Решение № 934 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330103393 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 57 СК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС от Й. Р. срещу И. Р..

Ищецът, твърди че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение на ПРС, като семейното жилище, било предоставено за ответницата и малолетното им дете. Първоначално ползвали имота заедно до*** г. Твърди, че след тази дата не ползвал жилището. Апартаментът се ползвал само от ответницата, като след навършването на пълнолетие на сина им била образувала производство за защита от домашно насилие, с което продължава да го лишава от ползване. Тъй като бил лишен от възможността да ползва имота намира, че се дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем за имота. Иска присъждането на сумата от 5030 лева за периода от 13.07.2017 г. до 29.04.2020 г. и сумата от 6680 лева за периода от 30.04.2020 г. до 08.03.2022 г. Претендира разноски.

Ответницата подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, като взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че в разговори с ищеца винаги е заявявал отказ от правото да претендира обезщетение, като искал имотът да се ползва от ответницата и сина им до навършването на 20 години. Поради това той продължил да ползва имота и след *** г., а ответницата основно живеела в с. ***. През 2021 г. ищецът отново се нанесъл в жилището и живели всички заедно. Имало постигната уговорка за прехвърлянето на имота на сина им, но ищецът се отказал. Оспорва размерът на 1 претенцията. Прави възражение за погасителна давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че имотът е съсобствен между страните при равни права, както и че ползването му било предоставено за ответницата.

От решението по развода се установява, че ползването е било представено на ответницата и на малолетния им син, без да е определен срок за това. Решението е влязло в сила на *** г. по отношение на ползването на имота, като до началото на процесния период се признава, че жилището е ползвано заедно от бившите съпрузи.

Представен е и договор за наем от *** г. сключен между ищеца и трето лице.

Документът не е подписан от ответницата, няма достоверна дата и не удостоверява реално ползване на наетия имот от страната.

От приложеното производството по гр.д. № *** г. на ПРС се установява, че на *** г. срещу ищеца от ответницата е била подадена молба за защита от домашно насилие. Издадена е заповед за защита от ***г., която е изпратена на органите на МВР за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че именно вследствие на нейното действие отвентикът е бил изведен от съвместно ползваното жилище.

След тази дата данните за ползването на жилището от ищеца са противоречиви.

Основните се намират в показанията на свидетеля Рангел Р., който е син на страните по делото. Той заявява, че е живял в жилището със своята майка до навършването на 18 години (на *** г.). След пълнолетието отново живял с майка си в същото жилище до началото на 2021 г. месец март- април. След това започнал да живее с баща си до лятото на 2021 г., когато свидетелят напуснал жилището. След март-април 2021 г. майка му- ответницата, основно живеела в село***, а той нямал представа къде живее баща му. Така изложените факти влизат в противоречие със следващите му изявление, че от настъпването на пълнолетие до лятото на 2021 г. е живял в имота само с баща си.

Наред с това свидетелят не отговаря на зададен въпрос за това дали баща му е живял постоянно в жилището, а след това заявява, че за периода от 2017 г. до март 2021 г. баща му е идвал в жилището за различни мероприятия, празници и събития, като е преспивал в имота. Имало периоди от по ден-два-три, в които и страните и свидетелят са ползвали имота.

Предвид противоречията и неяснотата в показанията на свидетеля, същите следва да бъдат взети предвид единствено за обстоятелствата, които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. На първо място за процесния период с категоричност се установява, че ищецът не е ползвал жилището за времето до ***., 2 когато синът на страните е навършил пълнолетие. В тази част показанията са непротиворечиви и се подкрепят от приложеното дело по ЗЗДН. След това свидетелят заявява, че е живял, както основано със своята майка- ответницата, така и само със своя баща- ищецът, до 2021 г. При тези противоречия показанията на свидетеля не могат да бъдат кредитирани. Следва се да приеме, че ответникът за този период- до началото на 2021 г. също не е ползвал жилището, доколкото няма доказателства за обратното и в самия отговор на исковата молба ответницата посочва, че са заживели заедно от тази година- 2021 г. За съвместно ползване през 2020 г. няма изложени твърдения. За периода от месец март 2021 г. от показанията на свидетеля се установява, че ищецът е започнал да ползва жилището заедно с него до лятото на същата година. Този извод се подкрепя и от подадената от ответницата на 20.08.2021 г. молба за защита от домашно наличие, в която се иска налагане на мярка по чл. 5, т. 2 ЗЗДН- отстраняване от жилището, като изложените обстоятелства са признати от насрещната страна- ищец по настоящото дело. След това по делото няма данни за прекратяване на ползването дори след образуването на делото по ЗЗДН и постановеното отстраняване от жилището. По приложеното гр.д. № *** г. на ПРС няма данни за изпълнение на заповед за незабавна защита и отстраняването на ищеца до *** г. От тази дата е представена докладна записка на служител на МВР, извършващ връчване на съдебните книжа, възпроизвеждаща беседа с ответницата, при която се е установило, че ищецът- Й. Р., не живее на адреса. Посоченият документ следва да бъде възприет, доколкото удостоверява изявления на страна по делото за неизгодни обстоятелства пред административен орган при и по повод изпълнение на неговите задължения.

Останалите докладни записки възпроизвеждат изявления на трети за спора лица и благоприятни за съответната страна обстоятелства и нямат доказателствена стойност.

От тази дата до края на процесния период- 08.03.2022 г. не се установява ищецът отново да е ползвал жилището.

Възраженията на ответницата, че не ползва жилището, защото живее в къща в село *** не се установяват с категоричност. В тази насока са събрани гласни доказателствени средства, но ползването на къщата в село *** не изключва ползването на жилището в гр. ***. Тук следва да се вземат предвид изявленията на самата страна в производството по ЗЗДН, където е поискала и е било постановено отстраняване на ищеца от съвместно обитаваното жилище в гр. ***. Признание за окончателно напускане на имота от нейна страна има от *** г.- след процесния период.

Останалите разпитани свидетели не обосновават приемането на друга фактическа обстановка. Свидетелят Н. С. изнася данни за това, че ищцата е ползвала имот в село *** от *** г. Той няма преки впечатления за ползването на процесния имот и показанията му не обосновават неговото освобождаване от ответницата и предоставянето му на ищеца. Точно в обратна насока за самите изявления на ответницата в производството по ЗЗДН, където признава съвместно ползване на имота 3 след този момент- към лятото на 2021 г. За пълното му освобождаване има данни след процесния период, когато ответницата заявява, че повече няма нужда от защита по отношение на този имот.

С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС /съотношението е на специална към обща разпоредба/ и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай обаче трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумение изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК.

Като съобрази даденото тълкуване, това, че в решението по брачното дело не е определен срок за ползването на имота и такъв не се предвижда при съсобствено жилище в нормите на СК, следва да се приеме, че в настоящия случай между страните е възникнало наемно правоотношение във връзка с ползването на семейното жилище и предявените искове и за двата периода за с правна квалификация чл. 57, ал. 2 ЗС.

Постановеното по брачното дело решение дава право на ответницата да ползва имота и създава задължение за ищеца да търпи това състояние. При така установените факти, съдът намира, че ищецът има право да получи цена за ползата, от което е бил лишен. Възникналите между страните правоотношения следва да се уредят от разпоредбите на чл. 57 СК, като не се дължи цена за ползваната от ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ- чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс от 2009 г. В този смисъл Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК.

От ангажираните доказателства не се установява страните да са уговорили ползването да е безвъзмездно. В тази насока е представена декларация, подписана от ищеца, че не възразява ответницата да ползва имота, но в нея няма изявления ползването да е безвъзмездно.

С оглед на изложеното, реално ползване на имота от ищеца се установява само за периода от месец март 2021 г. до 05.10.2021 г. За това време не следва да бъда присъждан среден пазарен наем, защото страната е упражнявала правото си на собственост, съответно ответницата не е ползвала неговата част.

4

Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което съдът приема за основателно. Съгласно нормата чл. 57, ал. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение. Наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата- дори да не е определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище (в този смисъл е Решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641/2011 г. на ВКС, III г. о.). Липсата на определена наемна цена не може да промени характера на възникналото по силата на решението правоотношение. Дължимата по него престация е за среден пазарен наем, с периодичен характер е и се погасява с кратката 3-годишна давност. В този смисъл Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о. и Решение № 260385 от 12.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1728/2020 г.

Ето защо искът е неоснователен и за периода от 13.07.2017 г. до 08.03.2019 г.

Предвид изложеното на ищеца се дължи плащане в размер на средния пазарен наем за периода от 09.03.2019 г. до 29.04.2020 г., когато синът на страните е навършил пълнолетия, за периода от 30.04.2020 г. до 28.02.2021 г., от когато е започнал да ползва имота и за периода от 05.10.2021 г. до 08.03.2022 г. За определянето на средния пазарен наем е приета СТЕ, като дадените стойности следва да бъдат съобразени с периодите, за които се уважава предявения иск. Така за първия период дължимото обезщетение е в размер на 1480.25 лева, като същото е определено на база 1/4 от средния пазарен наем. С Решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г. , IV г. о. и Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г., IV г. о., ГК, е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, сумата която се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина. За втория период ответницата дължи среден пазарен наем в размер на 2496.65 лева за 1/2 ид.ч. от жилището, а за третия в размер на 1278.37 лева.