Решение № 565 от 15.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. гр. Хасково, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101072 по описа за 2023 година

Предявен е от "Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София 1408, район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул."Балша" №17, ап.1, представляван от управителя Б. И. Н., чрез юриск.А. С.

Г., против К. П. Б. с ЕГН:********** от **********9, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на **********, между ищцовото дружество в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********, при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, където били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно ОУ, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите, след което той получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, което ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип, преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, 1 като разговорът се записвал и по този начин клиентът отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В случая, при кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: ********** и следния имейл: **********, а активиращият му код бил **. Ищецът поддържа, че сключването на договора чрез електронната платформа представлявало годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като приложим по повод дефиницията на електронен документ бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.

Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена била и снимка тип „селфи" с личната карта и било видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат.

Доколкото нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат, според ищецът било явно, че именно ответникът предоставил снимките.

Предоставена била и снимка от Вайбър видеоразговор, по време на който кредитополучателят разговорял на живо с кредитния инспектор. Целта на този разговор била да се удостовери, че в действителност титуляра на личната карта и личните данни е кандидатстващия, затова била направена снимка от видео разговора, която била съпоставена със снимката от личната карта и „селфито".

Видно било, че снимката от профила съвпадала с тази от личната карта.

Телефонният номер, с който бил регистриран Вайбър профила бил този, който бил използван за сключване на договора. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин.

Ищецът твърди, че гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което му бил отпуснат кредит с главница в размер на 3000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал.2 от Договора, кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 3000.00 лв. по посочен от кредитополучателя начин. В случая сумата била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Б. в **********

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането за главница било в размер на 3000.00 лв., дължимо на 24 вноски, всяка от които в размер на 125.00 лв. за периода ********* В настоящия случай била погасена главница в размер на 125.00 лв., с която била погасена изцяло вноската за 07.09.2022г. Впоследствие бил изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му - 03.01.2023г. била обявена предсрочна изискуемост.

Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл била предвидена в гл. IX, т. 5 от ОУ към договора, но ако се приемело, че същата не била надлежно обявена, то следвала да намери приложение т. 1 от TP № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която се уважавало искането за установяване на вземания, непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.

Съгласно т. 2 от цитираното решение, обстоятелството, че в заявлението за 2 издаване на заповед за изпълнение не били отграничени падежирали от непадежирали вноски, не било условие искът да бъде обявен за недопустим.

Въз основа на горното и в случай, че се приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да се приеме изискуемост на всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо.

С оглед процесуалните срокове, към датата на постановяване на решението съществувала вероятност всички вноски да са падежирали, поради което ищецът претендирал главница за периода остатъка от вноската за 07.10.2022г.

- 05.01.2023г., в общ размер на 2 875.00 лв. Сочи се, че при изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от процесния договор, лихвеният процент бил в размер на 40.15 %, като в случая била погасена договорна лихва за периода ********** - 07.09.2022г. и се претендирала такава за периода 07.09.2022г. - 05.01.2023г. в размер на 354.76 лв., който бил съобразен с обявената предсрочна изискуемост. Посочва се, че ищецът направил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, които били безуспешни, поради което депозирал пред Районен съд - Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което било препратено по местна компетентност на PC-Хасково и било образувано ч.гр.д.

№ 378/2023г., по което връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса, поради което за същия се пораждал правен интерес да заведе настоящото дело.

Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество следните суми по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№378/2023г. по описа на РС-Хасково, а именно:

2875.00 лв. – главница по предоставения кредит и 354.76 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 07.09.2022г. - 05.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител адв.Т. Т. от АК-Хасково, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и по размер. На първо място се поддържа липсата на възможност да се направи идентификация дали ответникът К. Б. бил в облигационно отношение с ищеца. Налице били твърдения за наличие на сключен договор от разстояние, но липсвали данни за такова действие, липсвали данни ответникът да е извършил потвърждение с автентикационен код, от кое устройство била извършена тази автентикация, къде било позиционирано то, чия собственост е, ИМЕИ на устройството, както и че посоченият телефонен номер действително бил притежание на Б.. В тази връзка особеният представител на 3 ответника оспорва твърдението за наличие на съгласие и съзнание от негова страна за сключване на договор за заем. Също така, липсвало удостоверяване самоличността на заявителят за отпускане на кредит.

Оспорва се твърдението за предоставяне на заемна сума в размер на 3000 лв. на ответника. Липсвали данни за удостоверяване за валидност на документ за самоличност, доколкото при извършена проверка се удостоверявало, че л.к. № ********** не фигурирала в системата на МВР като валиден документ, а освен това липсвали данни дали ответникът е получил претендираната сума, както и че представяната банкова сметка била негова.

Освен това, според назначения на ответника особен представител, липсвал аргумент защо се претендира сума в размер на 2850 лв. главница, доколкото липсвали данни за извършен превод по първа вноска, а било представено платежно нареждане за извършен превод в размер на 3000 лв.

Съобразно представения договор за заем ********** от 08.08.2023г., липсвало доказателство за приложението на чл.4 от същият, дали се претендирало вземане по ал.3 т. 1 или т.2. От представените доказателства липсвала яснота дали ответникът разбрал и дали е дал съгласие или обезпечение и по коя норма на чл.4 ал.3 от договора се е задължил. В тази връзка се прави възражение за неравноправна клауза по отношение на съдържанието на чл.4 ал.3 т.2 от договора, доколкото същата противоречала на принципа за ясно и коректно предоставяне на информация за отпуснатият заем. По делото липсвали и доказателства, че заемът бил отпуснат след запознаване на ответника с единен европейски формуляр, както и с погасителен план и общите условия. Липсвали доказателства и за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, както и данни за ползвателя на мейл адреса представен като такъв на ответника. Липсвали доказателства за достъп на ответника в описания в ОУ и исковата молба акаунт, липсвали доказателства изобщо за съществуването на такъв акаунт.

Оспорва се също и предявения акцесорен иск за дължима лихва. Имало разминаване между уговорените лихва в размер на 40.15%, съответно ГПР в размер на 48.44% и претенцията за лихва. Същевременно тази лихва съответствала на разпоредбата на чл. 4 ал.3 т.2 от договора, но не и на т.1, поради което не съответствала на договорните условия в самият договор.

Това по същество представлявало неравноправна клауза по отношение развитите хипотези в разпоредбите на чл.2 ал. 1 т.3; т.3.1; т.4; т.4.1 и т.5 от договора .

С оглед тези и останалите изложени в отговора съображения се иска съдът да отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евентуалност – да се отхвърли предявения иск за претендирана лихва.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На ********** между „Изи Финанс“ ЕООД и К. П. Б. е сключен договор за предоставяне на кредит №**********. Със сключване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 3000лв. Редът и условията, при които е отпуснат кредитът се уреждат в 4 договора, в който е уговорено размерът на месечната погасителна вноска, срока на кредита – 720дни, фиксиран годишен лихвен процент 40,15%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, обща дължима сума 4237,56лв., както и обща дължима при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 – 5495,34лв. Уговорен е годишен процент на разходите и всички останали условия, при които следва да се изплаща заема. В самия договор е визиран и погасителния план с падежните дати и размерите на месечните погасителни вноски. По делото са приложени и общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, както водената между страните кореспонденция по ел.поща. Видно от преводно нареждане за кредитен превод от ********** по банкова сметка на ответника в ********** е заплатена от ищеца сумата от 3000лв. По представена от ********** информация се установява, че по банковата сметка на ответника на дата ********** е получен кредитен превод в размер на 3000лв. от „Изи Финанс“ ЕООД, с основание договор за заем номер **********.