Решение № 5 от 23.01.2026, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 715/2025
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Панагюрище, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря М. Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100715 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Н.
С. срещу “Максо България” АД с искане да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит от 22.10.2024 г. сключен между страните по делото на основание чл. 26, ал.1, ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил с ответника на 22.10.2024 г. договор за потребителски кредит, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент по заема 40,00 % и годишен процент на разходите - 48,23 % със срок за погасяване от 6 месеца. По договора е предвидена застраховка в размер на 72,88 лв. Така общо размерът на кредита става в размер на 1572,88 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 40 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от доверителят ми е била в размер на само 1500 лв. Сочи се, че договорът е нищожен и се дължи връщане единствено на главницата на основание чл. 23 ЗПК. Сочи се, че не е спазена разпоредбата на чл, 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. Съгласно т. 3, параграф 1 от ДР на ЗПК, общ размер на кредита е общата сума предоставяна по договор, като се цитира практика на СЕС, която предвижда, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Според СЕС незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият 1 размер на кредита. Във връзка с изложеното се сочи, че на ищеца е предоставена сума в размер на 1500 лв., а е посочено по договора, че общия размер на кредита е 1572,88 лв., в който размер е включена застраховката в размер на 72,88 лв. Посочената лихва в размер на 40 % е приложена именно върху сумата от 1572,88 лв въпреки че на ищеца е предоставена реално в заем сума в размер на 1500 лв. Така в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК потребителят не е бил в състояние да прецени начина, по който се прилага посочения в договора .лихвен процент и от там икономическите последици.
Сочи се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като ГПР е посочен само цифрово без да се уточни какви разходи са включени в него.
Твърди се, че реално приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 48,23 % в него. Това е така, тъй като при изчисляването му, ответното дружество не е включило застраховката в размер на 72,88 лв. Клаузите за застраховка са сключени с цел да заобиколят материална правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.Поради невключването на предвидената застраховката в размер на 72,88 лв. в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 22 ЗПК във вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
Ответникът „Максо България“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявения е неоснователен. Не се оспорва, че между страните по делото е сключен Договор за кредит XTRA № 100097879/22.10.2024 г., по който усвоената главница е в размер на 1572.88 лева, като е уговорено между страните същата да бъде върната, ведно с начислената възнаградителна лихва по правоотношението. Уговорен е погасителен план от 6 вноски, при фиксиран ГПЛ от 40,00 % и ГПР от 48,23 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план е 1761.42 лева. Твърдя, че ищецът е погасил предсрочно задълженията си, предвид което не е заплатил уговорената възнаградителна лихва в цялост. Сочи се, че сумата от 1500.00 лева е усвоена от 2 кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 72,88 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 72,88 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. При спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) единственият разход, който е следвало да включи и е включил в ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи се, че договорът съдържа описанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесният случай по договора за кредит се прилага фиксиран лихвен процент, като съгласно ЗПК в този случай кредиторът е задължен да посочи единствено неговата стойност, останалите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК са валидни по отношение на договорите с променлив лихвен процент, какъвто не е настоящият. Твърди се, че в настоящия случай единственият разход, който е включен в ГПР, е възнаградителната лихва, като това е видно и от договора за кредит, в който не са включени задължения за заплащане на други разходи, свързани с кредита. Твърди се, че кредитополучателят е усвоил главница в общ размер на 1572,88 лева, като 1500.00 лева са усвоени от него за потребителски цели, а сумата от 72,88 лева същият е избрал да усвои за погасяването на дължимата от него застрахователна премия по договор за застраховка, сключен с третото за процеса лице ЗД "ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД. Сумата от 72,88 лева е заплатена от ответника директно по сметка на застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил своето задължение за застрахователна премия. Твърди се, че сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Това е изрично посочено в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит. При кандидатстване за кредит на кредитоискателя се визуализират/ предлагат три различни опции („пакети"), като само при две от тях е включена възможност за сключване на застрахователен договор/ включване към групов застрахователен договор. Клиентът има право да избере пакет, при който изрично заявява, че не желае да сключи застрахователен договор/да бъде включван към групов застрахователен договор. Подробно е описана процедурата по сключване на договор за кредит с ответника. Като отново се посочва, че сключването на договор за застраховка не е било задължително условие за сключване на процесния договор за потребителски кредит. На кредитоискателя е предоставяна в цялост необходимата му преддоговорна информация при условията на Кодекса за застраховането във връзка с предоставяната му от застрахователната компания услуга „застраховка" и същият е взел мотивирано решение, съобразно собствените му потребности, че има необходимост и желае да се ползва от същата, като договорът за кредит е могъл да бъде отпуснат и без сключването на застрахователен договор. Сочи 3 се, че сключеният от ищеца застрахователен договор включва в себе си не само застрахователни рискове, които са пряко свързани с възможността му да погасява задълженията си по договора за кредит. Съгласно застрахователния сертификат на застрахованото лице е осигурена и възможност за възстановяване на „медицински разходи", при която ползващо се лице не е доверителят ми, а самият застрахован, както и възможност за ползване на услугата „телемедицина", при която ползващо се лице също е самият застрахован. Плащанията за възстановяване на медицински разходи при настъпило застрахователно събитие се извършват от застрахователя директно в полза на застрахования - кредитополучател, а съгласно услугата „телемедицина" застрахованото лице има право на една видео консултация и до две консултации посредством специална функционалност на платформата за споделяне на симптоми с правоспособен лекар за всеки 6 месеца от застраховката. Сочи се, че дори и да се приеме, че в ГПР следва да се включи застрахователната премия, то в константната съдебна практика на СЕС се приема, че при релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор кредит, съдът следва да приложи обективен подход и да извърши служебна проверка, като прецени неравноправност на посочените клаузи, и съответно извърши преценка дали следва да прогласи целия договор за недействителен. В конкретния случай, считаме, че дори да се счете спорната клауза свързана със заплащането на частта от главницата, предназначена за плащане на премия за застраховка за нищожна, то това не следва да води автоматично до нищожност на целия Договор. При преценката дали Договорът е недействителен, следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. ГПР по договора е изразен в цифрова величина, ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква застрахователна премия е включена в главницата, и какви такси се заплащат. Следва да се посочи, че в ЗПК лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло (в този смисъл е Решение № 3581 от 2.11.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3730/2022 г.).
Предвид изложеното, следва да се приеме, че е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
4
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между кредитодателя “Максо България” АД и кредитополучателя М. Н. С. е сключен договор за потребителски креди XTRA № 100097879/22.10.2024 г., с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1500 лева, платима на 6 месечни вноски всяка в размер на 293,57 лева. Между страните по делото е уговорен ГПР в размер на 48,23%, като общо дължимата сума е в размер на 1761,42 лева. В договора е посочено, че главницата с включена застрахователна премия е в размер на 1572,88 лева.