Решение № 1102 от 02.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501099 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК,по въззивна жалба с вх.№ 263737/12.02.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответницата В. В. С. чрез пълномощника й – адвокат Ц. В. от САК срещу решение № 260038 от 18.01.2024 г. на СГС I – 1 състав по гр.д.№ 6467/2020 г., с което по предявен срещу нея иск по член 19,ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключен на 2.06.2020 г. между нея и „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“, АД предварителен договор за продажба на апартамент № 108 в град *** , ЖК „ *** “ ,бл.*, вход „ * “, ет.6* .

Във въззивната жалба има оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в зачитане на направено от пълномощник без изрично пълномощно признание на иска и непроизнасяне по заявено с молба с вх.№ 276960/31.05.2023 г. при условията на член 133, изр. последно от ГПК възражение за унищожаемост на предварителния договор на основание член 31,ал.1 от ЗЗД по твърдения, че ответницата е била недееспособна по причина на психично заболяване към подписването на договора и подаването на отговора на исковата молба и отказ за допускане на 1 доказателства от експертиза и разпит на свидетели за установяване на психичното състояние и дееспособността й .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна - „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“, сега с ново наименование- „СИЛВЪРХОЛД“АД отговаря чрез пълномощника – адвокат К. Д. от САК, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като не само в писмения отговор, но и в множество писмени изявления, подадени лично от ответницата С. ( в т.ч. молба с вх.№ 270046/27.01.2021 г. ) са направени признания на правнорелевантните факти и на иска, които съдът е следвало да съобрази ; психичното й заболяване, което е известно на надлежно упълномощените адвокати, не е въведено като основание за унищожаемост на предварителния договор нито с отговора на исковата молба, нито с молбата с вх.№ 2692264/ 16.02.2022 г. и съответното възражение е преклудирано по липса на особени непредвидени обстоятелства, които да са попречили на заявяването му в срока по член 131 от ГПК; съдържанието на молбите на С. от 15.01.2021 г. и 27.01.2021 г. доказва, че тя е способна да разбира свойството и значението на постъпките си и съдът не е допуснал твърдените в жалбата процесуални нарушения .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез процесуалните им представители в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

СГС е сезиран от „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“, АД с иск по член 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения от дружеството и ответницата С. на 2.06.2020 г. предварителен договор за продажба, с който се задължила да му прехвърли собствения си апартамент № 108, находящ се в сграда в град *** ЖК „ *** “,бл.*, вход „* “, ет.* при цена от 103 369 лева, по твърдения, че ищецът заплатил задатък в размер на 10 365 лева на 2.06.2020 г. и остатъка от цената в размер на 93 294 лева, но на 3.07.2020 г., както по – рано на 2.07.2020 г. , ответницата – продавач отказала да подпише окончателния договор в кантората на нотариус Ю. К. .

В срока по член 131,ал.1 от ГПК, считан от 17.08.2020 г., ответницата е подала отговор с вх.№ 261068/ 16.09.2020 г. чрез адвокат С. – С., упълномощена с общо пълномощно. В него е направено признание на иска и 2 искания за обявяване на предварителния договор за окончателен, но за възлагане на разноските на ищеца на основание член 78,ал.2 от ГПК по твърдения, че неизпълнението на задължението за прехвърляне на апартамента не е виновно, а се дължи на нейна невъзможност да ръководи действията и да разбира последиците им поради заболяване - „остро полимофорно психотично разстройство с шизофренни симптоми“, установено след болестния пристъп, наложил задържането на ответницата в нотариалната кантора по повод изповядване на договора на 3.07.2020 г. и хоспитализирането й за лечение до 19.08.2020 г., ответницата е имала болестно поведение при настояването да получи : от купувача пълния размер на продажната цена преди сключването на нотариалния договор и от банката удостоверение за наличие на сумата по сметката й и при снабдяването с банково удостоверение със запис : „ без да поражда ангажименти от страна на банката“. За пръв път възражението за унищожаемост на предварителния договор по член 31,ал.1 от ЗЗД поради психичното заболяване и невъзможността за разумно действие на ответницата е направено с молбата с вх. № 276960/31.05.2023 г. В молбата е посочено още, че при същите обстоятелства са опорочени извършените от ответницата съдопроизводствени действия от образуване на исковото производство до спирането на делото с определение на съда от 22.02.2022 г. и тя не поддържа депозирания отговор на исковата молба с направеното в него признание на иска.

За да уважи иска с постановено по общия ред решение, СГС е приел, че в отговора на исковата молба е направено признание на иска и не е направено възражение за унищожаемост на предварителния договор по член 31,ал.1 от ЗЗД въз основа на изложените в него твърдения, че ответницата страда от психично заболяване, а последващо въведеното възражение е преклудирано; с влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по член 5 от ЗЛС, производството по който е послужило като основание по член 229,ал.1,т.3 от ГПК за спиране на настоящото дело, е призната дееспособността на ответницата и следователно направеното с отговора на исковата молба признание е валидно, освен че е неоттегляемо ; фактите , заявени с исковата молба, се признават от ответницата в подадените лично молби от 15.01.2021 г.и 27.01.2021 г.; отказът за сключване на окончателния договор не е обусловен от здравословното й състояние, а от съмнението за наличието на паричната сума за остатъка от цената по втората банкова сметка, в която ответницата я е 3 прехвърлила и причината за него ( отказа ) не е извинителна ; между страните има валидно сключен предварителен договор, ответницата е собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърлянето му по нотариален ред – член 336 от ГПК .

Отговорът на исковата молба е подаден от пълномощник с общо пълномощно. Направеното от него признание на иска не обвързва ответницата, тъй като тя не го е овластила изрично да признава исканията на другата страна, така както изисква член 34,ал.3 от ГПК. То няма никаква правна стойност и необходимост от оттеглянето му няма . Вън от това неоттегляемостта на признанието на иска по член 237,ал.4 от ГПК има смисъл само, ако признанието е валидно и ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска, а такова в случая липсва. Влязлото в сила решение № 2280 от 3.05.2023 г. по гр.д.№ 9762/2022 г. по описа на СГС , ГО, V – ти брачен състав за отхвърляне на иска на прокурора по член 5 от ЗЛС е мотивирано от съображения, че ответницата страда от параноидна шизофрения, параноидно халюцинаторен синдром, но е в медикаментозна ремисия и състояние да се грижи за себе си, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи . То отрича със сила на пресъдено нещо съществуването на правото да бъде ограничена или отнета дееспособността на ответницата С. занапред, но не изключва дееспособната ответница да не е могла към определен момент или за някакъв период преди 7.04.2023 г. ( деня, в който са приключени устните състезания ) да действа разумно. Твърденията на ответницата, че пропускът за заявяване на материалноправното възражение за унищожаемост на предварителния договор по член 31,ал.1 от ЗЗД в срока за отговор се дължи на психичното заболяване, наложило при висящността на делото провеждане на няколко хоспитализации, са подлежали на проверка с назначаване на вещо лице и изслушване на свидетели , както е поискано в молбата с вх.№ 276960/ 31.05.2023 г. Ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – член 133,изр. последно от ГПК, материалноправното възражение следва да бъде разгледано .

Исковата молба по член 19,ал.3 от ЗЗД е подадена два дни след 3.07.2020 г. Тогава за втори път представител на ищеца – купувач, придружаван от В. Ю.

В. и лично ответницата С. – продавач са се явили в кантората на нотариус Ю.

4

К. според уговореното в член 6 и член 7 от подписания от тях „ предварителен договор за продажба на недвижими имот по член 19 от ЗЗД“, за да сключат окончателния договор относно апартамент № 108 , находящ се в сграда в град *** , ЖК „ *** “. Според удостовереното в констативни протоколи от 3.07.2020 г. на помощник на посочения нотариус и даденото от него сведение по полицейска преписка ответницата С. отказала да се легитимира; направила изявление, че няма да подпише окончателен договор; започнала да прави видеозапис с телефона си и да се държи агресивно . Повикан от помощник – нотариуса по телефон 112, полицейски патрул не успял да я изведе от кантората доброволно и тя била отведена с белезници. В същия ден е хоспитализирана в „ Център за психично здраве“, ЕООД и задължително лекувана за срок от един месец – до 19.08.2020 г. на основание влязло в сила решение от 20.07.2020 г. по н.ч.д.№ 7869/2020 г. по описа на СРС, НО , 14 състав, по предложение на прокурора по Закона за здравето и след подадена до него молба на майката М. Ц. С. – епикриза и предложение от 24.06.2020 г. ( на л.49 и л.55 – 56 от делото на СГС) по диагноза – остро полимофорно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Срокът по член 131 от ГПК е започнал да тече на 17.08.2020 г., два дни преди завършване на срока на задължителното лечение. По делото има медицинска документация за продължаване на лечението в домашни условия, в Дневен стационар за терапевтично уточняване и последващи хоспитализации – от 2.05.2021 г. до 5.05.2021 г. в същия Център, от 1.10.2021 г. до 15.10.2021 г. в Държавна психиатрична болница „ Св. Иван Рилски“ ; от 15.10.2021 г. до 10.01.2022 в Център за психично здраве „ Проф. Н. Шипковенски“ ; от 10.01.2022 г. до 21.01.2022 г. в Държавна психиатрична болница „ Св. Иван Рилски“; от 21.01.2022 г. до 31.01.2022 г. отново в Център за психично здраве „Проф. Н.

Шипковенски“ – епикризи ( на л.109 – 117 от делото на СГС). Преди да разгледа делото в единственото о.с.з. на дата

24.10.2023 г. , първоинстанционният съд е постановил спиране на основание член 229, ал.1,т.3 от ГПК двукратно на 23.03.2021 г. и 22.02.2022 г. Така производството е било спряно от 23.03.2021 г. до 11.07.2023 г.

Според събраните във въззивното производство еднопосочни и допълващи се свидетелства на М. С. ( майка ) и Д. Н. особеностите в поведението на ответницата възникнали в края на 2019 г. : започнала да подозира партньора си и баща на детето й, че иска да я отрови и „облъчва“ ;

5 внушила си, че стените излъчват лъчи/вълни, предназначени да я убият; от тях се предпазвала, като ходела увита с домакинско фолио, нощем загъвала с фолио и детето ; усъмнявала се в съседите, че я „ облъчват“ също , занемарила личната си хигиена . Търсела в дома си скрити подслушвателни устройства, извадила дюшемето, изрязала контактите и ги запълнила с пяна, счупила всички мебели; започнала да подозира майка си, че иска да я убие, защото е главатар на организирана престъпна група, която убива хората и им взима парите и жилищата. Мотивът за продажбата на апартамента бил бягство от всички и установяване в Канада. Същевременно се страхувала от измама по повод сделката и при посещението в нотариалната кантора в присъствието на свидетелката М. С. повтаряла,че „искат да я измамят“. Последвалата хоспитализация ( в периода 3.07.2020 г. - 19.08.2020 г. ) не дала резултат, ответницата не си взимала лекарствата и продължила да твърди, че майка й е убийца. Не се прибирала в апартамента си заради „лъчите“ , спяла по градинки и дворове. Отказала да работи с адвоката, който изготвил отговора на исковата молба , защото вярвала, че се е съюзил с нея и иска да я измами.