Решение № 425 от 12.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. В.Т., 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1559/14.11.2025г., постановено по Гр.д.№646/2025г. по описа на РС – В.Т.:

ОСЪЖДА К. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“И.Я.“ №......., Р. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ел.О.“ №........... и Б. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“И.Я.“ №....... ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес с.Р., общ.П.Т., ул.“....“ №....., сумата 7821,60лв, представляваща сума, получена от ответниците по прекратен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в частта за разликата над 7821,60лв. до пълния претендиран размер от 22840лв. като неоснователен и недоказан в тази част.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума в размер на 7 821,60 лева до пълния претендиран размер от 22 840 лева, е постъпила въззивна жалба от ищеца И. Б. Б., чрез пълномощник адв.С. Б. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност, по изложени съображения по съществото на спора. Оспорва като непоследователни и взаимно изключващи се, а от там довели до неправилност на постановеното решение, основните, водещи мотиви на РС. Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, с който се приема за недоказано заплащането на сума в размер на 7200 лева от ищеца И. Б. Б. на ответниците, поради отказ на РС да допусне гласни доказателствени средства за доказване предаването на сумите. Оспорва да е налице правилно задържан задатък. Сочи се, че ответниците са задържали сума в размер на близо 8000 лева или почти 1/3 от продажната цена на имота, несъразмерно висока спрямо стойността на сделката, и не се позовават на пропуснати ползи или претърпени имуществени вреди. Моли съда, да постанови съдебно 1 решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният осъдителен иск.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищеца от насрещните страни – К. М. М., Р. М. М. и Б. А. М., чрез пълномощника им адв.Г. Н.

– ВТАК, с който оспорват въззивната жалба и молят да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, по развити доводи по съществото на спора. Претендират сторените по делото съдебни разноски. Молят, да бъде оставено без уважение доказателственото искане, направено с въззивната жалба на ищеца, т.к. не са налице предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е постъпила НАСРЕЩНА въззивна жалба от ответниците по делото К. М. М., Р. М. М. и Б. А. М., чрез пълномощника им адв.Г. Н. – ВТАК, против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, като са развити оплаквания за неправилност, постановено в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че РС неправилно, без да са събрани каквито и да било доказателства в тази насока, а са налице само твърдения на ищеца, които са оспорени от ответниците, е приел, че платените на 25.01.2024г. и 05.02.2024г. общо 4 000 евро са част от продажната цена по договора и подлежат на връщане. В условията на евентуалност, считат, че част от сумата от 4 000 евро, а именно 1039,58 евро, са част от договорената като задатък сума и не подлежат на връщане.

Твърди се необоснованост на решението на РС в частта, с която е прието, че има основание за задържане не на пълния размер на задатъка – 5 000 евро, а само на част от него – 4 000 евро. Твърдят, че от сумата от 7 960,42 евро, на връщане подлежи само разликата между общо платената сума и задатъка, т.е. само 2 960,42 евро, поради което първоинстанционото решение в частта, в която искът е уважен за сумата над 2 960,42 евро, е неправилно. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му с насрещната въззивна жалба осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният осъдителен иск. В условията на евентуалност, молят, ако съдът приеме, че ищецът е заплатил на ответниците общо 7960,42 евро, след частична отмяна на първоинстанционното решение, да бъде отхвърлен искът за горницата над 2960,42 евро, поради факта, че за сумата 5 000 евро, на която страните са придали значение на капаро, са налице основания за задържане. Претендират направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.3 от ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна по делото.

В СЗ въззивникът И. Б. Б. и въззиваем по насрещната въззивна жалба, чрез пълномощника си адв.Б., поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в същата. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В СЗ въззивниците по насрещната въззивна жалба и въззиваеми страни по въззивната жалба на ищеца, чрез пълномощника си адв.Г. Н. - ВТАК, оспорват въззивната жалба на ищеца и молят да бъде отхвърлена, респ. поддържат насрещната си въззивна жалба и молят да бъде уважена. Претендират съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната и насрещната въззивни жалби са срочно подадени, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е 2 ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното в цялост първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При преценка за правилност в предметните предели по чл.269 изр.2 ГПК, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№646/2025г. по описа на РС – В.Т. е образувано по предявен от ощеца И. Б. Б. от с.Р., община П.Т., чрез пълномощник адв.Б., против ответниците К. М.

М., Р. М. М. и Б. А. М. осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 22 840 лева, поради неоснователно обогатяване, представляваща продажна цена по предварителен договор, като получена от тях на неосъществено основание /продажба на недвижим имот/, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 20.02.2025г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения за сключен между страните по делото на 15.05.2023г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен договор, с който ответниците – продавачи да прехвърлят на ищеца – купувач правото на собственост върху описания в д/ра процесен недвижим имот – УПИ, находящ се в с.Р., община П.Т., парцел I – общ в квартал 53 по РП на с.Р. с площ от 1950 кв.м., с уредени регулационни отношения, заедно с построените в дворното място къща, навес с оградни степи, навес без оградни стени и три второстепенни постройки, срещу обща продажна цена в размер на 12 850 евро или левовата равностойност на цената, изчислена към датата на подписване на договора в размер на 25 000 лева,с ъс срок за сключване на окончателен договор – 15.09.2023г. Сочи се, че ищецът към момента на постигане на съглашението и до есента на 2024г. е живял и работил във ФРГ, но по обективни причини /стагнацията на трудовия пазар не само във ФРГ, но и в цяла западна Европа/, в срока по предварителния договор не е успял да изплати цялата договорена продажна цена. Твърди се, че въпреки това ищецът лично и чрез оправомощени от него лица започва изпълнение на уговореното и е престирано, както следва: 03.07.2023г. – 2000 евро, 04.07.2023г – 2000 евро, 05.01.2024г. – 2000 евро, 01.02.2024г. – 2000 евро, както и на 25 септември 2023г. – 7200 лева, като бенефициент по плащанията е ответницата К. М. М.. Сочи се, че до момента на последното плащане ответниците не са уведомили ищеца за преустановяване действието на предварителния дотовор, а напротив, престациите са приети без възражения и отблъскване /формално или с конклудентни действия/, като по никакъв начин ответниците не са демонстрирали намерението си да се разпоредят с имота в полза на трето лице, като ищецът е желаел постигането на правните последици на предварителния договор, а именно сключване на окончателен договор. Твърди се, че през пролетта на 2024г. от свои близки ищецът узнал, че ответниците са се разпоредили с имота в полза на трето за договора лице. Твърди се, че до разпоредителната сделка общо даденото от ищеца по предварителния договор е в размер на 22 840 лева /11677,91 евро/ - 8000 евро + 7200 лева, което съставлява почти цялата уговорена цена, или патримониума на ищеца е намалял /обеднял/ с тази сума за сметка на неоснователното обогатяване на ответниците, получили я на неосъществено основание.

Твърди се, че на 23.12.2024г. с нарочна писмена покана ответниците са поканени от ищеца да му върнат полученото, връчена им на 30.12.2024г., като с обратно известие от месец януари 2025г. ответниците отказали да върнат полученото, като според тях, договорът е „прекратен поради виновно поведение“. Сочи се, че след реално извършване на разпореждането с предмета на договора, всички получени суми се явяват платени на неосъществено основание /липсва предмета на договора/.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ с вх.

№6229/13.03.2025г. ответниците, чрез пълномощник адв.Г. Н. – ВТАК, заемат становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният срещу тях иск, който 3 оспорват и молят да бъде отхвърлен изцяло.Признават факта на сключен между страните Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.05.2023г. Твърдят, че съгласно чл.3 от предварителния договор, плащането на продажната цена от купувача на продавачите е следвало да се извърши на две части – първата, в размер на 5000 евро, на която страните придават значението на задатък, следвало да се заплати в срок до 05.06.2023г., а остатъкът от цената на имота в размер на 7 850 евро, купувачът трябвало да заплати до 15.09.2023г. Твърди се, че ответникът изпаднал в неизпълнение още при плащането на задатъка, като, вместо да плати 5000 евро до 05.06.2023г., той направил две плащания, два превода от по 2000 евро по сметката на ответника К. М., съответно на 03 и 04 юли 2023г., като уверил ответниците, че, макар и със забава, ще внесе остатъка от цената по договора. Твърди се, че ищецът при сключване на предварителния договор не поискал да предостави свой адрес и имейл адрес, на които да бъде водена кореспонденция между страните по договора, отказал да даде и телефон, а впоследствие започнал да комуникира с ответника К. М. само по Вайбър, като категорично отказвал телефонни разговори. Сочи се, че в началото на месец април 2024г. след многократни опити ответникът К. М. се свързала с ищеца по Вайбър и го уведомила, че, ако не плати до края на месеца, продавачите се отказват от договора и същия следва да се счита прекратен, като в дадения последен срок плащане не постъпило. Сочи се, че продавачите не могли писмено да уведомят купувача, че се отказват от предварителния договор, т.к., видно и от чл.11 ал.2 от д/ра, още при сключването му ищецът отказал да посочи свой адрес и електронна поща, а посочения в титулната част на предварителния договор негов адрес не бил верен. Твърди се, че на 17.06.2024г. ответниците действително продали имота, предмет на предварителния договор от 15.05.2023г., на трето лице. Оспорили са ищцовите твърдения за направени и други плащания към ответниците, освен тези на 03 и 04 юли 2023г., възлизащи общо на 4000 евро, които, като част от продажната цена и съгласно чл.3 т.1 от предварителния договор страните са им придали значението на капаро /задатък/. Ответниците са се позовали, че са налице предпоставките по чл.93 ал.2 изр.1 от ЗЗД да задържат частта от цената, получена като капаро /задатък/, т.к. е налице неизпълнение на договора от купувача, който не е платил в срок задатъка в пълния му размер, не е платил продажната цена, нито пък се е явил пред нотариуса за сключване на окончателен договор, и ответниците – продавачи са се отказали от договора, за което ищецът е бил уведомен по единствения възможен, с оглед обстоятелствата начин – в разговор по Вайбър през месец април 2024г., който отказ от договора е потвърден с отговора на поканата от 23.12.2024г., изпратена от ищеца и с писмения отговор на ИМ.