбоподателя с белезници по време на съдебно заседание нарушавал изискванията, посочени Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, е неоснователно. Съобразно текста на директивата компетентните органи следва да се въздържат от представяне на заподозрения или обвиняемия като виновен, в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като например белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки е необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността, включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица, например свидетели или жертви. Възможността за прилагане на мерки за физическо възпиране не означава, че компетентните органи следва да вземат официално решение относно използването на такива мерки. Персоналният и предметният обхват на 3 действие на правната уредба е изяснен в чл. 2 от Директивата, според който настоящата директива се прилага по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство. Тя се прилага на всички етапи на наказателното производство от момента, в който лицето е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление, до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали лицето е извършило съответното престъпление.