Протокол № 11 от 04.01.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. Сливен, 04.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря ХрисТ. П. Панайотова и прокурора Я. Н. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Частно наказателно дело № 20242230200019 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Заседанието по делото се провежда рехабилитация и интеграция, т.н. „синя стая“. в

„Център за социална

На поименното повикване в 10.00 часа се явиха:

Свидетелката Т. З. Г..

Инспектор ДПС при РУ на МВР Сливен Анета Узунова.

РП Сливен се представлява от прокурор Я. К..

Разпитът се провежда от разследващ полицай Красимира Трифонова с помощта на психолозите М.Б. която присъства в синята стая при детето и Теодора Джиджева.

В синята стая бе въведена от психолога малолетната Т. З. Г..

Самоличност на свидетелката:

Т. З. Г. родена на 25.07.2015г. в гр. Сливен, живуща в с.гр., българска гражданка, ученичка в първи клас в Първо основно училище „Хаджи Мина Пашов“, ЕГН **********.

Т. З. Г., РАЗПИТАНА КАЗА: Казвам се Т. З. Г.. Родена съм на 25 .07.

2015г. Ако ме попитате с какво дойдох днес ще кажа пеша. Ако ме попитате нещо, което не разбирам ще кажа „в смисъл“. Аз нямам братя и сестри. Ако ми кажете, че сте на 15 г. ще кажа, че не е вярно, защото преди това чух на 1 колко години сте. Обещавам, че ще кажа исТ.та. Разговарях с полицай.

Говорихме за това кога се случи и защо и т.н. Жена беше полицая. Пита ме кога този батко взема парите. Казах и не зная кой ден беше нито часа, че отиде до тоалетна и ми каза, че ще ме бие ако не му дам парите и аз му ги дадох.

Баща ми и този батко забравих му името бяха в къщи. Този батко само ми вземаше парите. Този батко е приятел на тати. Тати не му казва по прякор, казва му името, но аз забравих как се казваше баткото. Взема пари от мен този батко. Уча в Първо основно училище „Хаджи Мина Пашов“. Класната ми е госпожа А., по музика се казва г-н Чурлеков, а господина от занималнята е г-н Гочев. На училище не зная от колко време съм, вече сигурно уча много, но не зная колко. По принцип в 8 ч. отивам на училище и до 3 часа сме на училище.

Сама ходех на училище, понякога ме водеше тати, защото училището е до нас, близо е. Когато имаше лед ходих с тати, защото ще падна и ще си счупя нещо.

По принцип сама ходя на училище. Понякога тати ме прибира от училище, понякога сама се прибирам. Някои деца се прибират от други страни. Когато не идва тати да ме взема се прибирам сама. Прибирам се, отварям вратата и отивам при тати. В къщи по принцип когато тати е в къщи е отключено.

Когато не е в къщи ми дава ключа. Той ми дава ключа към 3 часа. И аз отивам сама в къщи. Имах собствен ключ, но оня батко го взе. Сега тати ми дава ключовете, които са цели. Аз не зная кога баткото ми взе ключа. Не е знаел, че съм дете на баща ми. Прибирах се от училище, тати беше надолу и този батко ме заплаши и аз му дадох ключа. Никога не са ме били и аз се страхувах и му го дадох и той си тръгна. Случвало се е да съм в къщи и тати да го няма.

Имало е случаи тати да го няма в къщи и този батко да дойде, но не често.

Повече от веднъж е идвал този батко когато не е бил тати в нас. Аз се страхувам. Разказвала съм на тати какво се е случвало. В едната стая в нас е дядо, другата стая е празна, кухнята, стаята на баба и нашата стая. Живеем в една стая и имаме кухня. Аз си стоя в нашата стая. Там има телевизор, маса, диванче, легло. Там си пиша домашните. Когато баткото е идвал в къщи аз стоях в нашата стая. Той тогава вече беше вземал ключа за в къщи и сам си беше отключил. Първия път като дойде не си спомням къде точно съм била аз.

Когато разказах на тати и после ходихме в полицията. Там разказах какво се е случило. Когато ги боли хората и когато са тъжни плачат.

/Разстроено детето плаче/ Искам да починем малко. /Изведено от синята стая за 10 минути за да се успокои/

2

Продължение на разпита: Всичко разказах на тати какво се е случило.

Веднъж като беше в нас баткото взема пари. На ръката ми пише тати и деди.

Деди е мой братовчед. Искам да рисувам и да свиря на цигулка. От нищо не се страхувам. Разказах го един два пъти и не искам повече да разказвам. /Детето плаче непрекъснато и не може да се успокои/.

Съдът счете, че следва да приключи разпита на детето, тъй като е видно, че на този етап то не може да даде показания поради душевното си състояние.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.00 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________

3