Определение № 2009 от 08.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2009 гр. София, 08.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501994 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от И. К. срещу определение № 5314/09.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 9795/2022 г. по описа на СГС, ГО, 3-ти брачен състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като за нея е налице правен интерес от предявения иск за допускане признаването и изпълнението на съдебно решение на Печерския районен съд на гр. Киев по дело № 757/20878/21-ц, категория 67, влязло в сила на 26.01.2022 г. С това решение е признато, че ищцата и С. Т., украински гражданин, живеят в съжителство на мъж и жена като едно семейство, без регистрация на брак от април 1997 г. до декември 2019 г. включително. Прието е също така, че придобитото през време на съжителството им имущество е съвместна собственост и изрично е установено, че недвижимото имущество, намиращо се в гр. Киев, Украйна, подробно описано в решението, е съвместна собственост на съпрузите, като придобито по време на съвместното им съжителство. В решението са описани и имот, находящ се в България, в което жалбоподателката живеела. Пред СГС е образувано гр. д. № 9893/2022 г. I ГО, 16 състав, по предявен от жалбоподателката иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване спрямо С. Т., че са собственици на придобития от тях в България, гр. София, имот, при равни дялове. Счита, че за нея е налице правен интерес да предяви иска, предмет на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по 1 чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

СГС е сезиран с иск, предявен от И. К., по чл.117 КМЧП, за допускане признаването и изпълнението на съдебно решение на Печерския районен съд на гр. Киев, Украйна по дело № 757/20878/21-ц, категория 67, влязло в сила на 26.01.2022 г. На основание чл.17 от договора за правна помощ между България и Украйна, на територията на другата договаряща се страна се приема представеното решение.

С разпореждане № 16233/03.10.2022 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е определил едноседмичен срок на ищцата, в рамките на който да уточни в коя част желае да бъде признато чуждестранното съдебно решение и изпълнението му да бъде допуснато на територията на Република България; да посочи имената и адреса на ответника; да представи един брой преписи от исковата молба и приложенията към нея за връчването им на ответника; за представи вносна бележка за платена по сметка на СГС държавна такса в размер на 50 лв. . на ищцата е указано, че при неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок, исковата молба ще бъде върната.

С молба – уточнение от 18.10.2022 г. ищцата е заявила, че желае да бъде признато решението на Печерския раойнен съд на гр. Киев и изпълнението му да бъде допуснато на територията на Република България в частта, установяваща факта на съжителство като мъж и жена, като едно семейство, без регистрация на брак на И. А. К. и С. В. Т. от април 1997 г. до декември 2019 г. включително. Да установи, че имуществото, придобито по време на съжителството като едно семейство без регистрация на брак е съвместна собственост на съпрузите. В случай на разделяне на имуществото, което е обект на съвместна собственост на съпрузите, делът на имуществото на съпругата и съпруга е равен, освен ако не е предвидено друго със споразумение между тях или брачен договор. Посочен адрес и трите имена на ответника, представен е препис от исковата молба, както и вносен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в пълния дължим размер.

С разпореждане от 25.05.2023 г. съдът е определил едноседмичен срок на ищцата ,в рамките на който да уточни правния си интерес от исканото признание на чуждестранно съдебно решение и изпълнението му да бъде допуснато на територията на Република България – всички имоти, идеална част от които притежава ищцата, се намират в гр. Киев, Украйна. На ищцата са указани санкционните последици то неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок.

С молба от 06.06.2023 г. ищцата е уточнила, че предмет на иска, по който е постановено съдебното решение, обхваща имотите в гр. София. Със съдебното решение е установено, че правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, намиращ се на територията на Република България, подлежи на защита със законодателството на тази държава. На 23.07.2003 г. с нотариален акт № 83, том V, рег. № 4140, дело 793/2003 г. С. Т. е 2 купил апартамент – мезонет № 24 в гр. ***, ул. „***“ № *, заедно със зимнично помещение № 14, както и гараж № 14, описани в молбата. В началото на 2022 г. ищцата и децата й са напуснали Украйна и се преместили в жилището в гр. София. Ответникът заявявал, че ще продаде апартамента в гр. София, който е единственото жилище на ищцата в България. Твърди, че пред СГС е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, по който е образувано гр. д. № 9893/2022 г., I ГО, 16 състав – за установяване въз основа на процесното решение на украинския съд, че имотите в гр. София са съсобствени между страните. Исковата молба по това дело е вписана, но същото е спрямо до приключване на производството по екзекватура. Счита, че с признаване на съдебното решение на Печерскя районен съд в гр. Киев на територията на Република България и по отношение на имоти придобити в България, следва да се счита, че имоти, придобити от всеки един от страните по време на съжителството им е съвместна собственост, освен ако не е предвидено друго в друго писмено споразумение между тях и по отношение имотите в България.

Към исковата молба е представен препис от решението, чието признание и допускане на изпълнение се иска. С него е прието, че искът на И.

А. К. срещу С. В. Т. за установяване на факта на съжителство на мъж и жена като едно семейство без регистрация на брак, признаване на имущество за съвместна собственост на съпрузите и разделянето му е частично основателен. Установен е фактът на съжителство като мъж и жена без регистрация на брак на посочените лица от април 1997 г. до декември 2019 г. включително и е установено, че имуществото, придобито по време на съжителството като едно семейство без регистрация на брак, е съвместна собственост на съпрузите, като са описани имоти, находящи се в гр. Киев, Украйна.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като за ищцата липсва правен интерес, доколкото националното право не познава института на установен съдебно факт на съжителство на мъж и жена като едно семейство без регистрация на брак и не му придава никакво значение и никакви последици, още повече правни такива. Констатирал е, че нито един от придобитите по време на съжителството на мъж и жена като едно семейство без регистрация на брак от страните недвижими имоти, върху които е признат дял 1/2 част от правото на собственост, не се намира н територията на Република България, а се намират в гр. Киев, Република Украйна.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

СГС е сезиран с иск за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение по реда на КМЧП. Целта на това производство са правните последици за всеки конкретен случай и действието на постановеното признание спрямо всички. Необходимостта от признаване на 3 чуждестранни съдебни решения и други актове се поражда от териториалния характер на действието на постановените от всяка държава съдебни и административни актове и възможността за разпростиране на тяхното действие на територията на други държави.

Абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, е наличието на правен интерес, на основание чл.124, ал.1 ГПК. За съществуването й съдът следи служебно. С оглед установяване на това обстоятелство решаващият съд е дал точни, конкретни и ясни указания на ищцата. Същата свързва правния си интерес от предявяване на иска, предмет на делото, с установяване на фактическото й съжителство с ответника като семейство във връзка с придобитото от тях имущество в България, което е съвместна собственост.

Извън предметния обхват на решението, чието признаване и допускане на изпълнение се иска, са имотите, за които ищцата твърди, че са придобити през 2003 г., по време на фактическото съжителство на страните.

Това от своя страна налага извода, че за ищцата липсва правен интерес от признаване и допускане на изпълнение на процесното съдебно решение на територията на Република България. Същевременно за установяване на обстоятелството, че придобитите в България имоти са в режим на съсобственост между страните при равни квоти, жалбоподателката е предявила самостоятелен иск, производството по който е висящо понастоящем. Съгласно формираната съдебна практика - решение № 248/26.10.2012 г. по гр. д. № 241/2012 г., ГК, II ГО; решение № 278 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 1108/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, по висящ процес съдът инцидентно следва да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд, което е представено от страна по делото, само ако са налице предпоставките по чл.117 КМЧП и между страните няма спор относно тези предпоставки. Това зачитане на правните последици на чуждестранното съдебно решение представлява инцидентно признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118, ал.1 КМЧП.

Не следва да се обсъжда въпросът дали признаването или допускането на изпълнението на чуждестранното съдебно решение противоречи на българския обществен ред или не – чл.117, т.5 КМЧП, тъй като този въпрос касае съществото на предявения иск, а не неговата допустимост.

По изложените съображения въззивният съд счита, че за ищцата липсва правен интерес то предявяване на иска, предмет на делото, поради което са налице предпоставките на чл.130 ГПК.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 55213/15.05.2024 г., депозирана от И. К., със съдебен адрес гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 100, ет.2 – адв. Е. Т. Б., срещу определение № 5314/09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 9795/2022 г. по описа на СГС, ГО, 3-ти брачен състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок то връчването му на жалбоподателката при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5