Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2364 от 21.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3507/2024
Вид
Определение № 2364
Подписан
21.07.2025
В сила
21.07.2025
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.377, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.378, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2364 гр. София, 21.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100603507 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на СРП против разпореждане на СРС от 07.05.2024г., постановено по НАХД № 5880/2024г. по описа на СРС, НО, 116- ти състав, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия.

В протеста са изложени доводи, че разпореждането е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че са касае за ПТП, което не било споменато никъде и противоречие при формата на вината. Твърди се, че в случая е подвигнато обвинение за престъпление по чл.133, пр.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК не е за престъпление против транспорта и не се налага актът на СРП да съдържа описаните реквизити в разпореждането на съда. Поддържа се, че формата на вината е непредпазливостсамонадеяност, при която деецът не е предвиждал обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предлага протестираното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на СРС за разглеждане по същество.

Обвиняемият Д. И. К. не е взел становище по протеста на СРП.

В протестираното разпореждане първоинстанционният съдът е приел, че е в обстоятелстелствената част на постановлението прокуратурата е изложила пестеливо фактическата обстановка, като представителият на държавното обвинение се е ограничил в минимален набор от фактически твърдения, които не покривали минимално изискуемите, за да е ясно обвинението. Съдът е приел, че подвигнатото обвинение не е против транспорта, но спецификата на възприетия механизъм на причиняване на увредата върху пострадалия 1 налагала да са изложат фактически твърдения по отношения на пътната обстановка, начина на регулиране на кръстовището, било ли е разрешено придвижването на пешеходци на платното за движение, доколкото по твърдение на прокурора се касае за ПТП и в случая не правната квалификация налалага необходимостта от подобни обстоятелства, а фактът, че държавното обвинение твърдяло, че телесната повреда да е нанесена при ПТП.

Първоинстанционният съдът е приел, че всички релевантни и установени в хода на досъдебното производство обстоятелства за наличие или липса на на светофарна уредба и нейните сигнали, пътни знаци, осветеност, пътна маркоривка, конкретно поведение на лица са необходими, доколкото същите касаят самата противоправност на действита и бездействията на лицата, участници в ПТП, а по отношение на обвиняемия се явяват и основанието, на което е ангажирана отговорността му.

Протестът подаден в законоустановения срок и е процесуално допустим, разгледан по същество е неоснователен.

Софийски градски съд, наказателно отделение, III-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано на 25.04.2024г. с внесено от СРП постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д. И. К. за престъпление по чл.133, пр.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

На първо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд е прав в тезата си, че за да насрочи делото в отркито съдебно заседание за разглеждане по по реда на глава XXVIII от НПК, съдията- докладчик следва да извърши проверка по реда на чл.377, ал.1 от НПК, съгласно която в правомощията на съда, при преценка на допустимостта на диференцираната процедура за освобождаване на обкавиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“, се включва проверка за наличието на основанията по чл.78а от НК. Действително, съдът изяснява въпросите, относими към приложението на чл.78а от НК, единствено въз основа за предмета на обвинението, дефиниран в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност по чл.375 от НПК, без да разполага на този стадий на процеса с правомощие да извършва оценка на приложените в досъдебното производство доказателства. С такъв прегоратив съдът разполага едва при разглеждане на делото по аргумент на разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК.

В настоящия случай прокуратурата с постановление за освождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е повдигнала обвинение на обвиняемия Д. И. К. за извършено престъпление по чл.133, пр.2, вр.чл.129, ал.2 от НК. В мотивите на постановлението не са описани действията на обвиняемия, довели до причиняване на вредоносния резултат.

Настоящият съдебен на съда намира за правилен аргументираният от първоинстанционния съд извод за допуснати отстраними процесуални нарушения от ранга 2 на съществените такива, довели до ограничавене правото на защита на обвиняемия. В рамките на досъдебното производство са събрани устни и писмени доказателства и доказатествени средства, които не са намерили съответно отражение в акта на държавното обвинение и по- точно в неговата обстоятелствената и диспозитивна части, макар и районния прокурор да е цитирал въпросните доказателства и доказатествени средства доказателства, въз основа на който е изградил изложената фактическа обстановка по случая, а именно показанията на свидетелите А.С., Л.Е., Б.В., Г.С., М.К., А.К., заключенията на изготвените по делото съдебно- медицинска, комплексна съдебно психиатрична и психологична, видео технически и автотехническа експертизи. Така констатираният от въззивиня съд пропуск в постановлението с предложение за освобождаване на наказателна отговорност по чл.78а от НК рефлектира върху правото на защита на обвиняемия Д. И. К., така, че да накърни същото, понеже фактите, чиято липса в постановлението на прокурора районният съд отчита като съществен проблем, са съставомерни такива. Правилно съдиятадокладчик застъпва, че делото следва да бъде разгледано в рамките на фактическите положения, дефинирани в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК. При все това е нужно да се отбележи, че предметът на делото, обусловен от конкретната фактология, означава всякога само онези обстоятелства, които влизат в кръга на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, като е без значение обстоятелството дали този предмет е зададен от обвинителния акт или постановлението по чл.375 от НПК, защото резултатът винаги е идентичен- невъзможност да се излезе извън предметния обхват, очертан със съответния процесуален документ. Това обаче не означава, че съдът не може да се ползва от всички данни, находящи се по делото и имащи информативна стойност, така както нормата на чл.378, ал.2 от НПК постановява, че при разглеждане на делото пореда на глава XXVIII от НПК могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови такива.

Първоинстанционният съд дори да е ограничен от пределите, заложени и зададени с постановлението, иницииращо процедурата по глава XXVIII от НПК, не е лишен от възможността да се ползва от събраната в рамките на наказателното производство доказателствена маса и на база на последната да се произнесе по същество. Не само че съдът не е ограничен в правомощието си да се ползва от целокупната доказателствена обезпеченост по делото, но дори е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, доколкото последното се явява основополагащ принцип в наказателното производство по аргумент на разпоредбата на чл.13 от НПК.

Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав намира, че непосочването на спецификата на възприетия механизъм на причиняване на телесна повреда на пострадалия налага да се изложат фактически твърдения по отношение на пътната обстановка, начина на регулиране на кръстовището, било ли е разрешено придвижването на пешеходци на платното за движение представлява отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия, поради което разпореждането като правилно следва да бъде потвърдено.

3

Във връзка с изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.05.2024г., постановено по НАХД № 5880/2024г. по описа на СРС, НО, 116- ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4