Определение № 3255 от 08.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3255 гр. Варна, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501385 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. И. С., ЕГН **********, срещу Определение №5213/17.04.2025г. по гр. д. №4185/2024г. на ВРС , 40-ти състав, в частта с което е изменено Решение №539/18.02.2025г. по същото дело на ВРС относно разноските, като вместо осъждането на отв. Х. И. Х., ЕГН **********, да заплати на Р. И. С., ЕГН **********, сумата 212.50лв. – разноски по делото пред ВРС, е осъдена ищцата Р. И. С., ЕГН **********, да заплати на Х. И. Х., ЕГН **********, сумата от 800.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат недоволство от определението на ВРС и доводи за неговата неправилност, както следва: В производството по чл.32, ал.2 от СК не се прилагат общите правила на чл.78 от ГПК поради характера на делото.

Без предявяването на иска за разпределение на ползването на съсобствения имот за ищцата не е било възможно упражняването на правото й по чл.32, ал.1 ЗС, с оглед равните дялове на двете страни и липсата на съгласие и съдействие от ответника за доброволно уреждане на отношенията. Ищцата не може да знае предварително възможно ли е или не съдебното разпределение.

Ответникът е станал причина за делото, защото не допуска сестра си в съсобствения имот, а след опит за извънсъдебно разрешаване на спора през 2023г. и съгласие той да поеме 1/2 част от разходите за частна оценка на жилището ответникът не е заплатил своята част. Отделно ищцата не била съгласна с отхвърляне на иска, но не обжалвала решението. По същество моли за отмяна на определението, за освобождаване от отговорност за разноски и за присъждане на 1/2 от нейни деловорни разходи по делото, както съдът е приел 1 в решението по спора.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, за което излага съображения. Моли определението да бъде потвърдено с присъждане на разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка съдът преценява жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по по искова претенция с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС на Р. И. С. срещу Х. И. Х. за разпределение ползването на съсобствения при равни квоти имот: ½ ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ с ид. №***, цялото с площ от 331 кв.м. по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД -18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК- София, ведно с жилищна сграда на един етаж, състояща се от вход, антре, дневна, кухня, спалня, склад, килер и клозет, представляваща реална част от сграда с ид. № *** по КК на гр. Варна, цялата с площ от 113 кв.м. и селскостопанска сграда с площ от 8 кв.м., представляваща преддверие, тоалетна и баня с идентификатор № ***. 3 по КК на град Варна.

С отговора си ответникът не е оспорил съсобствеността и дяловете на двете страни, но е изразил становище за неоснователност на иска.

С Решение №539/18.02.2025г. ВРС е отхвърлил предявения иск за разпределеление на ползването посочените имоти и/или части от такива. Със същото решение е приел, че страните трябва да понесат частта от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, но заплатените възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Така половината от разноските на ищцата за д.т. и депозит за вещо лице в общ размер на 425лв. следвало да бъдат поделени.

С обжалваното определение ВРС е преразгледал въпроса за разноските, като е приел, че в случаите на отхвърляне на иск (искане) за спорна съдебна администрация, ищецът следва да понесе разноските в процеса, съобразно с общите правила на чл.78 от ГПК.

Искът по чл.32, ал.2 от ЗС е средството за осъществяване на съдебна администрация на гражданското правоотношение между съсобствениците по 2 отношение разпределение на ползването и служенето с общата вещ, които не могат да бъдат уредени по доброволен начин. Спецификата на това и другите предвидени в закона производства по спорна администрация, в отклонение от общите искови производства, са няколко, в т.ч.: основание за предявяването на искането не е толкова защитата на накърнено право, защото притежанието му по дефиниция не е спорно, а невъзможността да се постигне споразумение по начина на упражняване на правата на двете страни; с решението не се цели и постига разрешаване на спор за материално право и не се формира СПН относно него, а само настъпва промяна в отношенията между страните, като съдът създава новото правно положение съобразно своята преценка за найцелесъобразното и най-законосъобразното развитие на правоотношението; в някои случаи съдът има по-засилени служебни правомощия спрямо общия исков процес; и други. С оглед на тези особености на производството правилата на чл.78 от ГПК, без да са дерогирани, защото касаят всяко гражданско спорно съдебно производство, се прилагат „съответно“ – тоест съобразно спецификите на администрираното право. Поради това и съдебната практика приема, че когато съдът с решението си замести липсващата обща воля на страните и уреди вместо тях начина или условията на упражняване на правата им, нито една от страните не следва да понася санкциите, предвидени в чл.78 от ГПК при общия исков процес. Когато обаче в крайна сметка се приеме, че молбата за администриране на спорните отношения е неоснователна или невъзможна за изпълнение и следва да бъде отхвърлена, разноските се определят съобразно общите правила на чл.78 ГПК. Така в мотивите на ТР №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г.на ОСГК на ВКС е прието, че в производството по спорна съдебна администрация пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение, само ако молбата е изцяло отхвърлена или ако производството е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Аналогично е уреден въпросът и при обжалване на решението на първата инстанция – разноски на въззивната, респ. на въззиваемата страна, се дължат само при напълно основателна, респ. напълно неоснователна жалба, а в останалите случаи остават в тежест на страните, както са направени. Отново в сходен смисъл е и съдебната практика в случаите на отхвърляне на иска за делба, при което специалното правило на чл.355 от ГПК не се прилага. Пак така се разрешава въпросът и в първоинстанционно производство при отхвърляне на иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на въпроси и мерки по упражняването на родителските права. Аналогично е разрешен въпросът и в цитираното от ВРС Определение №5745/10.12.2024г. по ч.гр.д. №3930/2024г. на ВКС. По правило – при постановяване на решение, с което спорните отношения между страните са администрирани от съда, нормите на чл.78 ГПК не се прилагат. В останалите случаи, при които замоленото съдебно уреждане на отношенията не е било постигнато и/или възможно, отговорността за разноски, обусловена в крайна сметка и от неоснователно възведения пред съд правен спор, следва да се реализира. Ето защо в заключение при отхвърляне на молба за спорна администрация, както и при прекратяване на делото (освен ако не се дължи на действия на ответника или на общи такива на страните), 3 тежестта за разноски остава върху ищеца.

При така приетата от въззивния съд принципна постановка оплакванията в жалбата не могат да бъдат споделени. В производството по чл.32, ал.2 ЗС не се прилагат пряко, но се прилагат съоветно, нормите на чл.78 ГПК. В никое съдебно производство няма значение личното предположение на ищеца дали искането му ще бъде основателно или не. Поначало основание за предявяване на искане по чл.32, ал.2 от ЗС е липсата на общо съгласие на страните, поради което няма как да се приеме, че само ответникът е причината за делото. Неизпълнението на парично споразумение за частна оценка на имота в минал момент касае договорно неизпълние, а не основание за иска по чл.32, ал.2 ЗС. Срещу недопускането на ищцата от ответника в съсобствения им имот тя може да се защитава чрез искове по чл.108 от ЗС, по чл.31, ал.2 от ЗС и други, поради което няма как да се приеме, че единственият начин за защита е по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Несъгласието на ищцата с отхвърлянето на иска е напълно ирелевантно, след като тя не е обжалвала решението.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определението – за законосъобразно и като такова подлежащо на потвърждаване.

Разноски в производство по чл.248 от ГПК не следва да се присъждат, с оглед недопустимостта на кумулирането на такива в производства с аналогичен предмет на разглеждане, в който смисъл е и практиката на ВКС.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5213/17.04.2025г. по гр. дело №4185/2024г. на ВРС, 40-ти състав, в частта с което е изменено Решение №539/18.02.2025г. по същото дело на ВРС относно разноските, като вместо осъждането на отв. Х. И. Х., ЕГН **********, да заплати на Р. И. С., ЕГН **********, сумата 212.50лв. – разноски по делото пред ВРС, е осъдена ищцата Р. И. С., ЕГН **********, да заплати на Х. И. Х., ЕГН **********, сумата от 800.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4