Решение № 101 от 07.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пазарджик, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201156 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба/възражение/ на И. И. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу НП №22-1006-003833 от 05.06.2023г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата и допълнението към нея са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

Жалбоподателят твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. Настоява, че движението в лентата за принудително спиране се е наложило заради възникнал здравословен проблем на лице, пътуващо в автомобила. Намира, че наложеното административно наказание е неправилно индивидуализирано с оглед личността на водача.

Счита за нарушена нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, доколкото процесният АУАН е бил съставен в присъствието на свидетели, които не са били очевидци на нарушението при наличие на такъв в лицето на подалия сигнала.

Акцентира върху обстоятелството, че атакуваното НП не му е било връчено, което квалифицира като съществено нарушение на процесуални правила.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв.К. У. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата. По същество моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага съображения за това в писмено становище, депозирано 1 по делото. Счита, че от страна на АНО е допуснато процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, свързано с посочването на мястото, където е било извършено деянието, което не съответства на това от данните на стационарните камери на АПИ. Намира за нарушена нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, доколкото процесният АУАН е бил съставен в присъствието на свидетели, които не са били очевидци на нарушението при наличие на такъв в лицето на подалия сигнала. Акцентира върху начина, по който е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и липсата на нарочна декларация по чл.188 от ЗДвП предвид обстоятелството, че процесното МПС не е негова собственост. Счита, че е нарушена нормата на чл.52 ал.2 от ЗАНН, тъй като атакуваното НП не е било връчено на посочения в него нарушител. Най-сетне, настоява, че нарушението не е извършено от обективна страна, доколкото в случая е било налице едно от обстоятелствата, изключващи отговорността на водача, а именно- здравословен проблем на лице, пътуващо в процесното МПС, което намира за доказано по делото.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна- Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Пазарджик, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 11.09.2022г., около 17:41ч., на АМ Тракия, км 87, в посока гр.София, управлявал лек автомобил Пежо 307 с рег.№****, собственост на Б. Ц. Б. ЕГН ********** от гр.София, като се движил в лентата за принудително спиране, без да има здравословен проблем на водача или пътниците в МПС, както и без възникнала техническа неизправност.

Съгласно докладна записка рег.№1006р-12713/21.11.2022г., изготвена от А. Г.- началник на Сектор „ПП“, ОДМВР- Пазарджик /л.38, 39/ по случая е била извършена проверка, възложена с писмо изх.№3286р-48675/26.09.2022г. на зам.директор ГДНП, по повод получен по електронен път в Отдел „ПП“ към ГДНП сигнал с вх.№328600-48425/16.09.2022г. /л.36/ от лицето П. Г. от с.Мирянци обл.Пазарджик за забелязано на 11.09.2022г., около 17:41ч., по АМ "Тракия", в близост до с.Динката, движение в лентата за принудително спиране на лек автомобил Пежо 307 с рег.№****. Съгласно изложеното в докладната, в резултат на извършена справка в информационните масиви на МВР било установено, че посоченото МПС е собственост на Б. Ц. Б. ЕГН ********** от гр.София. От проведен телефонен разговор с последната било установено, че на инкриминираните дата и място процесният автомобил бил управляван от жалбоподателя И. И. Д. от гр.София. В хода на извършената проверка по случая били снети обяснения както от подателя на сигнала, така и 2 от управлявалия посоченото МПС, като последният не отрекъл факта на управление на автомобила в лентата за аварийно спиране на автомагистралата, което се наложило поради внезапно влошаване на здравословното състояние на неговата майка, пътувала по това време в колата /л.40/.

След приключване на проверката по случая бил съставен процесният АУАН бл.№171149/07.12.2022г. от А. Т.- полицейски инспектор при сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- Пазарджик, в присъствието на свидетелите Е.

Х. Й. от гр.Пазарджик и Т. М. М. от гр.Пазарджик.

В АУАН било изрично отбелязано, че същият е съставен по преписка рег.№3286р-48675/2022г. на ГДНП във връзка с получен сигнал по електронен път, в присъствието на двама свидетели, съгласно разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства, инкорпорирани в показанията на разпитаните по делото свидетели, и писмени такива, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка Жалбата против НП е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок- на 11.08.2023г., от лице с правен интерес, пред компетентния да я разгледа районен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и да издири приложимия материален закон.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.А. Т.актосъставител, се установява, че същият е съставил процесния АУАН след извършената проверка по случая.

Разпитан в качеството на свидетел, подателят на сигнала- П. Г., обяснява, че на инкриминираните дата и място, докато шофирал по АМ Тракия забелязал, че както процесното МПС, така и други, се движат в лентата за аварийно спиране, за което сигнализирал по електронен път органите на МВР.

От показанията на св.Е. Д.а се установява, че на посочената в АУАН и НП дата тя и синът й пътували от гр.Пловдив към гр.София по АМ Тракия.

Автомобилът бил управляван от жалбоподателя. Някъде около разклона за с.Динката движението било спряно заради катастрофа. В този момент на 3 св.Д.а й прилошало. Жената била диагностицирана с диабет, но била забравила да вземе лекарствата си. С цел да се придвижат по-бързо до гр.София, синът й минал през лентата за аварийно спиране на автомагистралата, след което се отклонил към пътя през с.Калугерово.

По делото е приета като писмено доказателство Епикриза на Е. К. Д.а, издадена от Клиника по ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ „Софиямед“- гр.София, във връзка с проведено болнично лечение за периода от 02.10.2021г. до 06.10.2021г., видно от която пациентката е диагностицирана с неинсулинозависим захарен диабет от тип 2 с препоръка за продължаване на медикаментозното лечение с изброени подробно лекарствени препарати.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото писмен доказателствен материал.

От огледа на приетия по делото като ВД компакт диск, предоставен от АПИ, се установява движението по АМ Тракия на процесния автомобил на инкриминираната дата.

Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /л.46,47/, в сроковете по чл.34 ЗАНН и отговарят на формалните изисквания по на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В случая АУАН и НП съдържат всички предвидени от закона реквизити, като в тях ясно и точно е описано както извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

Необходимо е да се посочи обаче, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим субсидиарно по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, административнонаказващият орган се основава на констатациите в АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

В съдебното производство обаче, те нямат обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение или не.

Едва след събиране на категорични и обосновани данни за авторство на деянието и доказаност от обективна и субективна страна може да се наложи и съответното наказание.

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка съдът намира, че по делото не е доказано от обективна страна осъществяването на деянието, предмет на атакуваното НП.

4

Съгласно чл.58 т.3 от ЗДвП, при управление на МПС по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

В случая жалбоподателят не отрича, че на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Тракия с управлявания от него лек автомобил, собственост на трето лице, в лентата за принудително спиране, но оспорва обстоятелството, че това е сторил, без да е била налице уважителна причина за това, твърдейки, че майка му, която се е возила в колата, е имала здравословен проблем, наложил неправомерния начин на управление.

В цитираната норма на чл.58 т.3 от ЗДвП законодателят е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. При наличието на което и да е от тези обстоятелства, административнонаказателна отговорност на водача на пътното превозно средство за движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да бъде търсена. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна отговорност на водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП следва да бъде установено, че не е налице което и да е от тези изрично предвидени от законодателя изключения.

При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът намира за доказано, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил Пежо 307 с рег.№**** в лентата за принудително спиране на АМ Тракия в посока гр.София, км.87. Това безспорно установено поведение на наказаното лице не е достатъчно обаче, за да се приеме, че със същото се осъществява състава на чл.58 т.3 от ЗДвП , доколкото по делото се установи, че е било налице едно от обстоятелствата, изключващи противоправността на деянието, а именно- здравословен проблем на пътуващо в автомобила лице, в случая св.Е. Д.а. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят се е движил в аварийната лента по независещи от него обстоятелства, при които законът позволява такова поведение. Доказателства за това се съдържат в показанията на св.Д.а, както и в материалите по АНП.