Решение № 1598 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100902088 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20241017161522, подадена от адв. П. Н.

Д. - Н., в качество й на пълномощник на „Т.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК **** срещу отказ №20241009140924/10.10.2024 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър по заявление Б 7, вх. № 20241009140924/09.10.2024 г. за вписване на обстоятелства по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Жалбоподателят излага съображения, че отказа на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ е незаконосъобразен, тъй като заличаването на вписаното по партидата на търговеца лице за контакт не е обвързано от вписване на ново лице за контакт. Счита, че отговорност на дружеството било да съобрази дали законният му представител е постоянно пребиваващ в Република България, съответно – да прецени дали да бъде вписано лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП. Целта на Закона била физическото лице да бъде вписано като лице за контакт единствено ако то е съгласно с това. Когато лицето вече не е съгласно да бъде лице за контакт, респ. когато оттегли съгласието си, отпада един от необходимите елементи това лице да продължава да бъде вписано като такова в търговския регистър. Ето защо заявяване за вписване на ново лице за контакт не било предпоставка за 1 заличаване на вече вписано такова, поради което се иска отмяна на постановения отказ, като на ДЛР да бъде указано да извърши заличаване на посоченото обстоятелство по партидата на търговското дружество.

Претендира разноски.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен. Претендира разноските за производството.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От служебно извършената справка в Търговския регистър се установява, ч е „Т.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК **** е регистрирано на 11.11.2019 г. с капитал от 2000,00 лв. и едноличен собственик Т.Д.Т. ЛИМИТИД, Идентификация 06389089, Чуждестранно юридическо лице, Държава: Великобритания. За управител е вписан Тал Барон, Държава: Великобритания. На 07.01.2020 г. на основание чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП са вписани в раздел „Действителни собственици“: 1) в поле 537 „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ – Т.Д.Т. ЛИМИТИД, Седалище Великобритания 2) в поле 5371 „Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ – Тал Барон, и Рой Яоз, Великобритания 3) в поле 550 „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството" – Тал Барон, и Рой Яоз, Държава на пребиваване Великобритания и 4 ) в поле 550а „Лице за контакт“ Х.С.М., държава: България.

Установява се, че е подадено заявление образец Б7 с вх.

№20241009140924/ 09.10.2024 г., с което е поискано да се впишат по партидата на „Т.Д.Т.“ ЕООД, ЕИК **** обстоятелства по Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/, с което е поискано заличаване на вписаните обстоятелства в поле № 550а „Лице за контакт“, а именно Х.С.М., ЕГН:

**********, Държава: БЪЛГАРИЯ, което лице за контакт е вписано въз основа на представена нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП от управителя на дружеството, въз основа на което е било извършено вписването на 07.01.2020 г. Към заявлението са представени пълномощно, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, документ за внесена дъргавна такса, декларация – оттегляне на съгласие, подадена от Х.С.М., която е с нотариална заверка на 2 подписа рег. № 10672/12.09.2024 г. на нотариус с рег. № 040 на НК.

Длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ е отказало вписване на заявените обстоятелства с отказ №20241009140924 от 10.10.2024 г. Приело, че доколкото едноличния собственик на капитала и управител на дружестовто е чуждестранно лице, без постоянно пребиваване в България, следва задължително като елемент от обявените по ТР данни да фигурира „лице за контакт“. Посочило е, че заличаването на вече посоченото лице за контакт, следва да бъде обвързано от вписване на ново лице за контакт, тъй като съществуването на такова е задължително, като се е позовало на Решение № 325 от 10.03.2023 г. по т. дело № 454/2023 г. на СГС, ТО VI-18 състав. В случая липсва заявяване на нови обстоятелства по чл. 63, ал. 3 ЗМИП, поради което дори да бъдат дадени указания за представяне на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, същите не биха били заявени за вписване, което би било самостоятелно основание за отказ, предвид диспозитивния характер на регистърното производство- длъжностното лице се произнася единствено по заявените за вписване обстоятелства.

От служебно извършена справка по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ е видно също така, че с предходно заявление образец Б 7 с вх. № 20241002105653 от 02.10.2024 г. е поискано заличаване на същите обстоятелство в поле № 550а „Лице за контакт“. По заявлението са били дадени указания за представяне на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП в предвидената от чл. 38 ППЗМИП форма, изхождаща от представляващия дружеството, като в изпълнение на същите заявителят е представил обяснителна записка, според която не е необходимо представянето на такава декларация по съображения, че за заличаването на лицето за контакт е достатъчно единствено то да оттегли съгласието си, без да е необходимо съответно изявление на представляващия дружеството. По подаденото заявление е бил постановен на 08.10.2024 г. отказ с мотиви, идентични на тези, изложени в обжалвания отказ от 10.10.2024 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по 3 следните съображения:

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства и обявяване на заявените актове.

Със Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. С него се транспонира Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В съответствие с изискванията и целите, заложени в директивата, националният законодател е въвел изисквания /чл.

59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1/ за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и 4 регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМИП , информацията и данните по чл. 61, ал. 1 от същия закон (информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права) се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП , в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация ; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в"; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б"; 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3. данните по т. 1, букви „а“ – „г“ на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.

За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - Наредбата). Образецът на заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, включително подраздел „Действителни собственици – физически лица“, с поле 550 – действителни собственици (данни за три лица) и поле 550а – „Лице 5 за контакт“. Съгласно чл. 50а от Наредбата в зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП данните по т. 1, букви „а“ – „г“ (имена, гражданство, ЕГН, съответно - дата на раждане) на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, се вписват, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал.

1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице.

Тази разпоредба е дословно възпроизведена в чл. 67, ал. 51 от Наредбата, съгласно която в раздел „Действителни собственици“ при вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари група „Лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари“ е с единствено поле № 550а „Лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари“, в което се посочват индивидуализиращите данни на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице – име, гражданство, единен граждански номер или дата на раждане и адрес за кореспонденция на територията на Република България. Систематичното тълкуване на горепосочените норми налага правния извод, че при липсата на вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, на вписване задължително подлежи лице за контакт, което постоянно пребивава на територията на Република България.