Определение № 4732 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4732 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002102005 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. В. Е. –ответник по исковата молба, подадена чрез пълномощник адв. Д. К. от АК – С., срещу въззивното решение № 44 от 22.02.2024 г. по в. гр. д. № 466/2023 г. на ОС – Смолян.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, също и чл.280, ал.2, предл. второ и трето ГПК.

Насрещните страни в производството - ищците Б. Х. М. и Е. Х. Р., двете чрез процесуален представител адв. Е. В. от АК - С., оспорват жалбата с писмен отговор.

Другите страни-съответниците на касатора К. А. Е., М. В. Е., К. В. С., Т. В. Е. и М. В. С., не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 35/12.05.2023 г. по гр.дело №100/2022 г. на РС-Златоград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 73/26.09.2023 г. по същото дело, съдът е признал за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на ответниците В. В. Е., К. А. Е., М. В. Е., К. В.

С., Т. В. Е., и М. В. С., че ищците Б. Х. М. и Е. Х. Р. са собственици на около 40 кв.м. (42 кв.м.), намиращи се в северозападната част на имот с идентификатор ***, за който по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-23/12.01.1987 г.

1 представлява ПИ № *, кв.21, който участва в УПИ *-*, кв.21 по ПУП на [населено място] и в УПИ *-*, кв. 21 по ПУП на [населено място], която реална част е погрешно заснета като част от имот на ответниците с идентификатор ПИ ***, за който по регулационния план на Неделино от 1987 г. представлява ПИ № *, кв.21, за който е отреден УПИ *-*, кв. 21, както и че допусната техническа грешка в КК на [населено място] при отразяване на собствения на ищците имот с идентификатор ***, с която грешка от имота на ищците площ от 42 кв.м неправилно е заснета като част от имота на ответниците с идентификатор ***. по КК на [населено място], одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД -18-75/19.11.2021г на ИД на АГКК, и която реална част е повдигната в жълто на приподписаната от съдиятадокладчик скица изготвена от вещо лице инж.М. Т. на стр.186, която скица се счита за неразделна част от решението, на основание чл. 108 ЗС ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на същата тази гореописана реална част, повдигната в жълто на тази комбинираната скица, неразделна част от решението, и на основание чл. 109 ЗС ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват обективното упражняване правото на собственост на ищците, като премахнат изградената бетонова ограда върху имот с идентификатор *** по КК и КР, която бетонна ограда е повдигната в сив цвят на двете комбинирани скици на вещото лице инж.М. Т. на стр.186 и 187, които скици, приподписани от съдията-докладчик, са неразделна част от решението. Със същото възизвно решение, съдът, по частната жалба на ответника В. В. В., е потвърдил първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК с № 130/26.06.2023 г. по гр.дело 100/2022 г. на РС-Златоград за изменение на основното решение в частта за разноските, и според изхода на спора е осъдил въззивника да плати на двете ищци разноски и за въззивното производство.

Въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с искова молба от Б. М. и Е. Р., с твърденията им, че са собственици на недвижим имот, представляващ имот с пл.номер * кв.21 с площ от 612 кв.м, който имот участва в УПИ *-* кв.21 с 580 кв.м. и в УПИ *-* с площ от 32 кв.м, кв.21 по ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД -23/12.01.1987 г., като правото си на собственост двете ищци извличат от наследяване и правна сделка-дарение от 2020 г. Според ищците имотът им е идентичен с имот с идентификатор ***, съгласно одобрената КК на [населено място] през 2021 г., като част от имота с площ около 40 кв.м. неправилно е заснет като част от имота на ответниците с идентификатор *** по цялостното протежение на северозападната част от границата между имотите, като ответниците изградили неправомерно и без съгласие на ищците незаконна бетонна ограда с дължина от 14 метра в тази реална част. Искат от съда да уважи иск по чл. 54 ал.2 от ЗКИР / иск за грешка в кадастралната карта/, по чл. 108 от ЗС /за признаване правото им на собственост и предаване владението на реална част от спорния имот с площ от 40 кв.м/ и по чл. 109 от ЗС за преустановяване на неоснователни действия на ответниците и премахване на незаконно изградената ограда в имота на ищците.

Въззивният съд е подложил на собствена преценка събраните по делото в първата инстанция доказателства, от които е приел за установено следното : Двете ищци Б. М. и Е. Р. са част от наследниците на починалия през 1997 г. техен наследодател /дядо/ Ш. Р.

2

(идентично името с З..Р.). От съдържанието и на приобщените към доказателствата нотариални актове за признаване право на собственост в полза на З..Р. (за дворно мястопарцел * в кв.20, отреден на имот пл. номер * с площ от 420 кв.м. и изградена в него масивна къща на два етажа, и за идеална част от празно място-парцел * в кв.20, отреден на Р. и ДЗС-Неделино, като в имота на Р. са включени 242кв.м. и сайвант, без да са уредени регулационните сметки) и н.а. за дарение на недвижим имот от 11.12.2020 г. с предмет ид.част от поземлен имот с пл. номер * кв.21, ведно с изградена в имота двуетажна жилищна сграда, въззивният съд е приел, че по наследственото правоприемство и договора за дарение от 2020 г., ищцата Е. Р. е придобила 21/24 идеални части и съответно Б. М., А. Р. и М. Р. придобили по 1/24 идеални части от правото на собственост на поземлен имот с пл. номер * кв.21, който имот участва в УПИ *-* с площ от 580 кв.м и в УПИ *-* с площ от 32 кв.м по ПУП на [населено място], утвърден със Заповед № РД -23/12.01.1987 г., ведно с изградена в имота двуетажна жилищна сграда.

По отношение на ответниците е установено, че с н.а. за собственост на недвижим имот по давностно владение от 04.12.2008 г., В. Е. (починал през 2018 г. с наследници конституираните ответниците К. С., Т. Е. и М.С.), К. Е., В. Е. и М. Е. се легитимират като собственици, при посочените в акта идеални части, на УПИ *-* в кв.21 с площ от 423 кв.м по ПУП на [населено място]. Този УПИ на юг граничел с имот УПИ *-* на З. Р..

Установено е още, че през месец април 2022 г. ответникът В.Е. извършил изкопни работи в южната част на имота си, като изградил масивна подпорна стена, по повод на което ищците са подали жалба до ОА- гр.Златоград за спиране на незаконното строителство, а Б.М. е подала и заявление до АГКК-Гр.Смолян за отстраняване на допуснати грешки в одобрената КК по повод границите между двата имота с идентификатори *** и ***, като административната процедура за изменение на ККИР не е реализирана поради подадено възражение от ответника В.Е..

Въззивният съд е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза, с която вещото лице е констатирало, че за [населено място] има три регулационни плана, одобрени през 1950 г., 1974 г. и 1987 г. Вещото лице е посочило, че северозападната част на имот с идентификатор *** по КК на [населено място] от 2021г /собственост на ищците/ не съвпада със северозападната граница на техния поземлен имот с пл. номер *, за който е отреден УПИ * -* по плана на [населено място] от 1987 г. Вещото лице е изготвило скица, в която с жълт цвят е оцветена територия, която неправилно е заснета като част от имот на ответниците с идентификатор ***. Вещото лице е посочило, че южната граница на имот с идентификатор *** не съвпада с южната граница на имот, представляващ УПИ *-*, собственост на ответниците. Също така, че в спорната част /оцветен в жълт цвят на скицата/ има изградена подпорна стена с височина от 1,2 до 2 метра, като северната граница на поземлен имот с идентификатор *** съвпада с изградената ограда от бетонова основа без ажурната част, която отстои на около 30 см. от процесната подпорна стена при посочени точки и дървена ограда. В приложената комбинирана скица е илюстрирано, че по плана от 1974 г. част от спорния имот, оцветен в жълт цвят на комбинираната скица, е била част от поземлен имот пл. номер * парцел **, собственост на З..Р., а една малка част от този имот била част от 3 парцел * в кв.20, отреден на Р. и ДЗС-Неделино. Вещото лице е посочило, че в плана от 1974 г. наследодателите на ответниците не фигурирали като собственици на спорния имот, оцветен в жълт цвят по комбинираната скица.

От показанията на свидетелите Б.Е., С.Е., З..Г., К.Ю. се установява, че ответникът В.Е. е изградил подпорната стена между двата имота, като преди това на мястото имало пътека с ширина около 1 метър, която се ползвала за преминаване. Съдът е направил извод, че не са събрани гласни доказателства ответниците, респективно техните наследодатели, да са упражнявали давностно владение по отношение спорната част от имота, оцветена в жълт цвят по комбинираната скица, което да е основание за придобиване на собствеността му.

Спорната част от имота се ползвала за път между съседните имоти, като след изграждане на подпорната стена през 2022 г. е възпрепятстван достъпът до изградената сграда /бивш сейвант/, собственост на ищците.

При така установените факти, и в рамките на проверката по чл.269 ГПК, въззивният съд е формирал и правните си изводи. За неоснователни са приети оплакванията на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение, по конкретно изложени аргументи, така :

Първо, че като ищци по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР не е необходимо да се конституират всички съсобственици на имота като задължителни другари по аргумент от Решение № 73 от 06.10.2020г на ВКС по гр.дело № 3789/2019, І г.о., според което предявяването на иск от съсобственик по реда на чл. 54, ал.2 от ЗКИР е допустимо, а другарството би могло да бъде необходимо, но не е задължително. Второ, че ответниците К. С., Т. Е. и М. С. са надлежни страни в производството, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост и надлежни страни по него са тези лица, които се легитимират като собственици на имоти с посочени идентификатори. Трето, че решението не е постановено при свръхпетитум относно размера на спорната реална част /40 кв.м. по искова молба, и 42 кв.м. по решението/, с аргумента, че пространственият обхват на спорното право на собственост не се определя единствено по сочената площ в исковата молба, и че ищецът по разбираем начин е индивидуализирал границите и местоположението на спорния имот, а съдът се е произнесъл по предявените искове, като е индивидуализирал спорното материално право с изготвена комбинирана скица, неразделна част от постановения съдебен акт. Четвърто, че искът по чл. 109 от ЗС не е уважен свръхпетитум, защото ответниците съгласно диспозитива са задължени да премахнат изградената стена, повдигната в сив цвят, попадаща в границите на имот с идентификатор ***, и няма произнасяне на съда, което да задължава ответниците да премахнат цялата ограда, включително тази част от нея, които попадат между т.1, 2 и 3 от комбинираната скица и която част не попада в спорния имот, тониран в жълт цвят.

По оплакванията за неправилност е прието, че ищците Б.М. и Е. Р. са съсобственици на 22/24 идеални части от поземлен имот с пл. номер * кв.21, който имот участва в УПИ *-* с площ от 580 кв.м и в УПИ *-* с площ от 32 кв.м по ПУП на [населено място] от 1987 г., като съсобствеността е придобита по наследяване от общия им наследодател З..Р. и въз основа на сключен договор за дарение през 2020 г., и съсобственици на този имот са и неучастващите по делото страни А. Р. и М.Р..