Решение № 120 от 23.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600071 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 12/16.12.2025г., постановена по НОХД № 145/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян, подсъдимият С. Л. П. е признат за виновен в това, че на 10.01.2025г. в к. к. „Пампорово“, община Чепеларе, област Смолян, в хотел „Р.“, стая № *, без надлежно разрешително, в черен пепелник, намиращ се върху черно-кафява маса в средата на стаята, е държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1 от ЗКНВП, а именно: марихуана с нето тегло 0,165 г, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13,10 тегловни %, на стойност 3,30 лв., като случаят е маловажен и деянието представлява престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.

На основание чл.354а, ал.5 вр. чл.54 от НК на подсъдимия е наложено наказание глоба в размер на 400,00 лв.

Съгласно чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му по-тежко обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК за държане на 1 високорисково наркотичното вещество марихуана с нето тегло 0,165 г без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП.

Със същия съдебен акт подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 10.01.2025г. в к. к. „Пампорово“, община Чепеларе, област Смолян, в хотел „Р.“, стая № *, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1 от ЗКНВП и Приложение № 1-Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, както следва:

-върху дървена черно-кафява маса в средата на стаята е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана, с нето тегло 0,935 г, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 13,08 тегловни %, на стойност 18,70 лв.;

-върху матрак на пода до прозореца на стаята е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 94 броя жълти таблетки с неправилна, правоъгълна форма и открояваща се щампа „ш“, с общо нето тегло 37,976 г /нето тегло на една таблетка 0,404 г/, представляващи МОМА; Екстази, с 44,75 тегловни % активно вещество, на обща стойност 1898,80 лв.;

-върху матрак на пода до прозореца в стаята е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - бучки и прах от бяло вещество, разпределено в шестнадесет броя полиетиленови свивки, с общо нето тегло 75,104 г., с 11,6 тегловни % амфетамин на стойност 3004,16 лв. престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

На основание чл.354а, ал.1 вр. чл.54 от НК на подсъдимия е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000,00 лв.

Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия П. е наложено едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение според чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години. На 2 основание чл.23, ал.3 от НК към него е присъединено и наказанието глоба в размер на 5000,00 лв.

При изпълнение на санкцията лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на 10.01.2025г., като един ден задържане се зачита за един ден наказание лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото.

На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, а именно: марихуана с нето тегло 0,165 г, марихуана с нето тегло 0,935 г, 94 броя жълти таблетки с общо нето тегло 37,976 г МОМА; Екстази и бучки и прах от бяло вещество, с общо нето тегло от 75,104 г амфетамин, като остатъците от същите вещи следва да се унищожат от органите на Агенция „Митници“.

Постановил е веществените доказателства:

- 1 бр. мобилен телефон „Айфон 15 про“ , 1 бр. черен на цвят силиконов гръб /кейс/, сим-карта „Telenor“ с номер *** - да се върнат на подсъдимия С. П.;

- опаковки и един брой празна ръчно свита цигара с бяла филтърна хартия - да се унищожат като вещи без стойност.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 690,24 лв.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв.Н.С., защитник на подсъдимия П., с оплакване за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост. Прави се искане за отмяната й, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Алтернативно се предлага да се постанови нова, с която подсъдимият да се оправдае по възведените обвинения или да се намали наложеното наказание до предвидения в Общата част на НК минимум.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и трябва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

3

Подсъдимият П. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Молят присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на контролирания съд или да се постанови оправдателна такава.

Подсъдимият, в последната си дума, иска да бъде оправдан.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е основателна.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да се санира от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.

В случая липсва една от законно установените части на присъдата, а именно - мотивите. Според чл.305, ал.3 от НПК в мотивите първоинстанционният съд е длъжен да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствата и тезите на страните, следва да изложи аргументи защо приема доводите на едни страни и отхвърля позицията на други.

Окръжен съд гр.Смолян е изпълнил задължението си да изложи фактическата установеност, която приема. Спрял е вниманието си на 4 доказателственото средство протокол за претърсване и изземване, приобщените с него веществени доказателства, както и на заключението на химическата експертиза. Обърнал е внимание на спорните обстоятелства.

Анализирал е събраните по делото гласни доказателства. Посочил е кои от тях кредитира, на кои не дава вяра и по какви съображения. Извън неговото полезрение обаче са останали заключението на компютърно-техническата експертиза /л.93-104 от досъдебното производство/, други писмени доказателствени средства и писмени доказателства.

При излагане на правните си изводи първоинстанционният съд е проявил пестеливост, която е равнозначна на липса на мотиви. Не е изложил съображения за съставомерните признаци на престъпленията, за които подсъдимият П. е признат за виновен. Не е аргументирал изпълнителното деяние „държи“, стойността на предмета на деянията, в необходимата степен тяхната субективна страна и маловажността на случая при престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Не е разсъждавал дали са налице две престъпления или се касае за усложнена престъпна дейност по чл.26 от НК.

При внимателно проследяване на предмета на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, в частта за 94 броя жълти таблетки, се установява, че същите фигурират в отделните части на проверявания съдебен акт, а също и в тези на обвинителния акт, индивидуализирани по различен начин.

Според заключението на химическата експертиза /л.81-82 от досъдебното производство/ иззетите 94 броя жълти таблетки са с неправилна, правоъгълна форма и открояваща се щампа „m“, с общо нето тегло 37,976 г, с нето тегло на една таблетка 0,404 г, и представляват МDМА; Екстази, с 44,75 тегловни % активно вещество.

В диспозитива на присъдата тези жълти таблетки са посочени като МОМА; Екстази, с щампа „ш“. В мотивите въпросната щампа е пропусната, а наркотичното вещество фигурира като МОМА; Екстази /л.143 от НОХД ОС гр.Смолян/, Екстази; МDМА /л.145 от НОХД ОС гр.Смолян/, Екстази /л.148 от НОХД ОС гр.Смолян/.

Подобни несъответствия с химическата експертиза правят съдебния акт необоснован. Разминаванията в индивидуализацията на предмета на престъплението в различните части на присъдата са равнозначни на липса на мотиви, тъй като не може да се разбере действителната воля на решаващия 5 съд за един от признаците от обективна страна на престъпния състав, какъвто е наркотичното вещество. Тези противоречия не следва да се разглеждат като очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.33а от НПК.

Липсата на мотиви представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК. Неизлагането на дължимия правен анализ, наличието на противоречия са пречка да се извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и съществено нарушение на процесуалните права на страните. Очертаното процесуално нарушение опорочава постановената присъда и е основание за нейната отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси чрез достъп до съд.

Практиката на Европейския съд по правата на човека е последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на съображения ограничава справедливостта в процеса.

Липсата на мотиви е процесуално нарушение, което е неотстранимо от въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и има за последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Смолян, от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Настоящата инстанция намира, че за прецизност следва да посочи, че в обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство, 94 броя жълти таблетки също фигурират под различни наименования. Тези несъответствия следва да бъдат отстранени чрез подходящ процесуален способ.

Поради наличието на абсолютно процесуално нарушение не следва да се обсъждат съображенията на защитата относно доказаността на обвиненията.

С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

6

О Т М Е Н Я присъда № 12/16.12.2025г., постановена по НОХД № 145/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Смолян, от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.