Решение № 1932 от 08.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1932 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т. Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело № 20234430107266 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.537, ал.2 ГПК-2 броя.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба П. Х.

К., ЕГН**********, *** и В. Т. К., *** против ***, **************, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че съгласно *** на *** при Плевенски районен съд ищците са собственици на недвижим имот, който съгласно посочения документ за собственост представлява: ДВОРНО МЯСТО цялото от 1125 кв.м., находящо се в ***, съставляващо *** по плана на селото, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда от 95 кв.м., кухня и стопански постройки при съседи: Х.Н.И., Т.В. Х.а, К. И. П., наследници на Х.И.В. и който имот съгласно Скица на ПИ №15-79332830.10.2018г. на СГКК-Плевен, одобрена със Заповед РД-18-676/12.03.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор *** с площ на имота 1076 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; НТН : ниско застрояване; стар идентификатор : няма; номер по предходен план :439 кв.71; парцел X и съседи на имота :***, ***, 4-213.501.1022, 4-213.501.438, ***.

Твърди се, че ответното дружество е собственик на имот с идентификатор *** по силата на *** на нот. С. И.а. По силата на цитирания НА продавач се явява А. И.а С. и Ц. И. В., които с констативен *** били признати за собственици на съседния на ищците УПИ с площ от 1061 кв.м., в която са включени собствени на ищците квадратни метри, върху които е ситуиран собствения им гараж с идентификатор *** със 1 застроена площ от 25 кв.м.

Твърдят, че североизточната граница на техния имот е неправилно нанесена в кадастралната карта на с.*** като част от площта на собствения им имот, представляваща част от имот с идентификатор ***, разположена по дължината на североизточната граница с ПИ с идентификатор *** и е отразена неправилно в КК като част от имот с ***. Твърдят, че е налице грешка в заснемането при съставяне на кадастралната карта на с.*** на границата между двата имота като част от около 60 кв.м. от собствения им имот с идентификатор *** е нанесена погрешно в границите на имота на ответника с идентификатор ***. Твърдят, че в резултат на допуснатата грешка кадастралната граница между двата имота не съвпада с реалната имотна граница, материализирана на място от дълги години. Твърдят, че през годините имотната граница между имота на П. Х. К. и В. Т. К. и имота на съседите им е била материализирана с телена ограда, закрепена на стоманени блокове като в имотната част на ищеца от към ПИ 439 са попадали гараж, геран и септична яма. Твърдят, че спорната площ винаги е била част от техния имот, а не от имота на ответника. Твърдят, че още преди сделката през 1993г. тази площ се е владеела от прехвърлителя /*** на П. Х. К./ като част от неговия имот, а след закупуването на имота от П. Х. К. /в режим но СИО/ от ищците през 1993 година се владее в условията на присъединено давностно владение. Ищците твърдят, че преди прехвърлителната сделка през 1993 година предишният собственик, а след придобИ.ето на имота от ищците през 1993 година и самите те са продължили безпрепятствено, спокойно и явно да упражняват фактическата власт върху целия имот в т.ч. и върху спорните 60 кв.м. и никой от предишните собственици на ПИ с идентификатор *** не са проявявали интерес към имота или част от него, не са демонстрирали вещни или облигационни права спрямо ищците до момента на издаване на констативния нотариален акт през 2021г. Ищците твърдят, че по действащия ПУП, одобрен от Кмета на Община *** за изменение на ПУП със Заповед №317/06.12.2003г. не е приложен в дворищно регулационната му част относно придаваемата площ от имота на ищците към съседния имот. Твърдят, че от влизане в сила на този ПУП до настоящия момент не е извършвана оценка и не е изплащането обезщетение на ищците, нито на предишните собственици на отчуждаемата част от страна на собствениците на съседния имот. Ищците твърдят, че не са уведомени за Заповед №317/06.12.2003г. Твърдят, че грешката в КК е свързана със спор за материално право, което налага да бъде признато наличието на допусната наличие на грешка в КК на с.***, одобрена със заповед №РД 18 676/12.03.2018г. на ИД на АГКК, изразяваща се в погрешно нанасяне на границата между имота на ищците с идентификатор *** и този на ответното дружество с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че са собственици на около 60 кв.м. върху която е ситуиран гараж с площ 25 кв.м. с идентификатор ***.

Молят да бъде признато за установено по отношение на ответното 2 дружество „***”ООД ЕИК **************, че е допусната грешка в Кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-676/12.03.2018г. на ИД на АГКК и Кадастралния регистър на с.*** относно заснемането на поземлен имот с идентификатор *** като част от около 60 кв.м. от този имот, погрешка е заснет като част от поземления имот с идентификатор ***, която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на границата на поземлен имот *** в съответствие с имотната граница с планоснимачен №439 по кадастрален план на с.*** от преди 2003 година и да бъдат признати ищците П. Х. К. и В. Т. К. за собственици на спорните 60 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и гараж с идентификатор *** със застроена квадратура 25 кв.м., по Кадастралната карта, одобрена със заповед и Кадастралния регистър на с.*** на основание покупко-продажба, задължение за издръжка и гледане и давностно владение. Молят на основание чл.537 ал.2 ГПК да бъдат отменени издадените *** и *** на нот. С. И.а за покупко- продажба за разликата над 1000 кв.м. в които попада гараж с идентификатор *** с площ 25 кв.м.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че ответното дружество е собственик на имота с площ 1061 кв.м. съобразно границите на КК, както и попадащите в имота сгради. Твърди, че владее имота си на годно правно основание , както и неговите праводатели – предходни собственици. Твърди, че със Заповед №317/16.12.2003г. на Кмета на Община ***, е настъпило изменение на ПУП за кв.71 по плана на с.*** така, че неприложените регулационни линии да минат по имотните граници между съответните имоти. Поддържа, че предходната регулация не била приложена.

Ответникът твърди, че дори и да е имало регулационни промени, за които липсват конкретни твърдения в исковата молба на какво правно основание и кога са настъпили, то съобразно практиката застъпена в ТР № 3/28.03.2011г. на ВКС по тълк. дело № 3/2010г. ОСГК отчуждителното действие на неприложените регулационни планове с оглед разпоредбите на § 6 и 8 от ПР на ЗУТ отпада по силата на закона, включително и за части от поземлени имоти, поради което не е налице твърдяната грешка в кадастралната карта на с. *** при нанасяне на границата на поземления имот на ищците. Твърди, че като собственик ответникът е поискал извършване на трасиране на границите на поземления си имот в с.*** и издаване на скица по чл.140 ЗУТ. Твърди, че такава скица е издадена от Община *** на 25.10.2023г. под № 110, като в нея се сочи, че дворищната регулация е утвърдена със Заповед № 317/16.12.2003г.на кмета на Община ***. Отделно от това твърди, че грешното заснемане в кадастралната карта на границите на недвижим имот, в случай, че такова бъде доказано от ищците, не води до промяна правото на собственост върху грешно заснета част от имота, тъй като кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. Сочи, че според ТР № 8/23.02.2016г. на ВКС по т.д.№8/2014г. с иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се цели да се установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост. В случая 3 ищците се позовават на техен придобивен ***, съобразно който са придобили дворно място от 1125 кв.м. в с. ***-парцел Х-439 в кв. 71. Приложили са предходен *** за дворно място от 1755 кв.м. в е. ***- парцел VI-60 в стр. кв.71 по плана на с. ***, без да е доказана идентичността на имота е описания в исковата молба и връзката им със собственика по този предходен нотариален акт. Ответникът сочи, че е налице е съществена разлика в площта на имота на ищците много преди приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, която вероятно се дължи на извършени промени по регулация на имота на ищците на границата не само с имота на ответника, а и с имотите на другите им съседи през период, през който регулацията има отчуждително действие. Затова твърди, че ако се установят настъпили с времето пространствени промени в имота на ищците, те не са резултат от промяна на общата граница с имота на ответника. По отношение на сградатагараж с идентификатор *** поддържа, не тя е разположена върху собствен на ответника поземлен имот с идентификатор *** и е собственост на ответника. Твърди, че сградата е придобита чрез правна сделка и е предмет на посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба с купувач ответното дружество. Сградата съобразно издадено на продавачите по сделката удостоверение за търпимост № 3/12.01.2021г. от главния архитект на Община *** е построена в УПИ IX-438 стр. кв. 71 по регулационния план на с.

***, а по кадастрална карта - ПИ с идентификатор *** собственост на наследници на К. И. П.. Същата е в режим на търпимост и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Сградата попада в имота на продавачите на имота на ответниците - Ц. И. В. и А. И.а С.. Ответникът твърди, че в исковата молба не се съдържат конкретни твърдения относно собствеността на гараж с площ 25 кв.м. - кога и на какво правно основание е придобит от ищците. Сочи, че от нотариалния акт на ищците се установява, че през 1993г. те не са придобили собственост върху сграда гараж. Липсва както позоваване на извършено от тях застрояване в имота им въз основа на издадени строителни книжа за гараж, така и позоваване по установения в ЗУТ ред на признат търпим строеж в техния недвижим имот. Оспорва давността на която се позовават ищците в исковата молба. Излага съображения, че разпоредбата на чл.181, ал.3 ЗТСУ /отм/, която предвижда възможност за придобИ.е на идеална част от парцел по давностно владение, осъществено върху Съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./ , т.е. до 1973г. За придобивната давност, започнала да тече след влизане в сила на ЗТСУ /отм./ и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобИ.е на идеална част от парцел по давност при осъществено давностно владение върху реална част от парцел. Счита, че съгласно чл.59/1/ ЗТСУ/отм./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населени места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Твърди, че липсват 4 доказателства ищците да са притежавали спорните около 60 кв.м. преди 2021г., когато е издаден констативния акт на праводателите на ответника, тъй като придобИ.ето на такава част от урегулиран поземлен имот по давност не е възможно, тъй като същата не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен имот.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от *** ищецът П. Х. К. е сключил в качеството си на приобретател /по време на брака си с ищцата В. Т.

К., който факт не е спорен между страните/ договор за придобИ.е срещу издръжка и гледане на дворно място от 1125 кв.м.- парцел Х-439 в кв. 71 по плана на с.***, заедно с построените в него жилищна сграда, кухня и стопански постройки, който имот по приложена кадастрална скица на СГКК Плевен от 30.10.2018 г. представлява ПИ с идентификатор *** с площ на имота 1076 кв.м.