Акт от 08.03.2023, Административен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 264 гр. Габрово, 8.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от осми март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА като разгледа материалите по адм. дело № 21 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-183 от 30.01.2023 г., подадена от Г.А. ***, ЕГН: ********** чрез адв. И.В. ***, против „заповед по чл. 84, ал. 6 от ЗМВР на началник РУ Полиция – Габрово за предаване на задържан автомобил с протокол за доброволно предаване – уведомително писмо 175200-610 от 19.01.2023 г.“ или „разпореждане на началника на РУ на МВР – Габрово, с което е разпоредено връщане“ на посочен в жалбата автомобил, какъвто е диспозитивът на първоначално постъпилата жалба, погрешно адресирана пред Районен съд Габрово, препратена в последствие по подсъдност в Административен съд – Габрово /АСГ/.

Тъй като жалбата е била директно депозирана в съда, на основание чл. 152 от АПК АСГ е изискал от началник РУ – Габрово при ОД на МВР – Габрово преписката по така посочените като оспорени актове за прилагане по делото.

С писмо от 14.02.2023 г. началник РУ – Габрово представя Протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР от 16.11.2022 г. и документ, наименован „Данни за обект“ относно предаденото МПС - автобус Ивеко с посочена рама *, рег. номер *, националност: Испания, тип МПС: *, в който е отразено, че вещта е открадната, незаконно присвоена или изгубена и се изземва на основание чл. 84 от ЗМВР, за което се уведомява бюро СИРЕНЕ. Документът е създаден на 15.11.2022 г. и се изпраща автоматично на бюрото чрез АИС ИД – Н.ШИС. Безспорно в случая е налице реализация на хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР – съставяне на протокол и доброволно предаване на вещта от жалбоподателя на органите на МВР на посоченото основание, отразено и в този протокол за предаване.

След изрично повторно служебно изискване, по делото е приложена Заповед № 17523-23 от 16.01.2023 г. на началник Районно управление – Габрово при ОД на МВР – Габрово, с която на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е разпоредено връщане на собственик /пълномощник/: Maxim Ursu, персонален код – *, Република Румъния, с посочен адрес, на доброволно предадено МПС марка *, цвят бял, с 1 бр. автоматичен ключ, сгъваем, с надпис на метална част А 602.

Въз основа на тази Заповед на легитимиращо се с пълномощно, издадено от заявителя /правоимащо лице/, лице е предаден на същата дата с Протокол за връщане на вещ, иззета по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР същата вещ, описана в заповедта, като тази заповед е цитирана в протокола и в него е посочена същата марка и тип МПС, същият номер на рама и ключ. АСГ намира описаните елементи за достатъчни с цел индивидуализация на предаденото от жалбоподателя и в последствие върнато на заявителя /правоимащо лице/ МПС, т.к. номерът на рама е уникален за всяко МПС, което е идентифицирано и като марка и модел. Не са налице нормативни изисквания за отразяване и на други индивидуализиращи белези.

С Уведомително писмо изх. № 175200-610 от

19.01.2023 г. на началник РУ – Габрово до жалбоподателя А. последният бива информиран за връщането на автомобила на „законния му собственик“ в Кралство Испания, като в писмото отново МПС е индивидуализирано със същите белези.

В първоначално подадената жалба изрично се сочи, че се оспорва „разпореждането на началника на РУ на МВР – Габрово, с което е разпоредено да бъде върнат въпросния автомобил…“, както и „да се окаже съдействие на собственика и български гражданин А. и ако автомобилът не е напуснал границите на Република България, това да не става“.

С Разпореждане № 179 от 14.02.2023 г. съдът информира жалбоподателя, че искането му не е конкретно и ясно и че същият следва да посочи какъв е точният предмет на жалбата му. По отношение направеното искане в първоначално подадената от него жалба – отмяна на „заповедта по чл. 86, ал. 6 от ЗМВР“ и отмяна на „Разпореждането на началник РУ на МВР – Габрово, с което е разпоредено да бъде върнат“ процесния автомобил съдът намира, че същото е недопустимо. Липсва „акт по чл. 86, ал. 6 от ЗМВР“, който да може да бъде обжалван. Заповедта, с която се разпорежда връщане на автомобила на „законния му собственик“, издадена на основание чл. 86, ал. 8 от същия нормативен акт от началник РУ - Габрово, не може да се обжалва от А. поради липса на правен интерес. В тази насока съдът вече е изложил веднъж мотиви, но тъй като следва окончателно да остави жалбата в тази й част без разглеждане, следва на кратко да ги преповтори:

С Решение № 4 от 16.03.2017 г. на

Конституционния съд на РБ по к. д. № 16/2016 г. /Обн., ДВ, бр. 26 от 28.03.2017 г./ са обявени за противоконституционни разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; посл. доп., бр. 13 от 2017 г./, както и на чл. 84, ал. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи в частта й "в

5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта". В решението е прието, че актът на прокурора, издаден по реда на чл. 84 ЗМВР, има характера на административен акт и постановявайки го в този случай прокурорът действа като административен орган. В тази връзка съдът е указал на страната, че Заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР е административен акт, за издаването на който следва да са изпълнени посочените в разпоредбата условия – искане за връщане от държавата членка, което има за предмет иззетия автомобил и е постъпило в 60-дневен срок. Регистриращата договаряща страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се въвеждат в ШИС - член 105 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. При изпълнението им и установяване на идентичност на данните на исканата и иззета вещ, компетентният административен орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед, с която да разпореди връщането на вещта на правоимащото лице, съответно – при отсъствие на някое от тях – да постанови отказ за връщане на веща. Като административен акт, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред от заинтересованите страни.

Жалбоподателят обаче не е адресат на заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР. С издаването й не се засягат и негови субективни права и законни интереси. Процесното МПС е издирвана вещ, видно от приложените по делото доказателства, като същото е предоставено с протокол за доброволно предаване по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР от лицето, в което тя се е намирала към момента на издаване на акта /жалбоподателя/, а въз основа на ал.

5 е върнато на заявителя на неправомерното действие, легитимиращ се като негов собственик, чрез негов упълномощен представител. ВАС приема в редица свои актове, че със заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР не се засягат претендирани субективни права и законни интереси на жалбоподател, от когото вещта е иззета на това основание, тъй като актът няма за предмет засягане на правото му на собственост или други негови права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т.

3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра.

Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост върху вещта, не е пряко, т.к. то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала.

Пряко неблагоприятно въздействие в правната сфера на жалбоподателя би било налице при издаване на акт за принудително изземване на вещта, какъвто в случая нито е издаван, нито се обжалва. Отмяната на заповедта за връщане на вещта на правоимащото лице няма да породи преки благоприятни правни последици в правната сфера на жалбоподателя, тъй като тя не води автоматично до целения от него правен ефект – връщането на вещта в патримониума му. Такива биха настъпили само в хипотезата на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, при реализиране на отрицателното условие в разпоредбата – ако в 60-дневен срок не постъпи искане от държавата – членка, компетентният орган е длъжен да върне иззетата или доброволно предадена вещ. За разлика от правните последици на заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, при издаване на акт по чл. 84, ал. 9 ЗМВР, който не е благоприятен за адресата, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорваното му по съдебен ред. В случая обаче жалбоподателят не е правил такова искане пред административния орган, нито последният е издал ИАА, с който отказва да удовлетвори такава негова претенция. Не е сформиран и мълчалив отказ, който евентуално би могъл да бъде обект на оспорване пред съда. В този смисъл: Решение

№ 1429 от 9.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2022 г., V о. Целеното връщане би било възможно в хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР или в спор за собственост, но не и при оспорване на атакувана пред АС заповед по ал. 8, която е с предмет отношения между трети за жалбоподател лица. В този смисъл жалбоподателят разполага с други правни средства за защита на твърдяното право на собственост и доводи за нарушения на чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията за правата на човека и основните свободи са неоснователни. В същия смисъл е и установената съдебна практика на ВАС по сходни казуси - Определение № 14435 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2020 г., Определение № 1808 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 182/2020 г., Определение № 1171 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 408/2020 г., Определение № 17677 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2019 г., Определение № 16064 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2019 г., Определение № 12634 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2019 г., Определение № 574 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2018 г., Определение № 1834 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 536/2019 г., Определение № 8737 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2018 г., Решение № 8248 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 374/2019 г., Решение № 6545 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2017 г., Определение № 4698 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2019 г. и др.

Въз основа на така изложеното жалбата на А. против „заповед по чл. 86, ал. 6 от ЗМВР на началника на РУ Полиция – Габрово“ и „Разпореждането на началника на РУ на МВР – Габрово, с което е разпоредено да бъде върнат въпросният автомобил“ следва да се остави без разглеждане като недопустима.

На 28.02.2023 г., с документ, наименован

„Уточнение към жалба“, жалбоподателят е посочил, че „се обжалват действията на В. Т. по връщане на процесното МПС с протокол“, с които той го предава на „законния собственик“ – видно от изпратено до жалбоподателя писмо изх. № 175200-10 от 19.01.2023 г. на ОД на МВР – Габрово, подписано от началник РУ „Полиция“ – Габрово Недко Димитров, с което писмо А. е уведомен, че автомобилът е върнат на законните му собственици. Прави се искане „да се установи по правен път ли е жалбоподателят добросъвестен собственик на автомобила и от такъв ли е закупено МПС-во“, което искане е недопустимо да се разглежда в настоящото производство и по реда на АПК. Сам в допълнението си жалбоподателят сочи, че „е налице спор за материално право, който следва да бъде решен по надлежния за това ред“, на което съдът следва да напомни, че това не е редът по АПК, във вр. с чл. 84 от ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че АСГ „не обсъжда дали са правилни доводите му в тази част на жалбата“, но съдът и няма право да излага такива съждения в светлината на гореизложеното. Съдът не се явява и „предубеден“ в тази връзка, т.к. няма правомощията изобщо да решава подобни въпроси. Въпросът за собствеността не е и не може да бъде „предрешен“ по същата причина.

В пункт № 4 от жалбата още веднъж се сочи, че тя касае „неправомерно действие и поведение на органите на МВР – Габрово „поради наличието на прокурорска преписка № 3428/22 година по описа на РП – Габрово“. Тази вещ, според жалбоподателя, е доказателство по така образуваната прокурорска преписка и липсата й би затруднила разкриването на обективната истина по него.