Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1345 от 06.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 922/2023
Вид
Определение № 1345
Подписан
06.12.2023
В сила
14.03.2024
Състав
Димо Колев, Еманоел Вардаров, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 и сл. · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1345 гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500922 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.

С решение № 1212/10.10.2023г. постановено по гр.д. № 1375/2023г. на ВТРС е уважен предявения от Р. Цветков Н. срещу А. Р. Н. иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. В. Търново, *** ап. 13, като делбата е допусната да се извърши между страните при квота за всеки от тях от по 1/2 ид. част от имота.

В срока по чл. 259 ал. 1 ГПК против горепосоченото решение от ищеца е подадена „въззивна жалба“, с която са направени оплаквания срещу мотивите на районния съд относно участието на праводателката на ответника в придобиването на делбения имот и относно равенството на правата на страните в него, като са изложени твърдения за закупуването му изцяло с лични средства на жалбоподателя, с оглед на което се сочи, че същият е негов изключителен собственик. По указния на съда, поради липсата на отправено до въззивния съд искане по чл. 260 т. 4 ГПК, жалбоподателят е подал уточнителна молба от 30.10.2023г., с която заема становище, че не решението на районния съд е неправилно, а подадена от него искова молба. В тази връзка е направил изявление за нейното оттегляне и за предявяване на нов иск, с който да бъде признат за изключителен собственик на спорния имот, като е поискал същият да бъде разгледан от районния съд, след като оттегли първоначалната исковата молба респ. от въззивната инстанция, ако първостепенният съд не може да стори това. Направено е и искане за съединяване на настоящото дело с друго дело висящо в ГОРС на основание чл. 213 ГПК, поради връзка между тях.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответникът по делото е депозирала отговор, с който е оспорила процесуалната допустимост подадената от ищеца жалба, поради 1 липсата на правен интерес от обжалване. В тази връзка е посочено, че съдебното решение е съобразено с предявения иск за делба, а с подадената жалба всъщност се предявява изцяло нов иск. Ответникът изрично се противопоставя на предприетото от ищеца оттегляне на делбения иск и не дава съгласие за това по см. на чл. 232 ГПК.

Заема и становище по съществото на спора, като счита въззивната жалба е неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Образуваното въз основа на подадената от ищеца въззивна жалба с вх. № 19378/23.10.2023г., уточнена с допълнителна молба от 30.10.2023г., въззивно производство е процесуално недопустимо и следва да се прекрати.

От една страна подаденото от ищеца до съда писмено изявление, макар и озаглавено „въззивна жалба“, не може да се квалифицира като процесуален документ по см. на чл. 260 и чл. 261 ГПК. От изявленията на ищеца в него, уточнени с допълнително му становище от 30.10.2023г., е видно, че липсват оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Ищецът изрично е посочил, че не решението на районния съд, а подадената искова молба е неправилна. Всъщност с неговите изявления, не се сезира окръжният съд с въззивна жалба, съгласно правилата на функционалната подсъдност, а се предявява изцяло нов иск за признаването му за изключителен собственик на процесния имот, поради пълна трансформация на лично имущество, доколкото твърди същият да е закупен по време на брака му изцяло с лични средства. Предявяването на нов иск, дори основан на твърдения, които си противоречат с установените от първостепенния съд факти и дадената от него защита на спорното право с крайния му акт, не може да се квалифицира като атакуване на последния по реда на инстанционния контрол.

Понастоящем волята на ищеца е ясно изразена и същата не е насочена към упражняване правото на въззивно обжалване, а към защита на негови субективни права, които не са били предмет на производството пред районния съд, чрез предявяване на нов иск. Ето защо в случая подадената от ищеца „въззивна жалба“, уточнена с допълнителната молба от 30.10.2023г., не съставлява предвидения в закона процесуален инстР.т, чрез който надлежно да се упражни правото на въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От друга страна, дори да се приеме, че подаденото от ищеца писмено изявление представлява въззивна жалба, то за него не е налице правен интерес от обжалване на решението на районния съд. Същият възниква в полза на онази страна в първоинстанционното производство, за която резултата от него е неизгоден. В случая, с решението на районния съд е уважен предявения от ищеца иск за съдебна делба на 2 спорния имот, при наведеното с исковата молба основание за съсобственост и заявените от ищеца квоти. При изложени твърдения за общо притежаване на делбената вещ и отправено до съда искане за нейното поделяне е недопустимо за първи път с „въззивната жалба“, в разрез с посоченото в исковата молба, да се оспорва наличието на съсобствена вещ между страните и да се твърди, че същата е притежание изцяло на ищеца. Ето защо уважаването на исковата претенция, с която редовно е сезиран първостепенният съд, отрича правото на ищеца на въззивно обжалване на издадения в него полза съдебен акт. Ирелевантни за възникването на това право са действията на пълномощника на ищеца по подаване на исковата молба и изложените в нея твърдения за прекратяване с делба на съществуващата между страните съсобственост, дори те да са в противоречие с действителните права на собственост. Изискването за правен интерес от обжалване е абсолютна процесуална предпоставка на възникване и съществуването му, поради което и предвид липсата му депозираната от ищеца въззивна жалба, уточнена с допълнителна молба от 30.10.2023г., се явява процесуално недопустима.

В случая постановеното от районния съд решение не може да бъде ревизирано, чрез обезсилването му, по пътя на оттегляне на делбения иск, тъй като това процесуално действие е неуспешно извършено. Липсва съгласие от другия съделител, за да настъпят последиците от оттеглянето, което следва винаги да бъде дадено, дори десезирането на съда да е предприето преди края на първото съдебно заседание, с оглед особеното положение на страните в производството по делба. По предприетото от ищеца оттегляне на иска, съдът не дължи нарочно произнасяне, за разлика от случаите, когато по реда на чл. 232 ГК надлежно е десезиран със спора. В настоящият процес нито първата, нито втората инстанция могат да разгледат новопредявения от ищеца иск за пълна трансформация на лично имущество. Касае се за изцяло нова искова претенция, която следва да се разгледа в отделен исков процес. В тази връзка за ищеца не е налице пречка да предяви този си иск в отделен процес, в който ще се провери неговата допустимост и основателност. Съдът не дължи произнасяне и по искането на ищеца с правно основание чл. 213 ГПК, доколкото в случая не са налице предпоставките за уважаването му. В случая съединяването на дела по реда на чл. 213 ГПК е недопустимо, тъй като е приключило съдебното дирене пред първата инстанция по настоящото дело, а и между двете дела, с оглед на изложените обстоятелства, липсва твърдяната връзка, тъй като същите имат различен предмет и страни.

По всички изложени до тук съображения настоящият състав на ВТОС намира, че следва да върне като недопустима въззивна жалба с вх. № 19378/23.10.2023г., уточнена с допълнителна молба – становище от 30.10.2023г., подадена срещу решение № 1212/10.10.2023г. постановено по гр.д. № 1375/2023г. на ВТРС и да прекрати производството по в.гр.д. № 922/2023г. по описа на ВТОС.

Водим от горното, Великотърновски окръжен съд,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, като недопустима, поради липса на правен интерес, въззивна жалба с вх. № 19378/23.10.2023г., уточнена с допълнителна молба – становище от 30.10.2023г. срещу решение № 1212/10.10.2023г. постановено по гр.д. № 1375/2023г. на ВТРС и ПРЕКРАТЯВА производствто по в.гр.д. № 922/2023г. по описа на ВТОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред

Великотърновския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4