Протокол № 57 от 13.03.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 57 гр. Варна, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500509 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:42 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована чрез Апелативна прокуратура – Варна, явява се прокурор Р.Г..

Н. З. Ф., редовно призована, не се явява, не се представлява.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1819/11.03.2025г. от процесуалния представител на въззивницата адв. Е. Ф., с която моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа подадените от нея въззивни жалби, оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ и изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски за въззивното производство.

Представя и моли да бъде прието ново доказателство- постановление от 30.09.2024г. по ДП № II-048/1999г. по опис на ВОП – София. Прилага за сведение решение № 672/12.11.2024г. по гр. д. № 3020/2023г. по опис на ВКС на РБ.

ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр. д. № 621/2023г. по описа на ОС – Добрич решение № 117/30.04.2024г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 171/19.06.2024г.

Прокуратурата на Република България обжалва решението от 30.04.2024г. в частта, в която е осъдена да заплати на Н. З. Ф., ЕГН **********, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № 78011/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за периода от образуване на делото през м. януари 1991г. до 07.09.2023г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 07.09.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата и подадено в срок допълнение с вх. № 3202/15.05.2024г. се излагат оплаквания за произнасяне по недопустим иск поради липса на процесуална легитимация за ищцата да предяви настоящата искова претенция.

Оспорванията в останалата част са досежно направените от първоинстанционния съд изводи за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално за прекомерност на присъденото обезщетение. Сочи се, че не е разграничено какво обезщетение се присъжда за евентуално претърпени вреди лично от ищцата и какво за вредите, претендирани от нея като един от наследниците на А.А.Ф., не са отчетени фактическата и правна сложност на наказателното производство, липсата на доказателства за това, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди и относимите критерии по чл.52 ЗЗД.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на исковата претенция, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Ищцата Н. З. Ф., чрез процесуалния си представител, обжалва постановените от първостепенния съд решение № 117/30.04.2024г. в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за горницата над присъденото обезщетение от 12 000 лева до предявения размер от 120 000 лева и решение 2

№ 171/19.06.2024г., в частта в която е отхвърлена претенцията й за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 07.09.2020г. до 06.09.2023г.

В жалбата й с вх. № 3407/23.05.2024г., идентична с жалба с вх. № 3408 от същата дата, с която се оспорва основното решение от 30.04.2024г., са наведени оплаквания за необоснованост и липса на изложени мотиви защо съдът приема, че искът й за горницата над сумата от 12 000 лева е неоснователен. Твърди се, че не са обсъдени всички наведени от нея доводи относно претендирания размер, както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск изцяло.

С жалбата срещу допълнителното решение № 171/19.06.2024г. се оспорва изводът на първоинстанционния съд относно началния момент на дължимото обезщетение за забава. По изложени доводи счита, че същият е направен в противоречие с материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. С оглед на това се претендира отмяна на решението в тази му част и присъждане на законна лихва, считано от 07.09.2020г.

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от страните по подадена от насрещната страна въззивна жалба.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ПРОКУРОР Г.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна. По представените с молбата за даване ход на делото, подадена от адв. Ф., писмени доказателства не възразявам същите да бъдат приложени. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното с молба вх. № 1819/11.03.2025г. заверено копие от постановление № PRB2024258560440/30.09.2024г. по ДП № II-048/1999г. по опис на ВОП – София.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената от 3

Окръжна прокуратура – Добрич въззивна жалба относно неправилност на решението на Окръжен съд – Добрич в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди като единствено не го поддържам относно възражението за липса на процесуална и материална легитимация на ищцата за водене на това дело. Оспорвам подадената въззивна жалба от страна на ищцата Н. Ф. като считам, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди тъй като по реда на чл. 2б от ЗОДОВ се дължи обезщетение само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от бавното правораздаване и развитие, неразумно бавни действия на правозащитните органи, а не се търси обезщетение за вреди от престъплението, каквото всъщност е направено с въззивната жалба на Н. Ф.. Считам, че искането за увеличаване на размера на присъденото от Окръжен съд – Добрич обезщетение е неоснователно тъй като не са доказани в този обем претърпените от ищцата вреди в резултат на това бавно правораздаване от страна на разследващите органи. Считам, че в случая не са ангажирани такива доказателства за действително претърпени неимуществени вреди извън обичайните, които да са пряк и непосредствен резултат от нарушението тъй като безспорно това дело се отличава с правна и фактическа сложност, нямащо аналог в съвременната история. Касае се за пострадали 446 граждани, живущи преимуществено в Турция, част от тях са починали, наследниците встъпват в техните права, като и представеното с настоящото съдебно производство доказателство допълнително сочи на нужда от действия, които са за разследване на допълнителни престъпления, така че преценявайки размера на обезщетението съда извършва и преценка за сложността на делото от правна и фактическа страна, както и за действията на органите и на страните по това дело във връзка с развитието на това производство, поради което считам, че от страна на Н. Ф. не са доказани в този размер претендираните от нея вреди и присъденото обезщетение се явява завишено в тази част. Отделно от това поддържам изложеното във въззивната жалба на Окръжна прокуратура – Добрич, че това обезщетение по отношение на тази ищца е определено глобално, а именно като наследник на починалия наследодател, който е пряк пострадал от престъплението, за което се води това дело, но служебно известно на съдилищата и посочено включително и в решението на Окръжен съд – Добрич е, че останалите двама наследници на починалия наследодател също са предявили такива претенции и им е 4 присъдено такова обезщетение, поради което в решението на Добричкия окръжен съд не става ясно как е определено това обезщетение – дали то е глобално за всичките наследници и на ищцата в качеството й както на пряка, така и на непряк пострадал от това престъпление. Считам, че възражението в тази част на въззивната жалба е основателно и решението следва да бъде отменено, и да бъде намалено присъденото обезщетение поради недоказаност на тези претендирани вреди, извън обичайните, които са характерни и при други такива идентични производства. Считам, че представената практика на ЕСПЧ и претендираното обезщетение, сочейки такава европейска практика, е неотносимо към настоящия спор тъй като този случай се преценява конкретно за всяко отделно производство, в конкретния казус се извършва отделна преценка на релевантните обстоятелства. Моля в този смисъл за Вашият съдебен акт.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Съдебното заседание приключи в 9.47 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5