Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260062 от 16.08.2022, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 339/2021
Вид
Решение № 260062
Подписан
16.08.2022
В сила
08.09.2022
Състав
МАРИЯ АТАНАСОВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 16.08.2022 г. гр.

Асеновград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на триндесети юни две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар Йорданка ТЯ. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 339 по описа за 2021 г. и като обсъди:

Иск с правно основание чл. 415 вр.чл.422 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че между “Вива Кредит” ООД и ответника А.Н.Я. е сключен договор за паричен заем № 5460677 от 10.08.2018 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 600 лева, а той се е задължил да я върне в срок до 08.03.2019 г., на 7 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 133.10 лева, ведно с договорна лихва. Заемателят не е изпълнил задължението си по договора: главницата в размер на 600 лева, сумата 83.27 лева договорна лихва за периода от 09.09.2018 г. – датата на първата вноска до 08.03.2019 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Освен това не е изпълнил задължението си да представи на кредитора обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което дължи и неустойка в размер на 248.43 лева. От последната падежна дата ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи такса за експресно разглеждане на документите в размер на 248.43 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 45.68 лева за периода от 10.09.2018 г. – датата на допускане на забава на погасителната вноска до 28.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. С договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение към него от 02.05.2019 г. вземанията са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен. За събирането им е издадена заповед за изпълнение № 161/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 242/2020 г. по описа на РС Асеновград, същата е връчена на длъжника, в предвидения по ГПК срок длъжника не е подал възражения (същата му е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК), поради което е указано на заявителя в срок да предяви иск за установяване на вземането. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.Н.Я., чрез назначения особен представител адвокат Е.В., които оспорва иска като неоснователен.

Заявява: че не е налице облигационна връзка м/у ответника и ищеца; представения договор не е подписан от ответника – оспорва подписа му в договора; не са представени доказателства за получаване на сумата 600 лв. от ответника; сключения договор за цесия е с дата предхождаща датата на сключване на договора между страните; цесията не е породила действие по отношение на длъжника – за което излага подробни съображения. Направени са възражения за нищожност на договора и недействителност на клаузите в същия. Не ангажира доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 242/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено А.Н.Я. да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД описаните в исковата молба суми. Препис от същата е връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, а настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя, поради което е допустим.

От ангажираните доказателства се установява, че между страните: “Вива кредит” ООД и ответника А.Я. е сключен договор за паричен заем № 5460677 от 10.08.2018 г., по силата на който на А.Я. е предоставена сумата от 600 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 08.03.2019 г., ведно с договорна лихва или общо сумата от 931.70 лева, на 7 равни месечни вноски в размер на 133.10 лева. Освен това ответникът се е задължил в тридневен срок да представи обезпечение на задължението му: поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение – да заплати неустойка в размер на 248.43 лева, която също се дължи на 7 вноски, платими на съответните дати в погасителния план, с включване на която задължението се увеличава на 1180.13 лева.

От приетата по делото ССчЕ на вещото лице Марияна А., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че по договор за паричен заем № 5460677 от 10.08.2018 г., към датата на цесията 02.05.2019 г. и датата на изготвяне на експертизата, няма извършени плащания от името на заемополучателя. Сумата 600 лв. (договорена главница) е усвоена с подписването на договора в брой, като е издаден от „Вива Кредит“ ООД разходен касов ордер № 202/10.08.2018 г., за получена сума 600 лв. от А.Н.Я. – с положен подпис от нея върху РКО. Съгласно счетоводни документи, начисленото задължение по Договор за паричен заем № 5460677/10.08.2018 г., към датата на експертизата от заемополучателя

А.Н.Я., съгласно клаузите на същия е: главница 600 лв., договорна лихва 83.27 лв. (09.09.2018 г. до 08.03.2019 г.), такса за експресно разглеждане на документи 248.43 лв. (09.09.2018 г. до 08.03.2019 г.), неустойка 248.43 лв. (09.09.2018 г. до 08.03.2019 г.), такса разходи по събиране 245 лв., лихва за забава 45.68 лв. (10.09.2018 г. до 07.02.2020 г.) – общо 1470.81 лева.

От приетата по делото СГрЕ на вещото лице М.С., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че положените подписи и имената изписано ръкописно в/у договора за кредит и разходен касов ордер № 202/10.08.2018 г. за получена сума са положени и изписани от А.Н.Я..

Ответникът не твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил частично или изцяло поетите с него задължения за връщане на главницата и за заплащане на уговорената договорна лихва, като не оспорва и размер на дължимите за това суми.

Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).

По процесния договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума от 600 лв., при уговорен ГЛП в размер на 40.30 % и ГПР в размер на 49.47 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.

За да е налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".

Съдът счита, че претенциите за: такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 248.43 лв. и разходи и такси разходи за извънсъдебно събиране В РАЗМЕР НА 245 лв. противоречат на ЗПК, на добрите нрави и са нищожни по следните съображения:

Тези клаузи са нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като многократно увеличават размера на кредита, без яснота относно насрещната престация. На следващо място, тази такса уговорена по този начин противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси.

Клаузата на претенцията за неустойка при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, в 3- дневен срок от подписване на ДПК също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Възражението на ответника е за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица или банкова гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД.

Отделно от горното съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.