Решение № 169 от 20.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520202366 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. К. А., чрез адв. Н. В., депозирана против наказателно постановление № 38-0006623/06.11.2023г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т.

1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. По т. 2 от наказателното постановление, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и по т. 3 от наказателното постановление, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

1

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с това се инвокират доводи, че процесното наказателно постановление не съдържа всички изискуеми от чл. 57 ЗАНН реквизити, а именно липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и не е посочено, въз основа на кои установени факти следва да се приеме, че водачът затруднява останалите участници в движението, не е посочено в какво конкретно се изразява техническата неизправност и въз основа на какви законови критерии е прието, че тя е опасна, тъй като в изброените в Приложение 5, част І, т. 1.1.14 неизправности липсва „спирачен диск с нарушена цялост“. Релевират се доводи, че опасните неизправности са посочени в Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и така описано нарушението само формално изпълнява изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и нарушава правото на защита на жалбоподателя. Посочва се, че не е описано какъв тип са спирачните дискове, разстоянието между осите, натоварването на осите и дали барабанът е износен, прекомерно износен, надраскан, напукан, несигурно закрепен, счупен, които обстоятелства според жалбоподателя са от съществено значение при квалификацията на нарушението, предвид различните хипотези в нормативните актове.

На следващо място се инвокират доводи, че констатираните неизправности са квалифицирани като три отделни нарушения, всички по чл.

139, ал. 1, т. 1 ЗДвП като са наложени три отделни наказания, за всяко едно от тях, съобразно санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП повелява движещите се моторни превозни средства да бъдат технически изправни, а съгласно чл. 101, ал. 4 ЗДвП неизправностите и тяхната квалификация се определят именно с Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Разпоредбата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП, също предвижда наказание за всеки, който управлява технически неизправно ППС, като размерът на глобата е в зависимост от вида на констатираните неизправности. На последно място се развиват съображения, че в наказателното постановление липсва задължителен реквизит, посочен в чл.

57, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, а именно не е посочено пред кой съд подлежи на 2 обжалване наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява . Депозирано е писмено становище, в което се моли да бъде отменено наказателното постановление по доводите изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Към административнонаказателната преписка е депозирал становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за доказаност на нарушението.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 01692/04.10.2023г. против жалбоподателя, за това, че на 04.10.2023г., „Русофили“ - Русе, в посока вход град Русе като водач товарен автомобил Ивеко Старлис АТ 440 С42 ТП, с рег. № *****, категория N 3, с прикачено полуремарке категория О 4, с рег. № Т 47 53 ЕЕ, извършващ превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България, по маршрут Попово – Русе – Попово, съгласно заповед № 35/28.08.2023г., в момента на проверката без товар за следните нарушения 1. Извършва превоза с ППС полуремарке, на което има спирачен диск с нарушена цялост, първа ос, лява страна, което е оценено като „опасна“ неизправност, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправността буква „а“, изречение 2 оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от 3

Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. 2. Извършва превоза с ППС полуремарке, на което има спирачен диск с нарушена цялост, първа ос, дясна страна, което е оценено като „опасна“ неизправност, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправността буква „а“, изречение 2 оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. и 3. Извършва превоза с ППС полуремарке, на което има спирачен диск с нарушена цялост, трета ос, дясна страна, което е оценено като „опасна“ неизправност, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправността буква „а“, изречение 2 оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.

Така приетите за осъществили се факти се субсумирани от актосъставителя като три отделни нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС

АУАН е бил подписан от нарушителя, без същият да отрази в него, че има възражения.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация идентична на съдържащата се в АУАН, като на жалбоподателя по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. По т. 2 от наказателното постановление, с което на основание чл.

179, ал. 6, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и по т. 3 от наказателното постановление, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

4

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Всяко едно от трите нарушения, предмет на въззивно обжалване, е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на 5 основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията ангажирани с жалбата, касаещи допуснати нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗАНН.

Обстоятелството, че в НП е посочено, че наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършването на нарушението не е препятствало правото на защита на наказаното лице да обжалва наказателното постановление и не са били ограничени по никакъв начин неговите права. Съгласно разпоредбата на чл.

42, ал. 1 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, което обосновава и извод, че дори и жалбоподателят да беше депозирал жалбата пред друг районен съд, както е посочено в наказателното постановление, ако същият намери, че не е местнокомпетентен да разгледа делото, ще го изпрати на компетентния районен съд и това по никакъв начин не би препятствало правото на жалбоподателя да обжалва оспореното наказателно постановление.