Решение № 4521 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4521 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110205212 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. И. Г. чрез адв. С. С. срещу Наказателно постановление № КПК-НП-430/27.11.2024 г., издадено от и.ф. председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 2, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и следва да бъде отменено, като се твърди, че в НП е описано от фактическа и правна страна нарушение по чл. 52, ал.1, т. 2 ЗПК – неподаване на декларация по чл. 49, ал.1, т. 2 в срока по чл. 52, ал.1, т.

2 ЗПК. Но в жалбата е акцентирано, че в АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 52, ал.1, т. 3 ЗПК за неподаване на декларацята в едномесечен срок от освобождаване от длъжността. По този начин се твърди да е допуснато съществено разминаване между вмененото нарушение в акта и в НП. Освен това се твърди, че жалбоподателят е назначен по допълнително служебно правоотношение и е встъпил в длъжност като *** на 15.01.2024 г. поради което и не е следвало да подава декларация за 2023 г., когато е бил на ***. Сочат се и други нарушения на процесуалните правила, свързани с издаването на АУАН извън 3 месечния срок след узнаване на нарушителя и нарушението, противоречия в описанието на нарушението в НП, както и неправилно приет извод, че жалбоподателят е задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Допълнително се излагат и съображение за наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от своя преупълномощен процесуален представител – адв. И., който поддържа жалбата. В пледоарията си моли за отмяната на НП поради изложените в жалбата съображения. Моли и за присъждане на разноски за адвокатска защита, осъществена по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

1

Въззиваемата страна –– председател на Комисията за противодействие на корупцията, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Р., която оспорва жалбата. В пледоарията си моли за потвърждаване на НП, като счита, че то е издадено законосъобразно, а АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на КПК.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Г. И. Г. бил назначен по допълнително служебно правоотношение в началото на 2024 г., като встъпил в длъжност като *** – *** на 15.01.2024 г. Той бил освободен от заемането на тази длъжност на 15.07.2024 г., за което КПК била информирана с писмо от 26.07.2024 г. от главния секретар в Министерството на образование. Но до 15.08.2024 г., а и до 15.10.2024 г. жалбоподателят Г. не е подал своята финална декларация за имущество и интереси по чл. 51, ал.1, т. 1 – 7 ЗПК.

На 08.10.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК от св. Д. Й. Л. на длъжност „***“ в Дирекция „Публичен регистър“ в КПК била направена проверка на получените и вписаните декларации за имущество и интереси на лицата, в едномесечен срок от освобождаването им от длъжност. При проверката св. Л. установила, че Г. И. Г. не е подал декларация по образец на основание чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК в месечен срок от освобождаването му от публична длъжност – 15.07.2024 г.

До жалбоподателя била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, която не била получена от Г.. Но той бил уведомена по телефона, видно от констативен протокол от 15.10.2024 г.

Така, на 15.10.2024 г. от свЛ. бил съставен АУАН № КПК-АУАН-ПР-2175/15.10.2024 г. за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на жалбоподателя. В акта е прието, че нарушението е извършено на 16.08.2024 г. в гр. София, където е следвало да подаде декларацията в месечен срок от освобождаването му от длъжност.

АУАН бил връчен на жалбоподателя на 22.10.2024 г., като той вписал своите възражения – че е бил назначен по допълнително служебно правоотношение, при вътрешно съвместителство до назначаване на служител на незаетата длъжност, като основното му служебно правоотношение – старши експерт по БЕЛ не е сред задължените субекти по ЗПК.

Въз основа на АУАН № КПК-АУАН-ПР-2175/15.10.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление на 30.09.2024 г., с което на жалбоподателя Г. е наложена глоба в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 52, ал.1, т. 2, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК. В НП е описано нарушение на жалбоподателя, извършено на 16.05.2024 г. и свързано с неподаване на годишна декларация за 2023 г. в срок до 15.05.2024 г.. В НП е прието, че жалбоподателят се явява задължено лице на основание чл. 6, ал.1, т. 50 от ЗПК. Изрично в НП е описано, че жалбоподателят е бил длъжен да подаде декларацията за имущество и интереси за предходната календарна година в срок до 15.05.2024 г. В НП е изведено, че нарушението по чл. 52, ал.1, т. 2 ЗПК е извършено на 16.05.2024 г.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 18.03.2025 г., като на 02.04.2025 г. е депозирана в КПК и жалбата срещу НП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Л., като и от събраните по делото писмени доказателства (писмо от Министерство на 2 образованието; покана за съставяне на АУАН, констативен протокол; заповеди за компетентност и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото и преди всичко от изпратеното от главния секретар на Министерство на образованието до КПК. Съдът отчете, че св. Л. е категорична, че нарушението е било свързано с неподаването на финалната декларация в едномесечен срок от освобождаването му от длъжност, като тя уточнява, че това е единственото установено нарушение на жалбоподателя.

Съдът се довери и на представената с жалбата заповед № РД10-23/2024 г. за назначаване на жалбоподателя на длъжност, данните от която се потвърждават индиректно и от писмото на главния секретар на МОН по отношение на заеманата от Г. длъжност и датата на освобождаването му.

Като цяло фактите по делото не са спорни между страните, като жалбоподателят не оспорва заемането на посочената длъжност до 15.07.2024 г. и неподаването на финалната декларация до съставянето на АУАН. Но доводите му за отмяна на НП са свързани преди всичко с процесуална незаконосъобразност на НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

В НП и в АУАН е извършена индивидуализация на актосъставителя и на нарушителя, отразени са датите на издаване, така че точно да бъде определен момента на установяване на нарушението от една страна и налагане на наказанието - от друга. Компетентните длъжностни лица са удостоверили това си качество чрез полагане на своите подписи, а жалбоподателят е запознат с двата акта, като АУАН му е бил предявен, а НП - връчено.

АУАН и НП са издадени в установените по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове.

Нарушението е установено едва при конкретно извършената проверка дали задълженото лице е подало финалната си декларация, което е сторено едва на 08.10.2024 г., видно от отразеното в АУАН.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че уведомяването му за съставяне на акта в деня на самото съставяне го е лишило от възможността да се защити.

Видно от отбелязването в констативния протокол от 15.10.2024 г., жалбоподателят е заявил, че няма да се яви за съставяне на акта, а не е поискал отлагане на процедурата поради късното му уведомяване.

Съдът обаче намира, че в АУАН и НП на практика са описани две напълно различни нарушения, като се различават не само фактическата обстановка, но и правната 3 квалификация и съществени обстоятелства като дата на нарушението.

В АУАН на жалбоподателя правилно е вменено нарушението, за което са налични доказателства по делото, а именно такова по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКП, извършено на 16.08.2024 г. и свързано с неподаване на декларация за имущество и интереси от жалбоподателя, в едномесечен срок от освобождаването му от длъжността на ***.

Но в НП, издадено формално въз основа на процесния АУАН на жалбоподателя е вменено напълно различно нарушение – по чл. 52, ал.1, т. 2 ЗКП, извършено на 16.05.2024 г. и свързано с неподаване на декларацията за имущество и интереси за предходната календарна година – 2023 г., в срок до 15.05.2024 г.

В случая обаче не е налице хипотезата по чл. 53, ал. 2 ЗАНН – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. Това правомощие на наказващия орган е приложимо при издаване на НП за същото нарушение, за което е съставен и АУАН, в който обаче е допусната някаква нередовност.

За да възникне задължението за подаване на декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК в месечен срок от освобождаването от длъжност, е необходимо да се установи на първо място, че едно лице е заемало публична длъжност сред изброените в чл. 6, ал. 1 от ЗПК и то е било освободено от нея.

А нарушение по чл. 52, ал.1, т. 2 от ЗПК ще е налице, когато не е подадена до 15 май на текущата година декларация за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година.

Очевидно е, че съставите на нарушенията са различни не само по срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията за имущество и интереси о чл. 49, ал.1, т. 2 ЗПК, но и по основание за възникване на задължението за подаване на съответната декларация. Съгласно чл. 42, ал.1, т. 4 и съответно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН, съответно НП следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Това включва всички релевантни обстоятелства, които да позволят ефективно организиране на защитата на наказаното лице още при предявяване на АУАН за запознаване.

Недопустимо е издаването на НП за нарушение, което не е било установено по надлежния ред чрез издаването на АУАН. В противен случай, при издаване на НП за нарушение, което е различно от вмененото в АУАН, наказаното лице се поставя в ситуация на пълна изненада относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението и правната му квалификация.

Наличието на съществено разминаване между акта и НП относно елементите на нарушението и правната му квалификация винаги е основание за отмяна на НП, доколкото грубо нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността му още при съставянето на АУАН да организира защитата си по така описаното в него нарушение.