Решение № 377 от 25.10.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Дупница, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200636 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Н. В. с ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.С,ул.***,чрез адвокат

Г.

О.

М.,със съдебен адрес гр.София,ул.“Юрий

Венелин“№17,вх.АБ,ет.1,ап.20, против Електронен фиш (ЕФ), Серия К, № 7070340 от 19.02.2023г., издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Авява се упълномощен от нето адвокат М.,като по същество счита, че ЕФ е незаконосъобразен и моли съда за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – ОДМВ – Кюстендил не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 19.02.2023 г. в 20: 01 часа в област Кюстендил,община Дупница,АМ Струма км.54+000 посока София,при въведено ограничение на скоростта за автомагистрала от 110 км/ч, с ПЗ В 24,жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „***“, с рег.***р, със скорост от 123 км/ч,като превишената стойност на скоростта е 13 км/ч.Нарушението е установено и заснето с техническо средство АТСС Спукс ARH CAM S1,с приспаднат толеранс в полза на водача.Нарушението е извършено в условията на на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К №5589946.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден ЕФ Серия К, № 7243493, от ОДМВР Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, а именно - ЕФ Серия К, № 7070340 от 19.02.2023г., издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че използваната радарна система е одобрен тип, а от протокола за проверка е видно, че радарната система е минала последваща проверка и съответства на одобрения тип.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и служебно изисканите от съда.

В събрания доказателствен материал няма противоречия, които следва да се обсъждат. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на такава. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Електронният фиш притежава всички реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В конкретния казус е следвало в производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП .

Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5589946., но от това доказателство не става ясно визираният електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на деянието.

Предвид последното, наказващият орган не е доказал (предвид разпределението на доказателствената тежест), че жалбжпждателя е извършил процесното деяние по чл. 21, ал.

2

2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено ,,повторно“, съответно и не следва да се прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието. На следващо място, следва да бъде отбелязано, че не е изпълнено изискването за прецизно правно квалифициране на деянието, както и за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В случая нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл. 189, ал. 4 , във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП . Разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП установява условията и предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които електронният фиш следва да отговаря. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП , от своя страна, предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане на ПАМ в зависимост от това дали констатираното нарушение е повторно, като от съществено значение е правната му квалификация и именно тя е определящият критерий. Това е така, защото според чл. 182, ал. 4 от ЗДвП , когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В контекста на горното, следва да се определи правната квалификация на нарушението, да се прецени какъв е размерът на наказанието за него и едва след това, ако същото попада в приложното поле на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП да се изчисли двойния му размер. В случая това не е направено, тъй като не е ясно дали нарушението е на чл. 182, ал. 1, т. 1- 5 , ал. 2 и ал. 3, т. 1– 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият за него размер на наказанието.

По този начин предявеното обвинение се явява неясно, доколкото не е посочена основната санкционна норма, което пък възпрепятства упражняване на правото на защита на нарушителя в пълен обем. В конкретния случай, при така констатираната липса на описание защо е прието, че деянието е извършено при повторност, не би могло и да се стигне до изменение на квалификацията и прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г.

Това е така с оглед на процедурата по издаването на съответния санкционен акт. В случая, с изменение на обжалвания акт би се стигнало до налагането на глоба в размер на 50 лв., каквато обаче не би могла да се наложи с електронен фиш, доколкото редът е друг. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН , за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи 3 могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба се издава фиш. Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП при следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш, а оспорването на същия съответно развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП. Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН , която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН няма особени правила за административнонаказатления процес при нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН , което при съобразяването му от страна на съда води до извод, че би било недопустимо изменение на санкцията по електронния фиш от страна на съда и налагането на санкция в размер на 50 лв., каквато санкция законодателството към момента не позволява да бъде налагана със санкционен акт от вида на електронните фишове. Предвид изложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, в който е отбелязано заплащането на сумата в брой, същата се явява основателна и доказана. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с писмена молба от 21.02.2023 г., съдът намира за неоснователно.

На основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7070340 от 19.02.2023г., издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на К. Н. В. с ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.С,ул.***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.

4

21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати на К. Н.

В. с ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.С,ул.***, сумата от 400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдгр. Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5