Определение № 389 от 12.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000502 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на Гаранционен фонд ЕИК 121446665 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 чрез юрисконсулт М. Г. против определение № 332 от 14.09.2026г., постановено по т.д. № 137 по описа за 2026г. на ОС Пазарджик, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска.

Според жалбоподателят определението е неправилно и незаконосъбразно, постановено при неправилно определяне цената на иска, вследствие неправилно приложение на правилата за превалутиране на сумата от левове в евро. Въз основа на изложеното жалбоподателя настоява съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила по ЕПЕП със съпр. док. № 10451 на 23.09.2026г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя чрез съобщение, изпратено по ЕПЕП на 16.09.2026г. или жалбата е в предвидения за това едноседмичен срок. Същата е подадена от 1 надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С определение № 332 от 14.09.2026г. съдът е приел, че след като с обвързващ го съдебен акт ПАС е приел, че цената на иска е 25 000.01 лв. и затова същия е подсъден на окръжен съд, то искът по чл. 422, ал.1 ГПК е процесуално недопустим, тъй като недопустима е и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото касае парично притезание в размер над 25 000 лв. – по аргумент на противното съгласно чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Затова и с приложението на чл. 130 ГПК съдът е прекратил производството по делото.

Изводът за процесуална недопустимост на иска по чл. 422 ГПК не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като е преждевременно формиран, а именно по нередовна искова молба.

Съдът е приел за безспорно, че цената на предявения иск е 12 782.30 евро, без да съобрази уточняващата молба на ищеца, подадена по ЕПЕП съпр. док. № 911 от 12.08.2026г., с която във връзка с дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба ищеца е посочил, че предявява иск да бъде признато за установено по отношение на Д.С.К. ЕГН **********, че съществува вземането на Гаранционен фонд в размер на 12 783.30 евро, равностойни на 25 000 лв., представляващо част от изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение в общ размер на 19 365.02 евро за неимуществени вреди по конкретно посочена претенция.

При тези данни и в случай, че за съда остава неясен размера на паричното притезание, който съгласно чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК ще определи и цената на предявения иск, с оглед различни математически изчисления – и доколкото левовата равностойност, съгласно официалния и фиксиран валутен курс на лева към еврото - 1 EUR = 1.95583 BGN e 25 000.005809 лв. или различна от сочената в уточняващата молба левова равностойност, то за съда е възникнало задължението да отстрани тази неяснота, като даде съответните указания на ищеца и определи срок при условията на чл. 129, ал.2 ГПК. Като не е сторил това, съдът неправилно е приел, че предявения иск е процесуално недопустим, който извод е обоснован с недопустимост на заповедта за 2 изпълнение по чл. 410 ГПК, при все, че по делото липсват данни, доколкото не е изискано за прилагане ч.гр.д. № 45/2026г. по описа на РС Девин за каква сума е издадена заповедта по чл. 410 ГПК. Процесуалната допустимост на иска по чл. 422 ГПК ще се преценява едва след постъпване на заповедното производство, а дори и да бъде констатирана недопустимост на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то за ищеца съществува възможност да измени иска, като премине в осъдителен.

Въз основа на изложеното и оспорения съдебен акт следва да бъде отменен като преждевременно постановен, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 332 от 14.09.2026г., постановено по т.д. № 137 по описа за 2026г. на ОС Пазарджик, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3