Решение № 4225 от 09.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4225 гр. С, 09.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110107871 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания спрямо СП. П.

Т.- лично и като наследник на В. Х.в Т., починал на 17.07.2022 г., Е. В. Ч.като наследник на В. Х.в Т., починал на 17.07.2022 г., и Х. В. Т.- като наследник на В. Х.в Т., за следните суми, при условията на разделна отговорност:

- за СП. П. Т., 4/6 от общото задължение, а именно- сумата от 4117,43 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „МЛ.“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап. 104, с присъединен абонатен № *****, сумата от 730,41 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., сумата от 64,15 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 12,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.06.2022 г., до окончателното плащане,

- за Е. В. Ч., 1/6 от общото задължение, а именно- сумата от 1029,36 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „МЛ.“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап. 104, с присъединен абонатен № *****, сумата от 121,74 лв., 1 представляващо обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., сумата от 10,23 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 2,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.06.2022 г., до окончателното плащане, и

- за Х. В. Т., 1 /6 от общото задължение, а именно- сумата от 1029,36 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „МЛ.“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап. 104, с присъединен абонатен № *****, сумата от 121,74 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., сумата от 10,23 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 2,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.06.2022 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30588/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.

В исковата молба ищецът поддържа, че ответниците са се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот- Апартамент № 104, находящ се в гр. С, ж.к. „МЛ.“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, с присъединен абонатен № *****. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да се установи със силата на пресъдено нещо спрямо ответниците дължимостта на процесните суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с изпълнение на указанията, дадени от съда по ч. гр. д. № 30588/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от 2 ответника Х. В. Т., в който последният поддържа, че не се намира в облигационно отношение с ищеца и не дължи претендираните суми. Не оспорва доставката и размера на начислените суми за топлинна енергия и дялово разпределение, както и тези за забава. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение. Позовава се на изтекла в негова полза кратка погасителна давност. Поддържа, че е направил отказ от наследството на В.

Х.в Т.. Претендира присъждането на разноски за двете производства за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1,т. 2 ЗАдв.

Ответникът Е. В. Ч. чрез своя процесуален представител оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца като заявява, че е направила отказ от наследството на В. Х.в Т.. Не оспорва размера на начислените от ищеца суми, но оспорва тяхната дължимост. Позовава се на изтекла в нейна полза кратка погасителна давност. Претендира присъждането на разноски за двете производства за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1,т. 2 ЗАдв.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът СП. П. Т., заявява, че не следва да отговаря по предявените искове, тъй като щом всички документи, издавани от ищеца са на името на другия ответник Е.

Ч., то дружеството е приело, че именно тя е потребител на топлинна енергия, а не вещния ползвател. Поддържа, че откриването на партидата е със силата на договор между лицето и топлопреносното предприятие. Позовава се на изтекла в нейна полза погасителна давност. Претендира разноски за двете производства.

По делото е постъпило становище от „Техем Сървисис“ ЕООД, в което е изложено, че в процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, е била разпределяла топлинна енергия по система за дялово разпределение от дружеството. Към молбата са приложени 2 бр. индивидуални справки и 2 бр. отчети.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 30588/2022 г. по описа на СРС, 168-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжниците, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото 3 дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че през исковия период до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Единственият спорен въпрос по делото е свързан с това дали ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение. В случай на конкуренция на основанията вещният ползвател се явява задължен за потребения консуматив по аргумент от чл. 57 от Закона за собствеността, който повелява, че именно ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.

Видно от приложения по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том II, рег. № 2048, нот. дело № 227/2001 г., от 20.12.2001 г., при нотариус Лозан Лозанов, със съдебен район на действие- СРС, рег. № 44 в НК, ответницата СП. П. Т. и В. Х.в Т. са дарили на ответницата Е. В. Ч. процесния Апартамент № 104, с адрес в гр. С, ж.к. „МЛ.“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, като са запазили правото си на пожизнено ползване спрямо имота.

При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, което има право да ползва чуждата 4 вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, която тя дава- арг. чл. 56, ал. 1 ЗС . Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Ето защо лице, което е носител на т. нар. гола собственост, не се явява страна по материалното правоотношение, възникнало от договор за продажба на топлинна енергия.

По делото е прието като писмено доказателство и заявление-декларация от 20.03.2014 г., от която се установява, че ответницата и собственик на процесния имот Е. В. Ч. е подала молба за смяна на партидата за исковия топлоснабден имот на нейно име съгласно Общите условия на ищцовото дружество.

Страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, като „потребител на топлинна енергия“ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Няма пречка обаче договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само със собственика, а не с вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни права. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От същото следва, че ответницата Е. В. Ч. е страна по облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР- чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.