Решение № 522 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500031 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №3309/13.10.2022г. по гр.д.№9165/2021г. по описа на РСПловдив,III гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.410,ал.1 от КЗ,вр. с чл.49,вр. с чл.45 от ЗЗД от „Бул Инс“ АД против Община-**** за заплащане на сумата 13 906,40лв.,представляващи дължимото застрахователно обезщетение,което жалбоподателя е изплатил като щета по застраховка „Автокаско“,причинени от настъпило ПТП на 01.01.2017г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и исковата претенция да се уважи изцяло.

Въззиваемата страна Община-**** счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно,че жалбоподателят като застрахователно дружество е сключил договор „Автокаско“ с полица №***** с В. К. М.,която е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „А160 ЦДИ“ с рег.№*****,като договорът е сключен на 17.08.2017г. със срок до 16.08.2018г.Процесното ПТП е настъпило на 01.10.2017г.,като автомобилът е бил управляван от Д. М. А. по ул.“*****“ и при изпреварване на велосипед 1 същия е попаднал в дупка/шахта/,която е била необезопасена и несигнализирана,пред която е имало вода,при което на автомобила са били нанесени материални щети.За настъпилото ПТП е бил съставен протокол за неговото настъпване и е била заведена щета при жалбоподателя,по която същия е изплатил сумата от 13 881,44лв. на собственика на автомобила,като е била удържана сумата,дължима по полицата като вноски за застраховката и на собственика са били изплатени чисто 13 250,26лв.Така посочената сума е била изплатена на три пъти-на дата 18.12.2017г.-сумата от 4000лв.,на дата 02.01.2018г.-сумата от 4000лв. и на дата 04.01.2018г.-сумата от 5250,26лв.Тъй като жалбоподателя е изплатил обезщетението за насъпилото ПТП,същия встъпва в правата на застрахования и претендира за заплащане на обезщетението за настъпилите вреди.Въззиваемата страна е собственик на пътищата и отговаря за пътя и намиращите се на него шахти и останали съоръжения съобразно ЗМСМА.От събраните по делото доказателства се установява,че ПТП е настъпило на 01.10.2017г.Действително по делото са събрани доказателства за настъпилото ПТП и тъй като към момента на неговото настъпване между страните е съществувал договор „Автокаско“,по силата на който застрахователя следва да изплати щетите по автомобила на собственика му и да претендира за регресно заплащане на обезщетнието.Но в исковата молба жалбоподателя е посочил като дата на събитието 01.01.2017г.,а на тази дата не се установява да са настъпили вредите по автомобила,тъй като и към нея не е било налице валиден договор „Автокаско“ за автомобила.Както сочи жалбоподателя,възможно е да е допусната техническа грешка в описанието на събитията по исковата молба,но съдът се придържа единствено към исковата молба и е длъжен да реши спора съобразно посоченото в нея.На жалбоподателя в първоинстанционното производство е била дадена възможност в три заседания да отстрани допуснатата техническа грешка,но същия дали поради небрежност или друга причина не е отстранил същата,поради което за съда е останала меродавна датата 01.01.2017г. за настъпване на ПТП.При това положение не се установява да са настъпили посочените в исковата молба събития и факти,поради което правилно районния съд е отхвърлил исковата претенция и решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Настоящата инстанция намира,че не следва да коментира събраните доказателства,тъй като не се установи настъпването на деликта на посочената дата 01.01.2017г.,поради което исковата претенция остава неоснователна и недоказана.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение и такива следва да се присъдят съобразно НМРАВ в размер на 400лв.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3309/13.10.2022г. по гр.д.№9165/2021г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.

2

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК-***** с адрес:гр.***** да заплати на Община-***** направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3