Решение № 42 от 25.05.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Нови пазар, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20263620200086 по описа за 2026 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл от ЗАНН, въз основа на жалба предявена от Е. Е. М. чрез адв. Д. М. при АК - Шумен против Наказателно постановление (НП) № 26 – 0280 – 00005 от 27.01.2026 год. на Началника на РУ - К., с което на основание на чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Обективират се твърдения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати пороци от процесуално естество. Административното нарушение било установено в рамките на ДП № ***/2025 год. по описа на РУ – К., в рамките на което жалбоподателят не бил привлечен като обвиняем, не бил запознат с материалите по него, не му било връчено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство, водено за престъпление по чл.345, ал.1 от НК, поради което не можел да упражни адекватно правото си на защита. Адресира се искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата с наведените в нея съображения и прилага писмена защита. По същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. Намира, че липсва адекватно описание на нарушението в съдържанието на обжалваното НП, доколкото то не отразява установеното от прокурора в хода на ДП, обуславящо 1 същественото разминаване между установени факти и правна квалификация.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, представлява се от юрк. В. Д., който представя подробни писмени бележки по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл.28 б. „а“ от ЗАНН. Прави се искане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.07.2025 г. около 21:56 часа в град К. въззивникът Е. Е. М. управлявал л. а. „***“, модел „***“, с рама № * * * , с неустановена собственост, по бул. „***“, пред дом №*, в посока към кв. “***”, с поставени регистрационни табели № ROW LO 156, образец Германия, предназначени за друго МПС. Установено било, че в немския талон за регистрация на МПС номерът на рамата на автомобила кореспондира на действителния, но номерът от регистрационните табели от талона не кореспондира с тези, поставени на самия автомобил. В хода на образуваното досъдебно производство впоследствие се установило, че същите табели били автентични, но били предназначени за друго МПС – „***“, модел „***“.

Въз основа на направените констатации, свид. Д. Д. Д. съставил на възз. Е. М. АУАН серия GA № 3253451/28.07.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Впоследствие с мотивирана резолюция № 25 – 0280 –

M000042/29.07.2025 г. на Началника на РУ - К. е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA № 3253451/28.07.2025 г. и материалите по административнонаказателната преписка са изпратени по компетентност на РП - Шумен, като по случая е образувана ДП № ***/2025 г. по описа на РУ - К..

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.12.2025 г. е констатирано, че липсват данни, обуславящи съставомерност на деянието като субсумиращо състава на чл. 345, ал.1 от НК, доколкото обществената опасност на същото е явно незначителна. С прокурорския акт е постановено материалите по ДП да се изпратят на Началника на РУ - К. с оглед извършване на проверка за преценка дали възз. Е. М. е осъществил административно нарушение по ЗДвП.

Впоследствие въз основа на постановлението на ШРП Началникът на РУ - К. издал обжалваното НП, с което за описаното в прокурорския акт деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Д. Д. Д. и свидетелят Я. М. В.. Приобщени са към материалите по АНП, както и материалите по ДП № ***/2025 г. по описа 2 на РП - Шумен.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление (НП) № 26 – 0280 – 00005 от 27.01.2026 год. на Началника на РУ - К. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанията за нарушението са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че правото му на защита е нарушено, поради липсата на описание на нарушението, така, както е установено в досъдебното производство. В случая както в АУАН, така и в процесното НП е описано нарушение на задължението за надлежна регистрация на управляваното МПС. Установеното ползване на чужди табели е констатирано още с АУАН, при запознаване със съдържанието на талона на процесното МПС. В хода на ДП се установява, че регистрационните табели, макар и автентични, са предназначени за друг автомобил. Съдът не намира това обстоятелство за пропуск в описанието на нарушението, който да обоснове извод за нарушено право на защита.

Не е опорочено административнонаказателното производство и с оглед издаване на НП въз основа на постановлението на РП - Шумен за прекратяване на образуваното досъдебно производство. В случая са налице предпоставките на хипотезата, уредена в чл.36, ал.2 от ЗАНН, тълкуването на която сочи, че административното производство не се образува въз основа на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и материалите са препратени на наказващия орган.

Процесното НП разполага с минималното необходимо и императивно съдържание, издадено е на основание прекратителното постановление на РП – Шумен и посочва факти, на които се основава обвинението и конкретните материални норми, които се твърди, че е нарушил с поведението си жалбоподателят. В случая посочените обстоятелства и разпоредби се съдържат в обжалваното НП, с оглед на което в хода на административнонаказателното производство е гарантирано правото му на защита.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

3

С нормата на чл.140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От своя страна, разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая по делото няма спор, че на датата посочена в НП въззивникът е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото поставените регистрационни табели били различни от тези по немския талон на автомобила, съответно на автомобила били поставени такива с номер ***, а указаните по талон били WL K 2612 .

По делото безспорно са установени обстоятелствата, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на МПС, превозното средство е управлявано по път отворен за обществено ползване и същото към процесната дата е било с ненадлежна регистрация.

Поради изложеното, с описаното в НП деяние въззивникът М. безспорно е осъществил от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно правната теория, вината има две основни форми умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, прЕ.ало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди, че управлява превозно средство, което не е надлежно регистрирано, при обикновена проверка, при която да констатира несъответствието между номерата на регистрационните табели поставени на автомобила и тези по немския регистрационен талон, но не го е направил. В тази връзка като е осъществил управление на превозното средство без да се информира дали регистрацията му е надлежна, същият е извършил виновно описаното в НП деяние при форма на вината – небрежност.

Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото с осъществяване на деянието са засегнати обществените 4 отношения, които нормата на чл.140, ал.1 от ЗАНН е призвана да гарантира.

Не се установяват и обстоятелства, които сочат за съществено отклонение на типичната обществена опасност за нарушения от съответния вид.

Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН - за разлика от лишаването от правоуправление, глобата е определена в максималния предвиден в закона размер според редакцията му към датата на нарушението. Така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая не се касае за водач, който е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.