Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 776/2022
Вид
Решение № 243
Подписан
27.05.2024
В сила
13.01.2026
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20223100900776 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени конститутивни искове предявени от „Колос – Ив“ ООД срещу „Макси Консулт" ЕООД, с.

Кипра, община Девня, област Варна, Г. М. Г. с адрес в град Варна и М. Е. К. с адрес в град Варна, за обявяване, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителни по отношение на ищеца на следните извършени от „Макси Консулт" ЕООД и другите ответници сделки: - покупко-продажба в полза на Г. М. Г. на Апартамент № 14, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вписан в СВ Варна под № 171, том XXVIII, дело № 6342/12.04.2022 г.; - покупко-продажба в полза на Г. М. Г. на Апартамент № 20, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вписан в СВ Варна под № 172, том XXVIII, дело № 6343/12.04.2022 г.; - покупко-продажба в полза на М. Е. К. на поземлен имот, офис № 1, офис № 2, гаражна клетка № 6, гаражна клетка № 14, гаражна клетка № 25 и гаражна клетка № 26 съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вписан в СВ Варна под № 32, том XXX, дело № 6619/15.04.2022 г.

Ищецът твърди, че има вземания срещу ответника „Макси Консулт“ ЕООД за сума в размер на 49 616 лева на основание договор за обзавеждане с мебели и оборудване от 01.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г., и сума в размер на 1 488,48 лева неустойка за забава, установени със съдебно решение № 94/30.03.2022 г., постановено от по в.т.д. № 410/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна. След постановяване на посоченото съдебно решение, в рамките на шест работни дни, „Макси Консулт“ ЕООД извършило редица разпоредителни сделки със собствените недвижими имоти: земя и самостоятелни обекти от жилищна сграда с адрес: ***, на цени драстично пониски от пазарните. Счита, че с тези сделки „Макси Консулт" ЕООД го е увредило знаейки за увреждането. По отношение на сделката с Апартамент № 14 посочва, че той е продаден на Г. М. Г. за сумата от 4 000 лева, която била значително по-ниска от пазарната цена на имота и повече от пет пъти по-ниска от данъчната оценка за имота, независимо от обстоятелството, че върху продавания имот имало учредена на 25.08.2020 г. договорна ипотека в полза на „Варна Кредит Груп" ООД за обезпечаване на задължение на „Макси 1

Консулт" ЕООД в размер на 20 000 евро. Счита, че цената от 4 000 лева не е била реално платена. Апартамент № 20 бил придобит от Г. М. Г. за сумата от 40 000 лв., за която било посочено, че е заплатена по сметка на K. T. K., в полза на когото била вписана договорна ипотека за обезпечаване на задължение на „Макси Консулт" ЕООД в размер на 100 000 лв.

Според ищеца, едноличният собственик на капитала на „Макси Консулт" ЕООД и управител на дружеството към датата на извършване на сделките В. Н. Х. повече от пет години живеел на семейни начала, в едно домакинство с купувача по двете сделки Г. Г. и двамата очаквали общо дете. Счита, че отношенията между В. Х. и Г. Г. и близостта между тях са от такова естество, че те максимално се доближават до съпружески, семейни отношения, за които законът е въвел презумпцията за знание в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че Г. Г. е знаела, че с двете сделки „Макси Консулт" ЕООД уврежда своите кредитори, както и че дружеството-прехвърлител има натрупани задължения, което било видно и от самия нотариален акт, в който са били описани две от задълженията, обезпечени с ипотека. Твърди се, че е знаела, че сделките се сключват по цени, които са значително по-ниски от пазарните и че с тези сделки дружеството се освобождава от активи и осуетява възможността кредиторите да се удовлетворят от реалната цена на имотите. По отношение на прехвърляне собствеността на М. К. с Нотариален акт № 32, том XXX, дело № 6619 на описаните в него недвижими имоти ищецът посочва, че е била уговорена обща цена в размер на 27 000 лв., която също се определя като многократно по-ниска от пазарната цена и три пъти по-ниска от общата данъчна оценка за имотите, която купувачът се е задължил да заплати в деня на подписване на нотариалния акт и преди вписването му в Служба по вписванията по сметка на „Варна Кредит Груп" ООД за погасяване на задължение на продавача. С тази сделка длъжникът се е освободил наведнъж от всички свои недвижими имоти, което се тълкува, като извършено с цел увреда на кредиторите, в т.ч. „Колос - Ив" ООД. Счита, че М. К. е знаел за увреждането на кредиторите на „Макси Консулт“ ЕООД, тъй като едноличният собственик на капитала на дружеството В. Х. и М. К. са били в близки отношения. Също така, в търговския регистър били обявени годишните финансови отчети на дружеството, откъдето се виждала ясно неговата задлъжнялост, а и от самия нотариален акт било видно, че дружеството има задължение най-малкото към кредитора си „Варна Кредит Груп" ООД.

Ищецът твърди, че М. К. е знаел, че дружеството има натрупани задължения, че сделките се сключват по цени, които са значително по-ниски от пазарните, както и че с тези сделки дружеството се освобождава от активи и осуетява възможността на кредиторите да се удовлетворят от реалната цена на имотите.

Ответникът „Макси Консулт“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с които оспорва допустимостта и основателността на предявените претенции. Сделките били извършени така, че да удовлетворят ипотекарен кредитор на дружеството. Било невъзможно да се изчисли увредата за кредитора преди да се удовлетвори ипотекарният кредитор.

Извършеното разпореждане с ипотекиран имот, както и плащания в полза на ипотекарен кредитор, не следвало да се считат за недействителни по отношение на обикновен кредитор, тъй като последният би се удовлетворил едва при наличие на остатък и то само ако бил наложил възбрана върху имотите. Изразява становище за неоснователност на иска поради липсата на знание у третите лица, че с действията си биха могли да увредят някого.

Ответникът Г. М. Г. е подала отговор, с който оспорва основателността на предявения срещу нея иск. Намира, че с процесните две сделки кредиторът не е увреден, тъй като по време на извършването им в патримониума на „Макси Консулт" ЕООД са се намирали още много недвижими имоти, чиято стойност би могла да удовлетвори вземането на ищеца.

Твърди, че съжителството на семейни начала между управителя и собственика на капитала на „Макси Консулт" ЕООД В. Х. и Г. Г. не обосновава прилагане на законовата презумпция за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Настоява, че не само не е знаела за увреждането, но не е и предполагала, че с тази сделка биха се увредили интереси на кредитори, тъй като ответницата не била по никакъв начин запозната с работата и делата на 2

„Макси Консулт" ЕООД. Кредиторът не се бил възползвал от възможността да отправи предупреждение към трети лица, че има претенции към „Макси Консулт" ЕООД, като наложи възбрана върху имотите. Заявява, че не е знаела, за образуваното през 2019 г. в Окръжен съд – Варна търговско дело между двете дружества. Твърди, че сумата за ап. 14 била заплатена в брой, както било записано в нотариалния акт. Ниската продажна цена се обосновавала с вписаната върху имота договорна ипотека като ответницата започнала да изплаща задължението. На 28.09.2022 г. Г. Г. превела по сметка на „Варна Кредит Груп" ООД сумата от 10 000 лв., като основанието за плащане било обслужване на договора за заем на „Макси Консулт" ЕООД, който бил в размер на 20 000 евро. Плащането било извършено с цел избягване публична продан на имота. Поддържа, че по този начин реалната цена за придобИ.не на имота не била само 4000 лева. Относно апартамент 20 посочва, че сделката била сключена на цена от 40 000 лв., която сума била преведена от Г. Г. на ипотекарния кредитор на „Макси Консулт" ЕООД – K. T. K. на 08.04.2022 г. Отбелязва, че данъчната оценка на имота била почти два пъти по-ниска от продажната цена. За изплащането на тези суми Г. Г. била изтеглила кредит от „Банка ДСК".

Ответникът М. Е. К. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Твърди, че не е бил запознат с това, че "Макси Консулт"ЕООД е водил търговски спорове с ищцовото дружество, и счита този факт за непротивопоставим спрямо него, тъй като ищецът не е вписал възбрана върху имотите, от което да е видно, че са налице някакви претенции към дружеството продавач. Посочва, че към момента на процесната сделка ищецът не е притежавал ликвидни и изискуеми вземания спрямо "Макси консулт" ЕООД, поради което не било налице увреждане интересите на кредитора. Към момента на сключване на сделката ответникът бил уведомен за претенциите на кредиторите на „Макси консулт" ЕООД за размера на задълженията му, за вещните тежести върху имотите и образуваните изпълнителни производства и приел сключване на сделката на приемлИ. цена, предвид предстоящите разходи за освобождаване на имотите от наложените тежести и погасяване задълженията на продавача към обезпечените кредитори.

Продажната цена на имотите не била многократно по-ниска от пазарната предвид наложените върху тях вещни тежести и предстоящи допълнителни разходи с оглед освобождаването им от тях. Твърди, че не е знаел за претенцията на ищеца, тъй като същият не бил заявил такава преди извършване на сделката. Продажбата на част от активите била извършена с цел погасяване на задължения – разплащане с кредитори. Оспорва, че продавачът е целял да увреди кредитора си – ищеца, както и че купувачът е знаел за увредата. Твърди, че към датата на сделката не бил информиран за претенциите на ищеца и водените дела между двете дружества. Оспорва твърдението, че се намира или някога се е намирал в близки и/или приятелски отношения с В. Х..

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба и оспорва подадените отговори. Счита, че наличието на съответната фактическа степен на близост в отношенията между Г. Г. и управителя и едноличен собственик на капитала на ответника „Макси Консулт" ЕООД В. Х. е налице и тя обосновава наличието на знание у третото лице – купувач както за водения съдебен спор по повод вземанията на ищеца, така и за увреждането му с процесните сделки. Посочва, че липсват каквито и да било доказателства купувачът да е поел задължението на „Макси Консулт" ЕООД към „Варна Кредит Груп" ООД. Дори ответникът Г. Г. да е заплатила на „Варна Кредит Груп" ООД някаква част от съществуващо задължение на „Макси Консулт" ЕООД, това не следвало да се отчита като заплащане на продажната цена, уговорена за придобИ.нето на апартамент № 14, тъй като погасяването на задължения с титуляр „Макси Консулт" ЕООД не било част от задължението й по договора за покупко-продажба на апартамент № 14. Дори продажната цена за апартамент № 14 да се увеличи с платеното от Г. Г. към кредитора „Варна Кредит Груп" ООД, то цена от 14 000 лв. не можело да се приеме за оправдана, освен ако не е налице специална уговорка между страните и целта не е била да бъде изведен този имот от 3 патримониума на продавача. По отношение на сделката с апартамент № 20, за който е договорена цена в размер на 40 000 лв., тази стойност също не можело да бъде обяснена с факта, че сумата била платена на ипотекарния кредитор K. T. K.. Относно изтъкнатия от ответницата факт, че за да обслужва кредитите на „Макси Консулт" ЕООД е изтеглила кредит от „Банка ДСК" ЕАД, ищецът намира, че той може да има значение за спора, тъй като показва заинтересоваността на Г. Г. от дейността и състоянието на дружеството, а няма отношение към уговорените символични цени за прехвърлените й имоти. По отношение на твърдението на ответника М. К., че уговорената цена за прехвърлените му имоти в общ размер от 27 000 лв. била съобразена с предстоящи плащания, намира, че не става ясно какви са тези плащания, тъй като те не били част от продажната цена, за който и да е от имотите, обект на исковата претенция. Твърди, че платените от ответника суми за закупуване на процесните имоти са предадени от ответника „Макси Консулт“ ЕООД на купувача.