Решение № 54 от 22.02.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. П., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100929 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. В. М., АК – П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на В. Г. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул.С. № 5 и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Славянска № 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 730935/02.09.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Сочи, че съгласно Договора за кредит ищцата трябва да върне сумата от 772,36 лева, при сума за получаване 700 лева.

Изложено е, че по посочения Договор ищцата дължи на ответното дружество неустойка в размер на 377,64 лева, разсрочена на 23 вноски, като по този начин общото задължение по договора възлиза на 1 150 лева. Ищцата твърди, че така уговорената клауза в от Договор за потребителски кредит № 730935/02.09.2022 г. - предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано високи, чрез тях в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата за неустойка от Договор за потребителски кредит № 730935 от 02.09.2022 г., сключен между В. Г. Т. и „Сити Кеш“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 377,64 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

1

В законоустановения срок ответното дружество не е депозиран писмен отговор.

Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален представител е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. В молбата се сочи, че на 02.09.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който първоначалният ищец е усвоил заемна сума в размер на 700 лв. и е следвало да заплати всички задължения по договора посредством 23 едноседмични вноски, при ГПР 49,81 % и ГЛП 40,05 %. Изложено е, че в приложения към договор погасителен план са посочени номера на вноските, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора. Сочи се, че към настоящия момент всички вноски по кредита са падежирали. Излагат се твърдения, че размерът на възнаградителната лихва е определен съгласно нормативно установените правила.

В тази връзка, се иска от съда да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск и да постанови решение, с което да осъди ответника В. Г. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул.С. № 5, да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, сумата от 152,36 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 730935 от 02.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответницата по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на различни, изчерпателно посочени основания. Прави възражение за прихващане на сумата заплатена от ответницата по насрещния иск като лихва и неустойка към дължимата се главница по Договора за заем № 730935. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

В проведените съдебни заседания страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.

По делото са приети писмени доказателства, изслушано и прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 02.09.2022 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и В. Г. Т. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 730935, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 700 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 10.02.2023 г. на 23 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 49.81 %. Общата дължима сума по договора е в размер на 772,36 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 900 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други 2 договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 377,64 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 23 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 1 150 лева.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото, непогасеният остатък на главницата по договор за кредит № 730935 след направените вноски от 620 лева, по главница, договорна лихва, неустойка и лихва за забава е 413,92 лева, а към датата на изготвяне на заключението, непогасеният остатък, формиран като чиста стойност по кредит № 730935 от 02.09.2022 г., възлиза на 623,89 лева, произтичащ от: 413,92 лева неплатена главница, 11,84 лева непогасена договорна лихва, 164,88 лева непогасена неустойка, съгласно чл.11, ал.1 от Договора и 33,25 лева непогасена законна лихва за забава.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат 3 включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че размерът на главницата е 700 лв., а на неустойката – 337,64 лева, което е повече от едва втора от размера на отпуснатия кредит. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори.