Решение № 942 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20231100106001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от П. Л. Б. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 300000 (триста хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.3 вр.ал.1 вр.чл.253, ал.5 вр.ал.3, т.1 вр.ал.2, пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 01.12.2009г. с постановление по ДП № 38/2008г. на НСлС, пр.пр.№ 4-1612/2008г. на СГП, е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление в съучастие и при условията на продължавано престъпление, като през 2010г. бил внесен обвинителен акт и образувано нохд С-217/2010г. на СГС. Заявява, че съдът е постановил оправдателна присъда по повдигнатите му обвинения, която била потвърдено с решение по внохд П-54/2015г. на САС, но с решение по н.д.№ 940/2016г.

ВКС е върнал делото за ново разглеждане от САС, поради което било образувано внохд № П-23/2017г. на САС, по което бил признат за виновен. Сочи, че присъдата на въззивния съд била обжалвана от него и с решение по н.д.№ 450/2018г. на ВКС делото отново било върнато на въззивния съд за разглеждане. Пояснява, че по образуваното внохд № 926/2018г. на САС съдът е отменил решението на СГС по нохд № С217/2010г. и е върнал делото за разглеждане от първоинстанционния съд, който от своя страна го върнал на СГП. Твърди, че по образуваното след връщането ДП № 78/2019г. на СО при СП, пр.пр.№ 232/2019г. на СП, отново е бил привлечен като обвиняем по същото обвинение, а след внесен обвинителен акт било образувано нохд № 2151/2019г. на СНС, който го признал за виновен. Присъдата била потвърдена с решение по внохд № 536/2020г. на АСНС, но с решение по н.д.№ 470/2022г. от 19.05.2023г., което е 1 окончателно, ВКС го оправдал. Поддържа, че в резултат на протеклото 13 години и 6 месеца наказателно производство търпял негативни преживявания, изразяващи се в необходимостта да се явява за разпити и да присъства на проведените над сто съдебни заседания, като продължителният период оставил убеждение в близките и приятелите, че е извършил престъпленията, за които е бил обвинен, в резултат на което преустановили контакти с него и го изолирали. Пояснява, че не е могъл дори да намери подходяща на образованието и квалификацията си работа, тъй като потенциалните работодатели не желаели да го наемат, заради висящото наказателно дело. Счита, че тежкото положение, в което го поставило наказателното преследване е довело до заболявания на най-близките от семейството му – съпруга, майка и баща, които починали без да доживеят оправдателната му присъда. Предвид изложеното, предявява иск за присъждане на обезщетение за така нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне и накърняване на доброто му име в обществото и изграждане на неверие в правосъдната система, което обезщетение се търси от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковата претенция като недоказана. Твърди, че ищецът вече е бил осъждан за други деяния, поради което трудно защитима е тезата, че е търпял описаните негативни преживявания като резултат от посоченото наказателно производство. Счита, че дори да има нанесени вреди, то те не са в сочения интензитет и не обосновават присъждането на обезщетение в заявения размер.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

Видно от присъда № 5003/19.05.2023г., постановено по н.д.№ 470/2022г. на ВКС, I НО, ищецът П. Л. Б. е бил окончателно оправдан по повдигнато му от ПРБ обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.3 вр.ал.1 вр.чл.253, ал.5 вр.ал.3, т.1 вр.ал.1, пр.2 НК за това, че от 27.02.2008г. в гр.Враца е ръководил до 07.04.2008г. на територията на гр.София и гр.Враца организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК – структурирано трайно сдружение от три лица, като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.253 НК, както и в извършване на престъпление по чл.253, ал.5 вр.ал.3, т.1 вр.ал.2, пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 18.03.2008г. – 01.04.2008г. в гр.София, в изпълнение на решение на ръководената от него група и при условията на продължавано престъпление, по открити по негово разпореждане валутни сметки е получил парични суми, представляващи валутни преводи от чуждестранни кредитни институции с наредители американски граждани на обща стойност 906555 щ.д., за което знаел към момента на получаването им, че е придобито чрез престъпление измама, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък.

Установява се от приложен констативен протокол на ИВСС от 20.09.2023г., изготвен по повод проверка по чл.60а и сл. от ЗСВ, че наказателното производство, водено срещу П. Л. Б., приключило с горепосоченото окончателно съдебно решение, е с продължителност 13 години, 6 месеца и 18 дни, поради което е счетено, че същото надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване на делото, обосновало извод за уважаване претенция на Б. за присъждане на обезщетение за бавно правосъдие. От отразените в констативния протокол факти е видно, че П. Л. Б. е бил привлечен като обвиняем по наказателното дело с постановление на прокурор на СГП от 01.12.2009г.

(л.5 от КП, съответно л.70 от делото), като по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение подписка. Няма данни мярката да е била изменяна в по-тежка.

Протоколът потвърждава изнесените в исковата молба факти относно постановените 2 присъди при разглеждане на делото, вкл. постановяването на осъдителна присъда с налагане на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от десет години при повторното разглеждане на делото пред СГС.

Спорно е дали така протеклото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, е имало негативно отражение върху психиката, личния и професионалния живот на ищеца, както и с какъв интензитет е търпяното страдание.

За изясняване на този въпрос са събрани гласни доказателства.

От разпита на свидетеля Р.Х. се установява, че с П. Б. са приятели от 20 години, тъй като свидетелят притежава имот в с.Хайредин, откъдето е ищеца, поради което има преки наблюдения относно отражението на започналото наказателно дело в отношенията на Б. с живущите в селото. Свидетелят е категоричен, че в селото са го считали за престъпник, поради което не са желаели да контактуват с него и въпреки познанството не са го поздравявали. Посочва, че познати от селото му споделяли, че не желаят да се „разправят“ с престъпници, визирайки Б.. Заявява, че по негови наблюдения воденото почти 15 години наказателно производство се отразило негативно на психиката на ищеца, който бил съсипан, особено след постановяване на осъдителната присъда от СГС, в който момент смятал, че ако влезе в затвора не би излязъл оттам жив и това терзаело както ищеца, така и семейството му, от които съпругата му, баща му и майка му последователно починали преди оправдаването му.

Счита, че именно воденото наказателно дело се отразило неблагоприятно на здравето на близките му и поради това са си „отишли от този свят“. Посочва, че самият ищец му споделил, че не можел да си намери работа, поради висящите си наказателни дела, поради което го подпомагал финансово. Признава, че до 2012г. не е контактувал с П.

Б., тъй като е бил в затвора по данни на роднини.

От разпита на свидетеля Л. Б., син на ищеца, се установява, че баща му бил задържан през 2009г., когато било извършено претърсване на апартамента, в който живеели. Споделя, че това е притеснило всички – него, майка му и родителите на баща му, които вече не са живи.

Приложени са извлечения от актове за смърт, акт за граждански брак и удостоверения за наследници, от които се установява, че съпругата на ищеца А.М. Б.а е починала на 20.08.2012г. на 51 години, майка му Д.Д. Б.а е починала на 07.03.2023г. на 79 години, а баща му Л. П. Б. – на 13.06.2014г. на 78 годишна възраст.

От приложена справка за съдимост се установява, че П. Л. Б. е бил осъждан на лишаване от свобода, както следва: 1.) с присъда по н.о.х.д.№ 149/1996г. на ОС – Враца му е било наложено наказание ЛС при общ режим на изтърпяване, като към датата на повдигане на обвинението, от което се претендира обезщетение за вреди, същият е бил реабилитиран; 2.) с присъда по н.о.х.д.№ 578/2004г. на РС – Русе му е било наложено наказание ЛС при първоначален строг режим на изтърпяване, като за деянието е бил реабилитиран, считано от 27.02.2023г. Видно от приложените от ищеца свидетелства за съдимост с последваща дата, реабилитацията е отразена в бюлетина за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ подлежат вредите имуществени и неимуществени (чл.4), причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на 3 престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия/подсъдимия или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл.127 от Конституцията е органът, който привлича лица към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер чрез своите служители, които са част от структурата й.

Основателността на предявения от П. Б. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение се предпоставя от установяване на обстоятелството, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с окончателен акт и същият е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка.

Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди. В този смисъл, отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата е обективна.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за деяние, което съставлява престъпление от общ характер, за което са предвижда лишаване от свобода, и е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Привличането му е било осъществено с постановление на прокурор от 01.12.2009г. и му е била определена поС.на мярка за неотклонение подписка.

Наказателното преследване е приключило с влязла в сила на 19.05.2023г. оправдателна присъда, от който момент се поражда отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение при наличие на причинна връзка между него и вредите, чието обезщетяване се търси – така т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият съд намира за доказано, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с неяснота относно изхода на процеса, внушението у семейството, приятелите и познатите, че е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, развити от тези изживявания потиснатост и усещане за опетнено име в обществото.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a671b1f-37d9-4a31-b73d-980315a66d98