Определение № 790 от 27.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Габрово, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500403 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №506/13.06.2024г. постановено по гр.д. №832/2023г. по описа на РС Севлиево производството по делото е прекратено, като повторно заведено по чл.299, ал.2 ГПК.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищеца по делото.

В частната жалба се твърди съдът не се бил запознал с обстоятелствата по двете дела и най-вече с Решение №100/31.05.2023г. по гр.д.№660/2022г. на РС Севлиево. Определението на съда било необосновано и неправилно относно обективния и субективен идентитет на двата спора. Безспорно настоящото производство било между същите страни, но различно било основанието и предмета на предявения по настоящото дело иск и по иска по гр.д.№660/2022г. на РС -Севлиево. Съдът по гр.д.№660/2022г. не бил обсъждал получени суми без правно основание, тъй като такъв иск не е бил заявен и не е бил предмет на делото. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Белезите, които индувидуализират СПН са юридическия факт, от който произтича, съдържанието, субектите и правното естество. Подлежат на изследване обективните предели на силата на пресъдено нещо, под които следва да се разбира предметът, за който СПН важи. Ако предмета на двете дела съвпадат напълно, ще е налице хипотезата на чл.299 ГПК, каквото съвпадение в настоящия случай не било налице.

Относно идентичността на страните очевидно било, че е налице тъждество между тях, но правната квалификация била съвсем различна, доколкото в 1 настоящото производство претенцията била за неоснователно обогатяване, а предявеният иск по повод, на който е образувано дело№660/2022г. на РС Севлиево бил относно наличието на договор, който ищецът претендирал да бъде развален на осн. чл.97 от ЗЗД

Моли съда да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и да върне делото за разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по делото и по жалбата не е взел становище по същата, въпреки дадената му възможност за това.

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд въз основа на извършена служебна проверка приел, че с влязло в сила Решение по гр.д.№660/2022г. на РС Севлиево, между същите лица, по същите факти, посочени в исковата молба има влязло в сила решение, поради което е налице произнасяне по предмета на спора по настоящото дело. В исковата молба, по гр.д. №660/2022г. на РС Севлиево, за същите факти ищецът твърдял, че претендираната сума се дължи на основание чл.195, вр. чл.79 от ЗЗД, а в исковата молба, по която е образувано настоящото дело твърдял, че правната квалификация е чл.59 от ЗЗД. Съдът не бил обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца. Доколкото имало пълен идентитет по фактите в двете искови молби, районният съд приел, че спорът по тези факти е решен със сила на пресъдено нещо, с влизането в сила на решението по гр.д.

№660/2022г. на РС Севлиево, поради което приел, че на основание чл.299 от ГПК предявения по настоящото дело иск е недопустим.

С исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№832/2023г. на РС Севлиево е предявен иск ответникът Н. С. С. бъде осъден да заплати на ищеца А. Ю. А. сумата от 3300лв., получена без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, с която сума същия се е обогатил.

От извършена служебна справка от въззивния съд на електронната страница на РС Севлиево и запознаване с публикуваното на нея Решение №100/31.05.2023г. по гр.д.№660/2022г. на РС Севлиево е видно, че е отхвърлен предявения от А. А. против Н. С. иск за сумата от 3300лвц, представляваща дължима за връщане цена, платена по развален договор за продажба на автомобил.

Въззивният съд констатира, че е налице идентичност между страните по двете дела и фактите, на които се основават заявените претенции. Не е налице обаче идентитет между основанията, на които са предявени двата иска.

По гр.д.№660/2022г. на РС Севлиево основанието на иска е било връщане на сума по развален договор за продажба на автомобил, а по гр.д.

№832/2023г. основанието на заявената претенция е получена сума без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, с която сума ответникът се е обогатил.

2

Съгласно чл.298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното основание на спорното право и заявеното искане, като произнасянето по тях се съдържа в диспозитива на съдебното решение, като концентриран израз и краен извод за това дали. спорното право съществува на предявеното от ищеца основание В т.18 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право.

В случая е налице влязло в сила решение, с което е разрешен спорът между страните относно налице на договорно правотношение между тях, въз основа неизпълнението на което се претендира сумата по делото, т.е., налице е сила на пресъдено нещо че исковата сума не се дължи на договорно основание. Сила на пресъдено нещо не е формирана по въпроса дали. сумата е получена без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание и с нея ответникът се е обогатил. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №506/13.06.2024г. постановено по гр.д.

№832/2023г. по описа на РС Севлиево.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3