Определение № 849 от 20.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 849 гр. София, 20.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900217 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 260238/19.06.2025г. по гр.д.№ 3184/2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено изцяло решение № 297407/15.12.2017г. на Районен съд - София и делото е изпратено за ново първоинстанционно разглеждане от едноличен състав на Софийски градски съд.

Касаторите Н. Д. и Р. Д. оспорват въззивното решение като нищожно, в евентуалност - недопустимо, в евентуалност - като неправилно, формално сочейки всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК. Нищожност на въззивния акт се обосновава с „липса на същински мотиви“, които правят решението абсолютно неразбираемо, макар същевременно да се навежда несъответствие на формално изложените такива с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.

236, ал. 2 ГПК. Нищожност, в евентуалност - недопустимост на въззивния акт се мотивира с нарушаване принципа на чл. 2 ГПК - недадена на страната защита и съдействие по спора, като последица от процедирането на въззивния съд, отказал разглеждането му като въззивна инстанция след допуснатото от него увеличение размера на предявените искове. Сочи се неправилно приложение на чл. 104, т. 4 и т. 6 и чл. 119, ал. 1 ГПК, съответно - неправилно приложение на чл. 214, ал. 1, изр. трето вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК, в противоречие с указанията, дадени на въззивния съд с определение № 935/11.04.2024г. по ч.гр.д.№ 180/2024г. на Софийски апелативен съд. Според касатора, указанията вменяват изключение от правилото на чл. 214, ал. 1 ГПК, но не и задължение на въззивния съд тепърва да съобрази правилата за родовата подсъдност, предвидени в чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК, както и чл. 258, ал. 1 ГПК и чл. 119, ал. 1 ГПК, като върне делото за ново разглеждане от друг 1 първоинстанционен съд, компетентен по правилата на родовата подсъдност.

Касаторите се позовават на обстоятелството, че към момента на постановяването му първоинстанционното решение е било допустимо, поради родова компетентност на районен съд спрямо цената на предявените искове.

Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е спазил указанията на Софийски апелативен съд, дадени с отменителното определение № 935/11.04.2024г. по ч.гр.д.№ 180/2024г. на Софийски апелативен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия, а вместо това е заличил допуснатата съдебно - счетоводна ексспертиза, оставил е останалите доказателствени искания на ищците без уважение и е обявил съдебното дирене за приключило, с което е нарушил чл.

149, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Касаторите считат въззивното решение необосновано, тъй като правните изводи въз основа на фактическите констатации са в разрив с правилата на формалната логика. В противоречие с правилата на логиката намират извода на съда, че в резултат на допуснатото увеличение, предпоставящо различна от досега приетата по спора родова подсъдност, делото следва да се изпрати за ново първоинстанционно разглеждане от СГС.

Касаторът „Медиком 2 000“ ООД оспорва въззивното решение като очевидно неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид допуснато увеличение в размера на предявените искове във въззивна инстанция в пряко противоречие с чл. 214, ал. 1 ГПК / произнасяне contra legem /. Страната намира, че по аргумент на поголямото основание от чл. 120 ГПК, правилото на тази разпоредба следва да се отнесе и към родовата подсъдност, в смисъл - промяна в обстоятелствата, променящи родовата подсъдност, не следва да се считат основание за препращане на делото на друг родово компетентен съд. Намира за несправедливо след 11 години висящност съдебният спор да се върне в изходна точка, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенция за правата на човека и основните свободи, регламентиращ правото на разглеждане на делото в разумен срок. Счита за релевантен и факта, че до момента на постановеното увеличение в нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК, никоя от страните не е навела възражение относно подсъдността. С това произнасянето на въззивния съд е в противоречие и с чл. 119 ГПК и с чл. 2 ГПК - отказ от предоставяне на защита.

Счита неприложими задължителните указания на ТР № 1/2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС - т. 9, като приети при действието на ГПК от 1952г./ отм./. Навежда се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради допусната от въззивния съд съдебно - икономическа експертиза, каквато ищците не са поискали в първа инстанция, както и защото не е отменил определението си по чл. 214, ал. 1 ГПК с изтичане на указания срок за внасяне на дължимата държавна такса по увеличението, в който срок същата не е била заплатена / платена по-късно /. Липсват, според страната, конкретни мотиви за връщане делото на друг - едночленен - състав на СГС, след като самият СГС се явява родово и местно компетентен по спора и след допуснатото увеличение на размера на исковете.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата, независимо от съвпадение в петитума на жалбите им - за продължаване разглеждането на 2 делото пред въззивен състав на Софийски градски съд. Оспорва се обоснованост на основание за допускане на касационното обжалване, съображенията за което настоящият състав взе предвид при настоящото си произнасяне.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирани страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищците Н. Д. и Р. Д. са предявили против

„Медиком

2000„ООД главни искове, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ – за изплащане стойността на дружествения дял на наследодателя им – И. Д., качеството на съдружник на който в ответното дружество е прекратено.

Спорно между страните е дали прекратяването е настъпило с изтичане срока на отправеното от наследодателя предизвестие за напускане на дружеството / според ищците / или със смъртта му / според ответника /. Исковете са предявени в общ размер от 50 000 лева / по 25 000 лева всекиму /, като изрично е посочено затруднение за определяне точния размер на вземането им, подлежащ на установяване в самото производство. Цената на исковете е обусловила разглеждането на спора пред Софийски районен съд, след препращането му от Софийски градски съд, на основание чл. 118, ал. 1 ГПК вр. с чл. 119, ал. 1 ГПК. В първоинстанционното производство и за установяване точния размер на претенциите им е допусната съдебносчетоводна експертиза, вкл. допълнителна такава. С първоинстанционното решение исковете са уважени частично: с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ по 14 191, 83 лева и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - по 62, 69 лева за всеки от ищците. С въззивната си жалба, позовавайки се на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с приемане заключенията на ССЕ, сочени за непълни, необективни и пристрастни, ищците са се позовали на препятстване от първоинстанционния съд правото им да заявят увеличение на претенциите си, до действителния дължим размер, чрез препятстване установяването на същия - стойността на дружествения дял на наследодателя И. Д.. Поискали са нова ССЕ с такава задача, конкретизирана в молба вх. № 1037367/20.04.2015г., която въззивният съд е допуснал. С молба от 21.06.2023г. ищците, в качество на въззивници, са поискали допускане изменение на размера на предявените искове – от 25 000 лева на 50 000 лева за всеки от ищците. Въззивният съд, позовавайки се на чл. 214, ал. 1 ГПК, е оставил искането без уважение, с определение № 266 391/16.11.2023г. по гр.д.

№ 3184/2018г. на СГС.

Това определение е отменено с определение № 935/11.04.2024 г. по ч.грд.№ 180/2024г. на Апелативен съд - София. Съдът се е позовал на приетото в определение по т.д. № 354/2023г. на ІІ т.о. на ВКС

/ постановено в производство по чл. 288 ГПК /,

3 спорът в което е бил относно допустимостта на увеличение размера на исковете във въззивна инстанция, въпреки разпоредбата на чл. 214, ал. 1, пр. трето ГПК, в хипотеза на препятстване упражняването на това право от ищците в първоинстанционното производство, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Съставът е приел, че при наличие на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, на страната следва да се признае и предостави възможност да упражни правото си да претендира увеличение размера на иска и във въззивна инстанция. В противен случай би се стигнало до неоправдано засягане на правата й / с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, по отношение непредявената част от същото спорно право, когато искът не е заявен като частичен / и би се обезсмислило обжалването на първонстанционния акт, предприето поради допуснатото процесуално нарушение във връзка със събиране на доказателства относно размера на претенцията. По повод въведен довод, основан на чл. 70, ал. 3 ГПК, въззивният съд е посочил, че по принцип посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. Единствено при увеличение размера на претенцията, при условията на чл. 214 ГПК, това ще рефлектира върху цената на иска, което е свързано и със съблюдаване изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност и дължимата държавна такса. Съставът на САС е приел, че определението на СГС следва да бъде отменено, като неправилно, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдържание на тези действия не е конкретизирано, освен че на ищците трябва да бъде дадена възможност да упражнят правото си по чл. 214, ал.

1, изр. трето ГПК до приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция. Други конкретни указанията, извън предходното, липсват и в диспозитива на определението.

След връщане на делото в СГС, съдът е допуснал увеличение в размера на исковете, съгласно указанията на апелативна инстанция. С оглед допуснатото изменение, обуславящо родова подсъдност на спора на СГС, съдът е заличил вече допуснатата ССЕ и оставил без уважение направените в същото съдебно заседание / от 05.06.2025г. / доказателствени искания на страните, като е дал ход на устните състезания. С решение № 260238/05.06.2025г. по гр.д.№ 3184/2018г., Софийски градски съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, като недопустимо - постановено в противоречие с правилата на родовата подсъдност, и изпратил делото за ново разглеждане от състав на Софийски градски съд, като първа инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на касаторите Н. Д. и Р. Д. са формулирани следните въпроси: 1/ В случай, че въззивният съд в отклонение от предвидения в чл. 214, ал. 1 ГПК преклузивен срок, допусне увеличение на цената на предявения иск във въззивното производство - по изключение, на основание чл. 214, ал. 1 , изр. трето във връзка с чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, в резултат на което цената на иска надвиши определения в чл. 104, т. 4 ГПК праг от 25 000 лева, овластен ли е въззивният съд да приложи правилото на чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК, съгласно чл. 119 ал. 1 ГПК, във въззивното производство и да заключи, че от момента на допускане на увеличението на цената на иска над 4

25 000 лева районният съд престава да бъде родово компетентен като първа инстанция и искът става родово подсъден на окръжен съд, като първа инстанция, с произтичащите от това последици, макар към момента на постановяване на първоинстанционното решение на районния съд, обжалвано пред окръжния като въззивна инстанция, цената на предявения иск да не е надвишавала 25 000 лева ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - поради липса на съдебна практика в тази хипотеза; 2/ Недопустимо ли е, поради постановяването му от некомпетентен съд, съгласно правилата на родовата подсъдност, решение на районен съд като първа инстанция по иск, който при предявяването му и към момента на постановяване на първоинстанционното решение е бил с цена под 25 000 лева и родово подсъден на районен съд като първа инстанция, съгласно чл. 103 вр. с чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК, но след допуснато увеличение на размера на иска във въззивна инстанция, допуснато на основание чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. с чл. 214, ал.1 ГПК, в отклонение от предвидения в изр. трето на чл. 214, ал. 1 ГПК преклузивен срок – до приключване на устните състезания пред първа инстанция, цената на иска надхвърли прага от 25 000 лева, определен в чл.