Решение № 72 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100901642 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Кредит Тръст“ АД срещу „Артемида-БСИ“ АД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3922/2023г. на СРС, 73 състав, както следва:

- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 500000.00 евро – непогасена главница по Договор за кредит № 39-2020/25.11.2020г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 116, том I, рег. № 2857, дело № 102 от 2020г. на нотариус А.Г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 25.01.2023г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 69300.80 евро – договорна лихва за периода 10.12.2021г. – 25.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 25.01.2023г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 354071.63 евро – неустойка, от които 181004.19 евро, дължими по т.8.3, раздел I от договора за периода 11.02.2022г. – 25.08.2022г. и 173067.44 евро, дължими по т.8.2, раздел I от договора – за периода 25.08.2022г. – 24.01.2023г.

1

Така заявените искови претенции са съобразени със заповедта за изпълнение, която ги обективира, предвид изискването за тъждество между вземанията по заповедното производство и тези в исковото производство като основание и период.

Ищецът твърди, че на 25.11.2020г. между страните е сключен Договор за кредит (кредитна линия) № 39-2020 в размер 500 000 евро, вземанията по който са били обезпечени с учредена в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствени на длъжника имоти. Поддържа, че кредитът е бил изцяло усвоен и редовно обслужван от заемополучателя до края на 2021г., като от началото на 2022г. последният е изпаднал в просрочия, които са дали основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението за което е било надлежно връчено на ответника на 25.08.2022г.

Уточнява, че на 25.01.2023г. е депозирал заявление по чл.417 ГПК за неиздължените суми по договор, който е с нотариална заверка на подписите, като срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по заповедното производство, обусловило правния интерес на кредитора от предявяване на установителните искове. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че не е усвоявал суми по договора за кредит, поради което не е в неизпълнение. Евентуално поддържа нищожност на клаузите на чл.5, ал.6 и ал.7 от част II от договора, както и на т.8.1, т.8.2. и т.8.3 от част I от него, поради противоречието им с добрите нрави, като твърди, че неустойката е прекомерна. Излага съображения, че неустойката за неизпълнение (т.8.3) се дублира и се начислява за едно и също време с предвидената по договора неустойка за просрочие (т.8.1), респ. за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (т.8.2), което е недопустимо, както и че ежедневното й начисляване върху неиздължената сума без посочване на краен предел води до формиране на размер, който е неприсъщ на неустойката, което е несъвместимо с добросъвестността в гражданските и търговски отношения. Заявява също, че ищецът не може да се позовава на предсрочна изискуемост, тъй като не е налице надлежно връчване на волеизявлението му за едностранно изменение на договора.

С допълнителната искова молба ищецът отрича да е налице нищожност на уговорените неустойки, като подчертава, че са оправдани от гледна точка на очакваното от кредитора изпълнение, поради което размерът им е справедлив, както и че не е налице начисляване на предвидените за просрочие, за неизпълнение и за предсрочна изискуемост неустойки за един и същи период.

С допълнителния отговор ответникът поддържа твърдението, че така уговорени неустойките излизат извън присъщата им функция и следва да бъдат приети от съда за нищожни.

Третото лице помагач, конституирано с определението на съда по чл.374 ГПК на страната на ищеца - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, счита исковете за основателни и доказани 2 в пълния заявен размер. Поддържа, че след издаване на заповедта за изпълнение и след образуване на исковото производство е придобил процесните вземания по договор за цесия, поради което за него е налице правен интерес от участието му като трето лице помагач на страната на ищеца – негов цедент.

Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

Представен е договор за кредит № 39-2020/25.11.2020г., по силата на който „Кредит Тръст“ ООД (преобразувано в АД с вписване в търговския регистър на 27.09.2023г.) се е задължило да предостави заемни средства на „Артемида – БСИ“ АД под формата на кредитна линия в максимален размер от 500 000 евро срещу насрещното задължение на заемодателя да върне сумата до 25.11.2021г., ведно с договорената в размер на 24 % годишна лихва. Предвидено било, че кредитът ще бъде усвоен безкасово след учредяване на предвидените обезпечения (ипотека на притежаваните от дружеството заемополучател два недвижими имота и застраховка на същите в полза на заемодателя), като средствата следвало да бъдат преведени по посочената в договора (раздел I, т.5.1) сметка с титуляр „Ай Ви Зет Риск“ АД, ЕИК 175186406. Договорът предвиждал ежемесечно погасяване на заемната сума и възнаградителната лихва след усвояване на средствата, което следвало да се осъществи до 10-то число на съответния месец. В раздел I, т.8 от договора били уговорени дължимите от заемополучателя неустойки в случай на отклонение от задължението му за срочно плащане на заема, както следва: Съгласно т.8.1 просрочието на месечно лихвено плащане водело до правото на кредитора да начисли неустойка в размер на 0.2 % върху просрочената вноска за всеки ден забава и до два месеца от допуснатото просрочие, след който момент страните приемали, че заемополучателят се считал в неизпълнение на договора, поради което заемодателят следвало да преустанови начисляването на неустойка по т.8.1 и да пристъпи към начисляване на неустойката, предвидена по т.8.3, дължима за неизпълнение на договорно задължение в размер на 0.2 % върху непогасеното задължение (формирано от главница и лихва) и при условие, че в предоставения на заемополучателя с нарочно уведомление 30—дневен срок за заплащане на дължимите суми, същият не изпълни точно. В случай на неизпълнение и в допълнителния срок кредиторът имал право да обяви вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми и да започне да начислява неустойката, предвидена в т.8.2 от раздел I на договора, а именно неустойка при предсрочно прекратяване на договора, възлизаща на 0.2 % върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от обявяване на предсрочната изискуемост до предявяване на вземанията по съдебен ред, като преустанови начисляването на неустойката по т.8.3.

Съгласно чл.9, раздел II от договора кредиторът имал право да прехвърли вземанията по процесния договор на трето за правоотношението лице без съгласието на заемополучателя. В чл.13 било уговорено, че А.Г.П. встъпва като съдлъжник по 3 договора. Към договора са представени приложимите Общи условия на кредитора, както и: 1.) Анекс № 1/15.02.2021г., с който страните са приели, че средствата ще бъдат превеждани по сметка на „Ай Ви Зет Риск“ АД, ЕИК 175186406; 2.) Анекс № 2/08.04.2021г., с който заемополучателят е посочил две банкови сметки, по които да бъдат превеждани заемните средства – сметка на „Ай Ви Зет Риск“ АД, ЕИК 175186406, и сметка на „Килиан Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 203337558; 3.) Анекс № 3/25.11.2021г., с който крайният падеж бил определен на 25.11.2022г., а годишният лихвен процент бил намален от 24% на 20%.

Всички описани по-горе документи са с нотариална заверка на подписите на представляващите двете страни по заемното правоотношение.

Приет е нотариален акт № 116, том I, рег. № 2857, дело № 102 от 2020г. на нотариус А.Г., вписан в СВ – София с № 39, том XL, дело № 53498/25.11.2020г., който обективира съществените клаузи на договора за заем и с който „Артемида – БСИ“ АД е учредила договорна ипотека върху два недвижими имоти в обезпечение на кредитора.

Представени са пет броя искания за усвояване на кредит от „Артемида –БСИ“ АД от 02.12.2020г., 15.02.2021г., 08.04.2021г., 14.04.2021г. и 15.04.2021г., по силата на които и в деня на заявяването им ищецът е превел по посочените от заемополучателя сметки на трети лица заявените за усвояване суми по процесния договор. Видно от представените платежни нареждания сумите са били преведени по първите две искания на „Ай Ви Зет Риск“ АД, а по последващите три искания – на „Килиан Инвестмънт“ ЕООД. Платежните нареждания, удостоверяващи извършените преводи, също са приети като доказателства по делото, както и издаденото на 08.12.2022г. удостоверение от „Търговска банка Д“ АД (обслужваща кредитора) относно нарежданията.

Прието е отправено от „Кредит Тръст“ ООД до „Артемида – БСИ“ АД уведомление от 11.02.2022г., с което ответникът е известен за допуснато от него просрочие в плащането на два броя падежирали вноски за дължима лихва с падежи 10.01.2022г. и 10.02.2022г. С писмото кредиторът е дал срок на длъжника да ги заплати с предупреждение, че при неизпълнение и считано от 11.02.2022г. ще счита за осъществена хипотезата на т.8.3 раздел I от договора, поради което ще преустанови начисляването на неустойката по т.8.1 (за просрочие на две лихвени вноски) и ще пристъпи към определяне на такава по т.8.3 от договора (за неизпълнение).

Уведомлението е било надлежно връчено на адресата на посочен от него адрес на електронна поща на същата дата. С писмо от 27.05.2022г., приложено по делото, заемодателят е предупредил заемополучателя, че при продължаващо неизпълнение ще пристъпи към едностранно изменение на договора, като го обяви за предсрочно изискуем. С писмо от 05.08.2022г. кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на 4 вземанията по договора и е уведомил адресата, че пристъпва към начисляване на неустойката по т.8.2 от договора. Уведомлението е било връчено на „Артемида – БСИ“ АД на 25.08.2022г., на която дата са се осъществили два релевантни факта – връчено е уведомлението на член на Съвета на директорите на ответното дружество и е изтекъл срока за получаване на същото известие, считано от датата на залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК вр. чл.50, ал.4 ГПК за това от служител на ЧСИ Г.Д., поради неоткриване на служител на ответника на адреса на управление на дружеството. За удостоверяване на този факт по делото са приложени разписката за лично връчване и съставения от ЧСИ Дичев протокол от 05.09.2022г.

Прието е извлечение от сметката на заемодателя, видно от което просрочените неиздължени суми по договора за заем възлизат на търсените с исковата молба размери. С него се конкретизират вземанията по пера, които са определяеми съгласно договора и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.

Всички гореописани документи са част от приложенията към заявлението по чл.417 ГПК, които документи се считат за част от доказателствата по делото (аргумент от чл.422, ал.1 ГПК). Това отрича тезата на ответника, че част от документите (като исканията за усвояване на кредита и платежните нареждания) следва да се изключат от доказателствата по делото като депозирани след настъпила преклузия, каквато на практика няма, доколкото същите документи са представени в исковото производство преди обявяване на проекта за доклад за окончателен.

На 02.05.2023г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по образуваното въз основа на заявлението на „Кредит Тръст“ ООД ч.гр.д.№ 3922/2023г. на СРС, 73 състав. В заповедта са включени заявените вземания по пера и размери, като изрично е посочено, че законна лихва от подаване на заявлението се дължи само по отношение на вземанията за главница и възнаградителна лихва.