Решение № 5349 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5349 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330100555 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. А. против „Сити Кеш“ ООД с която се иска да се признае недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № .............. а евентуално – да се признае недействителността на клаузата на чл. 11 от същия, на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от същия и на клаузата на чл. 5 от същия.

В исковата молба се твърди, че на ........... ищецът В. А. сключил с ответното дружество договор за кредит № ............. по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на .........., при фиксиран лихвен процент по заема 50 %, годишен процент на разходите – 65,51 %.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочени там условия. Ако не се предоставело това обезпечение, то кредитополучателят съгласно чл. 11 от договора дължал неустойка в размер на ..........., която се заплащала разсрочено с погасителните вноски по кредита. Това задължение нямало характера на неустоечно, с присъщата му обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а целяло да прехвърли върху потребителя риска от неизпълнението на задълженията на финансовата институция за извършване на проверка на платежоспособността на длъжника. Тя водела единствено до оскъпяване на кредита и съставлявала допълнителна печалба за кредитора. Този извод се подкрепял и от обстоятелството, че неустойката се заплащала разсрочено с погасителните вноски по кредита, подобно на възнаградителна лихва. Поради 1 това тази неустойка следвало да се включи при изчисляване на ГПР по кредита, а понеже не било сторено – налице било нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Изложеното водело до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – поради посочен в договора ГПР, неотговарящ на действителния. При включване на неустойката като разход в ГПР се надвишавал императивния лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се съображения и относно недействителността на посочените по-горе договорни клаузи на самостоятелно основание. Иска се от съда да уважи исковете.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит № ............. Не оспорва, че уговорената в чл. 11 от същия неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл. 5 не е включена в ГПР, посочен в договора. Излага подробни доводи защо това не било необходимо. Твърди, че договорът за кредит бил действителен, респ. отговарял на всички императивни изисквания по ЗПК и ЗЗП. Иска се от съда да отхвърли исковете.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал срещу ищеца насрещна искова молба, с която иска осъждането му да заплати парична сума в размер на ............. на договорно основание – като незаплатена част от главницата по сключения между страните договор за кредит, а при евентуалност – да му заплати същата сума на извъндоговорно основание – като чистата стойност по недействителния кредит, останала незаплатена, на основание чл. 23 от ЗПК. В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът по същата В. А. е подал отговор, с който оспорва предявените претенции като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит за сумата от ............ която е получил, както и обстоятелството, че е заплатил на дружеството по него парична сума в размер на ..................

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №.............., по силата на който ответникът е предостави на ищеца сума в размер на ...... при фиксиран лихвен процент за година в размер на 50 % и ГПР 65,51 %, както и че между страните е постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца е уговорено да се дължи сумата в размер на ..... лева като неустойка; че неустойката не е била включена като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита; че потребителят заплатил на финансовата институция парична институция по сключения договор за кредит сумата от ................. лева. Тези обстоятелства документално се потвърждават от 2 представените писмени доказателства – договор за кредит, искане за отпускане на кредит и СЕФ за предоставяне на информация по кредита, справка за платени суми, лог файл.

В чл. 11 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, то той дължи горепосочената неустойка в размер на ........ лева, която съгласно инкорпорирания в договора за кредит погасителен план се заплаща разсрочено, ведно с погасителните вноски по кредита.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-кредитополучател, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 11 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство, които следва да отговарят на множество допълнителни условия. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – ......... От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.

11 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на .... лева въз основа на обсъжданата договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният 3 процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (65,61 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител. По тази причина и доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

Въз основа на всичко гореизложено, искът за недействителност на процесния договор за кредит се намира за основателен и следва да се уважи.

По насрещния осъдителен иск:

Както се посочи по-горе, не е спорно по делото, че парична сума до размера на чистата стойност по кредита – .... – е получена от ищецапотребител. Не е спорно и че ищецът е потребителят е платил на кредитната институция парична сума в размер на ........лева. Предвид установената недействителност на договора за кредит следва да се приложи правилото на чл. 23 от ЗПК и да се осъди потребителят да плати на кредитора горницата над платеното до достигане на пълния размер на главницата (чистата стойност) по кредита.

Основанието е извъндоговорно, макар и да възникването му да е законна последица от съдебно констатираната изначална недействителност на съглашението. Не може да се сподели тезата на ответника по насрещния иск за неоснователност на същия понеже последиците от уважаването му се припокривали с тези от уважаването на установителната претенция. Съдът не 4 може да присъди непоискана сума, а въз основа на установителното решение в полза на потребителя кредиторът не може да се снабди с изпълнителен лист за дължимата му чиста стойност. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК урежда специална хипотеза на неоснователно обогатяване и дава средство за защита на кредитора, неполучил плащане на главницата по недействителен договор за потребителски кредит. По преценка на насрещния ищец в случая защитата се упражнява процесуално чрез предявяване на иск с правно основание чл. 23 от ГПК. Няма основание да се откаже предоставянето й в търсения обем.

Предвид изложеното, следва да се отхвърли главният иск, по който сумата се претендира на договорно основание, и да се уважи евентуалният, по който същата се претендира на извъндоговорно основание. Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска.

По разноските:

С оглед изхода от спора на В. А. следва да се присъдят разноските за производството по главния иск в размер на 168,06 лева, включващи държавна такса.