Акт от 08.11.2022, Административен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н И Е № 218

Гр. Сливен, 08.11.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря Ваня

Костова и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 218 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 64/11.07.2022 г., постановено по АНД № 135/2022 г. по описа на РС Нова Загора е потвърдено като законосъобразно НП № 7/16.03.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при

МОСВ, с което на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД гр.

Сливен, на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 80 лева.

Решението е обжалвано от "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е материално и процесуално неправилно и необосновано. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора, както и НП.

В с. з. касатора, чрез пълномощник поддържа жалбата и моли съда да отмени решението, предмет на касационен контрол. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите относно незаконосъобразността на НП. Твърди, че АНО неправилно е наложил санкция на основание разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени НП.

В с. з. ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция

"Източнобеломорски район" не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на РС Нова Загора да бъде оставено в сила.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, касационният съдебен състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 09.11.2021 г. в с. Езеро, общ. Нова Загора, във връзка с изпълнението на условията на разрешително № 0707/12.12.2001 г. за водовземане от подземни води с титуляр

"Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен е установено наличие на тръбен кладенец - ТК-l, разположен в землището на с. Езеро, общ. Нова Загора. Сливен. От същия се осъществявало общественото питейно - битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора като водите от подземните водоизточници посредством помпена станция "Депсизи" (ПС) директно се подавали до потребителите на населеното място.

В хода на проверката било установено, че в Басейнова Дирекция

"Източнобеломорски район" гр. Пловдив няма внесена процедура от дружеството-жалбоподател по учредяването на санитарно-охранителна зона на тръбен кладенец - ТК-1, разположен в поземлен имот № 000145, местността „Новия кладенец“ в землището на с. Езеро, общ.Нова Загора, с цел на водовземане за обществено питейно-битовото водоснабдяване на гр.Нова Загора. Към момента на проверката не са били предприети действия за учредяването на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, поради което проверяващите приели, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.

Въз основа на посочената констатация е съставен Констативен протокол № СЛ 393/09.11.2021 г., подписан от служители на Дирекцията и представител на санкционираното дружество.

Въз основа на него е съставен АУАН № 124/06.12.2021 г. като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН директорът на Басейнова дирекция

"Източнобеломорски район" издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации и на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите наложил на "Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.

За да потвърди наказателното постановление, НЗРС приел, че процесното нарушение е осъществено, доказано по несъмнен начин и съставомерно именно по разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите. Съдът обсъдил относими правни норми и с кратки, но ясни мотиви приел наказателното постановление за законосъобразно, поради което го потвърдил изцяло.

Решението на

Районен съд Нова Загора е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Същото е мотивирано и законосъобразно, като изводите в същото се споделят напълно от настоящата инстанция, при следните съображения:

Видно от доказателствата по делото, е установено по безспорен начин, че посоченото в НП административно нарушение е извършено от дружеството касационен жалбоподател. Според разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и: а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания.

В случая е безспорно, че на 09.11.2021 г. се осъществява общественото питейно - битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора като водите от подземния водоизточник тръбен кладенец ТК-1 посредством помпена станция "Депсизи" /ПС/ директно се подава до потребителите на населеното място. Установено е също така, че на терен са положени усилия за обозначаване и обособяване на необходимата санитарна зона, но дружеството-жалбоподател, като титуляр на разрешително № 0707/12.12.2001 г. за водовземане от подземни води не е инициирало процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона на кладенеца.

При тези данни законосъобразно дружеството е било санкционирано именно на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ с имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер.

Не се споделя доводът на касатора, че АНО не е приложил относимата санкционна правна норма. Действително в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ е употребено понятие изградена санитарно-охранителна зона. Това понятие характеризира завършването на процедурата по установяване на санитарно-охранителна зона, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3 от 16.10.2000 г.). Този извод следва от обстоятелството, че нито един елемент от сложния правен и фактически състав по установяването на СОЗ не е именуван изграждане. Установяването на санитарно- охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, включва дейностите по проучване, проектиране, учредяване и утвърждаване.

(чл. 1, ал. 1 от Наредба №

3 от 16.10.2000 г.) Маркирането на установената СОЗ е елемент следващ нейното утвърждаване и е дейност свързана по-скоро с известяването на съответните субекти за наличието на СОЗ, както и с нейната охрана. Този извод следва и от определението дадено в т. 13 на § 1 от ДР на Наредба № 3 от 16.10.2000 г., според което "утвърждаване на санитарно-охранителната зона" е учредяването с административен акт на границите на поясите на СОЗ и охранителните режими в тях.

В този смисъл, като е наложил санкцията на основание чл. 200, ал. 1, т. 26 от ЗВ, АНО правилно е приложил материалния закон. В този смисъл са Решение № 78 от 4.07.2019 г. на АдмС

- Сливен по КАНД № 65/2019 г., Решение № 111 от 29.07.2019 г. на АдмС - Сливен по КАНД № 106/2019 г. и решение

№ 48 от 30.03.2022 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 54/2022 г.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е мотивирано, постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.

В атакувания съдебен акт Районен съд Нова Загора е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на НП. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Същото следва да се определи в размер на 80, 00 лева за настоящата инстанция, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 64/11.07.2022 г., постановено по АНД № 135/2022 г. по описа на Районен съд Нова Загора.

ОСЪЖДА

"Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "6-ти септември" № 27, да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, направени по делото разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.