Решение № 84 от 19.04.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Шумен, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Силвия Й. М. като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20243600500117 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №9/10.01.2024г. по гр.д.№381/2023г. ШРС е признал за установено спрямо З. С. М., че дължи на „Йеттел България”ЕАД-гр. София, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 130,06 лв., представляващи абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.11.2019 г. и 140,41 лв., представляващи вноски по договор за лизинг от 16.11.2020г/при допусната очевидна фактическа грешка в изписване годината на сключване на договора-„2019г.“ вместо „2020г.“/., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1161 от 17.11.2022 г. по ч.г.д. № 2477/2022 г. на ШРС. Със същото решение е отхвърлил предявения от дружеството иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу М., за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 1161 от 17.11.2022 г. по ч.г.д. № 2477/2022 г. на ШРС в останалата част като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се в исковото и заповедното производство разноски.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове: за сумата от 316.07лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договора., от която 82.99лв.-стойността на тримесечни абонаментни такси и 233.08лв.-част от разликата между стандратната цена на устройството по стандартна ценова листа без абонамент и цената, на която устройството е предоставено на потребителя на лизинг, съответстващ на оставащия срок от договора. Сочи, че решението в атакуваната част се явявало неправилно и в противоречие с приложения 1 материален закон, по подробно изложени съображения. Съгласно общите условия /чл.27/, дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не uo-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаванею на фактура не освобождавало абоната от заплащането на дължимата сума /чл.26/. Тъй като денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му 'чл. 84 от ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. Сключеният абонамент бил прекратен едностранно от оператора, съгласно договорната отговорност на абоната по т.

II от договора, при условията чл.75, във вр.с чл.19бв) от общите условия. . С уговорката, предоставяща на оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред, правата на потребителя не били накърнени и съответно тази клауза валидно дерогирала общото правило на чл. 87, ал.1 о т ЗЗД. Клаузите о т общите условия не предвиждали особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което следва да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно — с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Освен това и операторът неколкократно изпраща л СМС-известия, с които е давал шанс на абоната да заплати задълженията си и да запази договорните отношения. При. положение, че търговецът ще се лиши от всички 24 месечни абонаментни такси по договора /доколкото неизпълнението на абоната е започнало веднага след сключването на процесния абонамент/, заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонамент ни такси не е прекомерно и необосновано високо. Моли, съдът да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което заявените установителни претенции бъдат изцяло уважени, като се присъдят разноски в размер, съответстващ на уважената част от исковете. Претендира и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Йеттел България” ЕАД заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1161 от 17.11.2022 г., по ч.гр.д.№2477/2022г. на ШРС, по силата на която е разпоредено З. С. М. да заплати на заявителя, както следва: сумата 130.06лв. дължими и месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 20.11.2020 г. до 19.03.2021 г.; сумата 140.41 лв. - незаплатени лизингови вноски; сумата 316.07 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2020 г. за мобилен номер 359897271112, ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението – 15.11.2022 г. до окончателно плащане, както и сумата 25лв. – държавна такса и 360лв-- адвокатско възнаграждение. Тъй като съобщението за издадена заповед за изпълнение е връчено по 2 реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу М. - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по горепосочените договори за мобилни услуги и лизинг.

Между ищцовото дружество/с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „112“ от 16.11.2020г., с избрана абонатна програма „Тотал+“ с промоционален месечен абонамент 26,99 лв. и стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и срок на действие 24 месеца. По силата на същия, ищецът - доставчик на мобилни услуги е поел задължение да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги, чрез сочения мобилен телефонен номер, за определения срок. Постигната е договорка, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на договора, но не повече от три месеца. Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителя той дължи обезщетение в размер на разликата между цената на предоставеното устройство по стандартната ценова листа към датата на договора и цената, която той е заплатил при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

При сключване на договора М. е подписала декларация – съгласие, че при подписване на договора е запозната с общите условия на „Теленор България“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа. Съгласно чл.23 от общите условия на дружеството – ищец, последното има право да получава: цена за първоначално свързване, месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т.69. Съгласно чл. 26 от общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължениeто му за заплащане на дължимите суми.

На 16.11.2020г. между страните е сключен и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставено устройство марка SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Blue. Устройството е с обща лизингова цена 559,90 лв. без абонамент, но заради сключения договор за мобилни услуги, то било предоставено на ответницата на цената от 227,36 лв. за период от 23 месеца при лизингова вноска от 7,39 лв. и възможност за изкупуване срещу 7,39 лв. в края на срока на лизинга. С чл. 12, ал. 2 от договора за лизинг е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилни услуги, както и при забава на плащане по тези договори, всички лизингови вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми.

По делото са представени и фактури: №7313907783/20.12.2020г. за периода от 3

20.11.2020г.-19.12.2020г. на стойност 42.76лв., със срок за плащане 04.01.2021г..; фактура № 7315142843/20.01.2021г. за периода от 20.12.2020г.-19.01.2021 г. на стойност 41.27лв., срок за плащане 04.02.2021г.; фактура №7316476909/20.02.2021г. за периода от 20.01.2021г.19.02.2021г. на стойност 40.37лв., срок за плащане 07.03.2021г.; фактура №7317812258/20.03.2021г. за периода 20.02.2021г.-19.03.2021г.. на стойност 5.66лв., срок за плащане 04.04.2021г, както и фактура №731914034/20.04.2021г. за дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 316.07лв. и вноска за лизинг140.41лв., срок за плащане 05.05.2021г..

Съгласно заключението на назначената по делото СИЕ, за процесния период от мобилен номер завършващ на „112“ под клиентски №006605189 имало предоставени и потребени данни. Представените фактури били осчетоводени по кредита на сметка 703, по съответната аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга. Всички фактури, с изключение на тази от 20.04.2021г. били включени в дневник продажби. Сочената фактура на стойност 456.48лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора316.07лв. и вноска лизинг- 14.41лв. не била включена поради това, че за неустойката не се начислява и дължи ДДС. Дължимите суми за мобилни услуги за процесния период от 20.11.2020г. до 19.03.2021г. възлизали на 130.06лв., а за лизинг -140.41лв..

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена стойност на абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 16.11.2019 г., незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.11.2019г. и неустойки.

Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството установителен иск за сумата от 316.07лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договора., от която 82.99лв.стойността на тримесечни абонаментни такси с включена част от предоставените на абоната отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора и 233.08лв.-част от разликата между стандратната цена на устройството по стандартна ценова листа без абонамент и цената, на която устройството е предоставено на потребителя на лизинг, съответстващ на оставащия срок от договора.

В останалата част, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, съответно неустойка по договора.

4

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договор за мобилни услуги от 16.11.2020г. и договор за лизинг на мобилно устройство от същата дата, като ищцовото дружество е изпълнявало задължението си по тях за предоставяне на уговорените услуги и лизинговата вещ. Насрещната страна-М. не е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер насрещното си задължение за заплащане стойността на предоставените мобилни услуги и лизинг, за които са издадени процесните фактури.