Определение № 2058 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2058 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002102943 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К., срещу въззивното решение №66/04.04.2023г. на Апелативен съд – Варна по в.г.д.№72/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост.

Насрещната страна В. А. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Ю.

Г., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице сочените основания за допускане на обжалването. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. А. сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от повдигнато срещу ищеца обвинение в 1 извършването на престъпление, по което воденото от него наказателно производство по ДП №1/2019г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, НОХД №191/2020г. на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че с постановление от 02.01.2019 г. на следовател по ДП № 1/2019 г. ищецът В. А. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.116, ал. 1, т.3, вр. чл.115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК. С постановление на прокурор при ОП-Варна същият бил задържан за срок от 72 часа в ареста на Сектор „Арести“ към областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, за довеждането му пред ВОС, на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК. С влязло в сила определение по ЧНД № 5/19г. на ВОС съдът взел мярка, на осн. чл. 386, ал. 1, т. 3 от НПК – „надзор на инспектора при детска педагогическа стая“ при съответното РУ на МВР, като ищецът бил освободен от ареста на 03.01.19г. около 14:00 ч. С прокурорско постановление от 03.01.19г., на осн. чл. 68, ал. 1 от НПК, по отношение на обвиняемия А. била постановена и мярката „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

Въззивният съд установил още, че след няколкократно удължаване на срока за разследване по досъдебното производство, с Постановление от 09.10.19г. на следовател при ОСлО при ОП-Варна, В. А. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 118, вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – за умишлено умъртвяване на баща си А. А., като деянието било извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и неговите ближни – майка му С. А..

На 20.01.2020г. с постановление на следовател при ОСлО при ОП-Варна, ищецът А. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.119, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК – убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. За това престъпление бил внесен обвинителен акт в съда и било образувано НОХД № 191/2020г. на ВОС. С постановената по същото дело присъда ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване било отложено за срок от 2 години. След проведено обжалване, с постановената на 30.10.2020г. присъда по ВНОХД № 275/2020г. на ВАпС, осъдителната присъда по отношение на А. била отменена и същият признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 119, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Оправдателната присъда била потвърдена с решение по наказателно дело № 481/2021г. на ВКС.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от което приел за установено, че най-силен стрес и психическо натоварване ищецът преживял непосредствено след извършване на акта, довел до смъртта на баща му; най-стресогенно за него (от всички травматични събития) било загубата на родния му баща, което породило у него чувството за вина и скръб, като всички останали само са допълвали това усещане. Съдът посочил, че травмата от това събитие дала лош фон на всички последващи преживявания на ищеца, като дори срещу него да не е било 2 повдигнато обвинение, със сигурност са щели да настъпят поне част от проявилите се негативни емоции и последици. Въз основа на същото съдът направил извод, че основните фактори за преживения от В. А. стрес, страх, шок, притеснения и най-общо събития и действия, причинили неблагоприятен ефект върху емоционалното и психичното му състояние, довели и до промени в отличителните черти от характера на ищеца, били поведението на баща му в годините преди инцидента (емоционално отхвърляне и системен тормоз, причинили дългосрочни психо-травматични последици, развивайки у ищеца чувство за малоценност и безпомощност.); отнемането на живота на бащата и загубата на бащината фигура. На техния фон са се насложили и негативните преживявания на ищеца от воденото срещу него наказателно производство за убийството на неговия баща. Съдът констатирал, че към настоящия момент ищецът бил определен от вещите лица, като интровертен, тревожен и социално дистанциран. Влияние върху поведението му са оказали още внезапната смърт на подкрепящата фигура на кръстницата и унищожаването от недоброжелатели на отглежданите животни и домашния любимец на В.. Според вещите лица ищецът нямал психично разстройство, нито влошаване на психичното му състояние или актуална психическа травма, но същият се капсулирал и отдал на работа, за да не мисли за случилото се.

Съдът установил широка медийна разгласа на инцидента от 01.01.2019г., довела до смъртта на А. А., причинена от сина му В. А., сред които имало заглавия и изрази като:

„непълнолетния убиец“, „момчето, което уби баща си след семеен скандал“, „убийството в Осеново след семеен конфликт между бащата и майката“.

Въззивният съд кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели като последователни, вътрешно безпротиворечиви, относно непосредствено възприети факти и не противоречащи на останалия по делото доказателствен материал. От същите приел за установено, че широкия медиен отглас на инцидента се отразил негативно на ищеца А., който след запознаване с всички публикации по случая, започнал да плаче и се чувствал зле; в началото отказвал да посещава училище и да ползва обществен превоз, за да не комуникира с хората. По време на престоя му в ареста отказал да се храни и да пие вода, което продължило и след прибирането му у дома. Емоционалното му състояние се меняло според развитието на делото на отделните инстанции, като ту се подобрявало, ту се връщало в изходна позиция; страхувал се да не влезе в затвора, защото бил прочел много неща.

Мнението на хората около него било разделено на две – част от тях го съжалявали, други го сочели с пръст; бил потискан от съучениците си, които знаели за инцидента, защото имало съмнение, че убийството е умишлено; имало промяна и в отношението на един от преподавателите му в училище; искал да учи дистанционно, за да не се среща с хората. Бил депресиран и спрял да се разхожда. Съдът приел, че ищецът изпитвал страхове и към настоящия момент, защото се страхувал хората на новото му работно място да не намерят публикации и да не разберат кой е.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът обосновал извод, че Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето 3 бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не е престъпление. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че срещу ищеца било повдигнато обвинение за тежко престъпление – убийство на собствения му баща, квалифицирано като деяние по чл. 116, ал.

1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК (тъй като към 02.01.19г. ищецът бил навършил 17 години). Предвиденото наказание за това престъпление, след съобразяване на предвидената редукция на наказанието за непълнолетен извършител, било „лишаване от свобода от 5 до 12 години“, поради което същото било „тежко престъпление“. Установил, че това обвинение било поддържано в периода от 02.01.19г. до 09.10.19г. – 9 месеца и 7 дни. В периода от 09.10.19г. до 20.01.20г. ( 3 месеца и 11 дни) спрямо ищеца било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.118, вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл.

115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – за извършено убийство в състояние на афект, което не било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а за период от 1 година, 5 месеца и 10 дни му било повдигнато обвинение в убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана (л. 119, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК), което също не било тежко. Общата продължителност на воденото спрямо ищеца наказателно производство, по което били предявявани и поддържани незаконно обвиненията, била 2 години, 5 месеца и 28 дни. Съдът отчел, че в рамките на този период ищецът бил задържан за около 38 часа, а малко над 9 месеца бил с обвинение за едно от най-тежко наказуеми деяния в действащия НК (за убийство на своя баща), дори и след предвидената редукция на наказанието за непълнолетни. През целия период ищецът е участвал в множество процесуално-следствени действия: психологично освидетелстване, вземане на биологичен материал, разпити след предявяването на всяко едно от обвиненията, предявяването на материалите, както и участия в по едно съдебно заседание пред първоинстанционния и въззивния съд. С постановената от първоинстанционния съд присъда същият бил признат за виновен в извършването на убийство, макар и при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Това положение е продължило за периода от 02.06.2020г. до 30.10.20г. – 4 месеца и 28 дни.

Въззивният съд съобразил обстоятелството, че спрямо ищеца била постановена най-леката предвидена мярка за неотклонение за непълнолетните, която не му попречила за адекватното социално реализиране, свързано, както с довършването на образованието, така и с промяната на местоживеенето му след навършването на пълнолетие (през м. 12.2019г.). Взел предвид, че по време на престоя в местата за задържане (изолиран от останалите обвиняеми с оглед непълнолетната му възраст) ищецът спрял да се храни и да пие вода, което продължило и след прибирането му в къщи.

Съдът съобразил още възрастта на ищеца – към момента на привличането му като обвиняем той бил на 17 години, която възраст предполагала по-интензивна уязвимост към стресови фактори, по-трудно преодоляване на страховете и изобщо на негативните емоционални последици от такива фактори. Отчел личността на пострадалото лице – отличен ученик в частно училище, с много положителни прояви в извънкласните форми и събития.