Решение № 19781 от 21.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1180/2026
- Вид
- Решение № 19781
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19781 гр. С., 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙС*И РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20261110101180 по описа за 2026 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от *З, във вр. с чл.
411 от *З, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 19 085,02 лева /9 758,02 евро/.
Ищецът- „З.*.Л.И.“ АД излага в исковата молба, че на 23.12.2020 год. в гр.
/адрес/“ в посока Б.Б е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „*.П. с рег. № **** и лек автомобил „****“ с рег. № ****. Поддържа, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил „*.П., който поради несъобразена скорост станал причина за произшествието. Сочи, че лек автомобил „****“ е застрахован при „З.*.Л.И.“ АД по имуществена застраховка „*.“ със застрахователна полица № ****, валидна към момента на застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета №**** и по нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 38 400,02 лева. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „*.“ на основание чл. 410, ал. 1 от *одекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования. Сочи, че ответникът е застраховател по риска „Г.О“ на причинителя на вредите, претърпени при описаното ПТП. Излага, че след изплащане на застрахователното обезщетение е предявил претенцията си пред ответника-в размер на 38415,02 лева с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, като последният му е платил сумата от 19 315 лева с вкл. ликвидационни разноски. Предвид това ищецът претендира сумата от 19 085,02 лева, представляваща остатък от изплатеното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 1
19 085,02 лева лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 16.01.2026 год..
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът-„З.А.Д.Д.Ж.З.“ АД не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка „Г.О“ на автомобилистите с водача на лек автомобил „*.П. с рег. № ****, както и че за отстраняване на щетите по увреденото МПС е платено застрахователно обезщетение в размер на 38 400,02 лева. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че водачът на лек автомобил „****“ с рег. № **** се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Оспорва размера на претърпените вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГП* разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка „Г.О” при ответното дружество, противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са приети обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „*.“ между ищеца и собственика на лек автомобил, марка „П.***“ с рег. № *** и на застрахователно правоотношение по застраховка „Г.О“ между ответника и собственика на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, че на 02.08.2025г. е настъпило пътнотранспортно между лек автомобил, марка „П.***“ с рег. № *** и товарен автомобил „***“ с рег. № *** по описания в исковата молба механизъм, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 884,55 евро, както и че ответникът е извършил плащане в размер 1 659,36 евро.
Спорен между страните е механизмът на настъпване на произшествието.
Приет като доказателство по делото е Протокол за ПТП № 1789416 от 23.12.2020г., съставен от полицейски служител от сектор „П.П“ при ***, в който в графа „Посетено на място“ е отразено, че е посетил мястото на настъпване на ПТП.
Протоколът е изготвен от компетентен орган в кръга на предоставената му компетентност, след извършено посещение на произшествието и в предвидените от закона форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГП* и се ползва с обвързваща съда материална 2 доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Доколкото липсва оспорване от страните, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на обстоятелствата, че на 23.12.2020г. в гр. С., на бул. „С.Ш.“ в района на С.Ж. срещу А.Ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници „**“, модел „***“ с рег. № ****, управляван от П. И. и лек автомобил „*.“, модел „П.“ с рег. № **** с водач Г.Й.. В частта, описваща констатациите на компетентния орган относно механизма на настъпване на произшествието обаче, не обвързва съда, тъй тези факти от не са непосредствено възприети от него, а са изградени въз основа на изявленията на участниците в произшествието. Предвид изложеното и извършеното от ответника оспорване, в доказателствената тежест на ищеца посредством всички допустими доказателствени средства е да установи механизма на ПТП.
За установяване на обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит на П. И. И.. В показанията си свидетелят твърди, че на 23.12.2020 год. е пътувал към Б.Б. с лек автомобил „**“, като в С.Ж., в района на широка автобусна спирка, движещият се в противоположна посока лек автомобил вместо да завие надясно, напуснал платното за движение и се насочил срещу него, в резултат на което настъпило съприкосновение в неговата пътна лента вдясно. Излага, че е предприел опит за предотвратяване на инцидента, като се отклони вдясно към автобусната спирка, който бил неуспешен.
От свидетелските показания на А. А. И. се установява, че в края на 2020 год. е пътувала със сина си в лек автомобил „*.П. и в района над С.Ж. са видели, че срещу тях се движи лек автомобил „**“, а от дясната страна на пътя е имало пропаст. Твърди, че синът й е намалил скоростта, с която се е движил, както и че въпреки, че автомобилът е поднасял поради стичащи се по платното за движение чакъл, вода и кал, е останал в лентата си за движение. Твърди, че водачът на лек автомобил „**“, който се е движил в насрещното платно е изпреварвал три моторни превозни средства, поради което увеличил скоростта си. Установява, че от дясната страна на платното за движение имало дере, а от лявата – уширение с поставена чешма, като с цел избягване на челен удар водачът на автомобила, в който е пътувала го е насочил към уширението, но водачът на насрещно движещия се автомобил отново е увеличил скоростта, за да може да завърши маневрата по изпреварване, в резултата на което е настъпил удар между автомобилите. От показанията се установява, че удара е настъпил в предната дясна врата и предния калник на автомобила, в който е пътувала.
Съдът при преценка на събраните гласни доказателства, които са непосредствено възприети от свидетелите, кредитира същите в частта, в която взаимно 3 кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия доказателствен материал, а именно относно датата и мястото на произшествието и участниците в него, както и относно особеностите на пътния участък, където е настъпило ПТП - в района С.Ж., чието пътно платно се състояло от две пътни ленти, а от лявата страна на пътното платно има разширение.
Показанията на свидетелите са противоречиви в частта относно причината, поради която лек автомобил „*.П., при навлизане в дясната крива е напуснал пътната лента за движение към гр. С. и навлиза в лентата за насрещно движение. При липса на други подкрепящи ги доказателства, няма основание с приоритет да бъдат кредитирани показанията на свидетеля П. И., че поради метеорологичните условия и хлъзгавата пътна настилка, водачът на „*.П. е „изпуснал завоя“. Следва да се посочи и че свидетелските показания на А. И. относно предприета от водача на МПС „****“ маневра за изпреварване на три леки автомобила не се опровергават от показанията на П. И., който възпроизвежда своите възприятия за ПТП от момента, в който е достигнал до „А.Ч.“, като не описва действията си в предходен момент. От своя страна, ценени съобразно правилото на чл. 172 ГП*, показанията на свидетеля А. И. са последователни и логични.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че всеки от водачите е създал предпоставки за реализиране на произшествието респ., че то е настъпило като пряка и непосредствена последица от поведението и на двамата водачи. Водачът на лек автомобил „*.П. е допуснал нарушение на вмененото му в чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. На управляващия МПС е вменено задължение да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност, в частност поради наличие на ограничена видимост. *акто скоростта на автомобила, така и преценката за опасност подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка и чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква тази предвидимост.
Преценката от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единствено на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момент, в който опасността е станала видима за водача, но и предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона, когато тя е следвало да се предположи като налична. При предвидима опасност задължението на водача по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се ограничава само с реакцията, необходима от негова страна за избягване на произшествието чрез аварийно спиране, а и от избора на подходяща за конкретните пътни условия скорост.
В този смисъл в тежест на водача е възложено задължение да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него 4 опасност /в този смисъл Решение № 577 от 29.11.2010г. по гр. д. № 1741/2009г. на В*С, III г.о./.
В случая от събраните по делото гласни доказателства се установява усложнена пътна обстановка-хлъзгава пътна настилка и стичащи се по платното за движение вода, кал и чакъл, облачно време, пътна улична отсечка в населено място. По силата на цитираната правна норма водачът на лек автомобил „*.П. е бил длъжен да съобрази неблагоприятните атмосферни условия, обстоятелството, че се придвижва в населено място, което с оглед часа на настъпване на ПТП (13:00 часа) предполага наличие на повишена опасност, включваща движение на пешеходци, кръстовища и честа промяна в пътната обстановка поради наличие на училища, пешеходни пътеки (каквато е видна на сателитните изображения непосредствена след десния завой), внезапно спиране на превозни средства и т.н., като е следвало да се придвижи по пътния участък със скорост, която му позволява да спре пред внезапно възникналата опасност - в това число и при създадена опасност от неправомерно поведение на друг водач.
Изложеното се установява и от свидетелските показания на А. И., според които при възприемането на възникналата опасност водачът на лек автомобил „*.“ е предприел действия по намаляване на скоростта, пътното превозно средство поднесло, като не е имало възможност за аварийно спиране поради стичащите се по платното за движение чакъл, вода и кал.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a6838a3-9ff4-4847-8e55-c629eab9f254